Решение № 5583 от 24.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5583 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100112526 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Л. В. П., с която е предявен срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи иск с правно основание чл.513, вр. чл.511, ал.1 КЗ за сумата от 76 693,78 евро (150 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.07.2019 г., осъществен в Република България от лице - чужд гражданин, чиито застраховател не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. Претендират законната лихва от 22.07.2019 г. и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществено на 22.07.2019 г. около 15:00 ч., в гр. София, л.а. Марка “Ланд“, модел „Ровер Дискавъри спорт“ с peг. № В ********, управляван от Х.Л.Д.. Получила е травматични увреждания: фрактура на лява глезенна става, фрактура на лява бедрена кост, фрактура на лява колянна става, излив в областта на лявото коляно. Претърпяла е пет оперативни интервенции, пътният инцидент се е отразил изключително тежко и върху психиката й, посещавала е психиатър, поставена й е диагноза: посттравматично състояние на трайно емоционална потиснатост, песимизъм на границата на отчаяние. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 150 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от D.N. Z. на 12.06.2023 г. в 16:14:08 ч. Актът е постановен на 12.06.2023 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020 г. - датата на която е изтекъл двумесечния срок, съгласно чл. 516, ал. 4 КЗ, до окончателното плащане на дължимата сума. Ответникът оспорва иска, оспорва деликта и посочения в исковата молба механизъм, позовава се на съпричиняване при условията на 1 евентуалност – твърди, че произшествието е било предотвратимо за пешеходеца и ищцата е допринесла за настъпването му.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.513, вр. чл.511, ал.1 КЗ:

С влязло в сила определение от 14.05.2026 г. по НОХД №8677/2025 г. на СРС е одобрено споразумение на основание чл.384, ал.1 НПК, с което К.-Л.Д.

/Н.-L.D./ е признат за виновен в това, че на 22.07.2019 г. около 15:00 ч. в гр.

София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил с марка „Ланд Ровър“, модел „Дискавъри Спорт“, с румънски peг. № ********, при движение по ул. „Св. Г. Софийски“, с посока на движение от бул. „Иван Гешов“ към бул. „Прага“ и в района на №56, на прилежащата пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка M 8.1 от ППЗДвП, е нарушил правилата за движението по пътищата, предвидени в Закона за движението по пътищата – чл.119, ал.1, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка - Л. В. П., в резултат на което с предна дясна част на автомобила блъснал пострадалата в лявата част на тялото и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следното травматично увреждане: бималеоларно счупване на лявата глезенна става /счупване на глезенните израстьци на голямопищялната и на малкопищялната кости/, като увреждането е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата“, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление чл. 343, ал.3, пр. последно, б.

„а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици.

От приетата по делото съдебно-медицинска се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на медиалния (вътрешен) кондил на лявата бедрена кост, фрактури на двата глезена на лявата подбедрица, охлузване над тялото на вътрешния глезен. Травматичните увреждания са получени и имат пряка причинноследствена връзка с претърпяното ПТП на 22.07.2019 г. Спешна медицинска помощ на пострадалата е била оказана във ВМА-София. След стабилизиране на общото състояние и проведена предоперативна подготовка, на 24.07.2019 г. пострадалата е била оперирана. Извършено е: „открито наместване на 2 счупените глезени на лявата подбедрица и стабилизиране на фрактурите с титанова семитубуларна плака и винтове. Било извършено закрито наместване на счупения вътрешен кондил на лявата бедрена кост и фиксирането му чрез канюлирани винтове. Продължена е била медикаментозната терапия. На 01.08.2019 г. ищцата е била изписана от болницата, като лечението и е продължило амбулаторно. В периода от 19.08.2019 г. до 09.09.2019 г. е постъпила отново във ВМА за провеждане на болнично лечение Възстановяване след фрактури на вътрешния кондил на лявата бедрена кост и двуглезенно счупване на лявата подбедрица. В периода от 08.10.2019 г. до 15.10.2019 г. пострадалата е провела физиолечение и рехабилитация в базата на ВМА в гр. Хисаря. В периода от 20.11.2019 г. 26.11.2019 г. ищцата П. е провела болнично и оперативно лечение във ВМА по повод: „Контрактура (трайно обездвижване) на лявата колянна става.състояние след метална остеосинтеза на фрактура на медиалния кондил на бедрената кост“. Извършен й е „редресман форсе“ (деблокаж на лявата колянна става под обща анестезия). В периода от 15.04.2020 г. до 21.04.2020 г. ищцата е провела болнично и оперативно лечение за оперативно отстраняване на винтовете от зарасналата вече фрактура на лявата бедрена кост и извършена артроскопия поради блокаж на ставата. В периода от 16.06.2020 г. до 19.06.2020 г. ищцата е провела поредно болнично и оперативно лечение за оперативно отстраняване на металната семитубуларна плака и винтовете от зарасналите фрактури на вътрешния и външен глезени на лявата подбедрица. Общо лечебният и възстановителен период при Л. П. е бил продължителен около 11 месеца. През това време ищцата е търпяла болки и страдания - най-интензивни през първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и проведените две костни операции, интензивни през първите 2-3 седмици в началото на първата проведена рехабилитация, както и след проведените две оперативни намеси, когато са били отстранени металните синтези от зарасналите вече кости.

Извън посочените периоди, ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на увредените съседни на фрактурите стави и най-вече при рязка промяна на климата - при студено и влажно време, когато ищцата е била принудена да ползва повече седативни и обезболяващи средства. През първите 5 месеца ищцата се е предвижвала само с помощта на патерици, без да стъпва на левия си крак, тъй като фрактурата на бедрената кост е вътреставна и преди да е зараснала може да доведе скъсяване на крайника.

Движението на патерици е довело на ищцата значително затруднение при предвижване и обслужването си в ежедневието. При провеждане на прегледа за целите на медицинската експертиза – през 2023 г. вещото лице е установило липса на възстановяване - колянна става е с лек оток, болезнена, лявата глезенна става е с променена конфигурация, като екстензията на ходилото е с дефицит от 15 градуса, което налага постоянно да се предвижва с ортопедични обувки. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че движения в глезенната става са ограничени, има болки, оток и накуцваща походка.

От представените медицински документи за обстоятелства, настъпили след изслушване на мадицинската експертиза (за съображенията защо тези 3 обстоятелства следва да се обсъждат са изложени мотиви в заседанието от 24.06.2026 г.) се установява, че на 05.11.2024 г. е извършена операция на глезена на ищцата в болница в Белгия - корективна хирургична интервенция, последвана от рехабилитация за 3-месечен срок. На 04.02.2026 г. й е била извършена нова операция за отстраняване на имплантите във ВМА-София.

Свидетелката А.Ц.Г. сочи в показанията си, че веднага след произшествието ищцата е била уплашена, без спомени за инцидента, със силни болки, а след проведените две първоначални операции веднага е започнала рехабилитация, която също е била изключително болезнена. Пет месеца след оперативното лечение ищцата не могла да се придвижва самостоятелно, като първите три-четири месеца е била на легло, със силни болки. Върнала се е на работа – като лекар-специализант по реконструктивна хирургия и изгаряния преди приключване на пълното й възстановяване, въпреки това се е наложило с 5 месеца да отложи специализацията си.

Пропуснала е финансирани курсове в чужбина, участие в симпозиуми и конгреси с подготвени доклади и презентации по тях. Преди произшествието е била физически активна – тренирала е тенис, посещавала е танци, ходела е на преходи в планината, а след това не е можела да продължи с тези активности.

Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора.

Ответникът не оспорва пасивната легитимация по повод настъпилото произшествие. Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, съгласно който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор застраховка Гражданска отговорност на виновния водач сключен със застраховател, установен в държава различна от Република България към датата на събитието настъпило в Република България.

По съдът намира, че по делото са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установено от наказателния съд е деянието на водача на лек автомобил с марка „Ланд Ровър“, модел „Дискавъри Спорт“, с румънски peг. № ********, както и неговата проитвоправност. От представените медицински документи, 4 заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля Градинарова се установява и причинната връзка между получените от пострадалата увреждания и произшествието, както и естеството на вредите.

Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача К.Л.Д. при управление на лек автомобил „Ланд Ровър“ с румънски peг. № ********.

По изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 29 г., тежестта на уврежданията – множество счупвания на кости в левия крак, претърпените от ищцата седем оперативни интервенции и проведеното болнично лечение за извършването им, както и продължителна рехабилитация, 5-месечния период на обездвижване – на легло, а в последствие – затруднено придвижване поради необходимост от ползване на помощни средства, продължителни период на понесени болки и страдания, интензивни в началото и след проведените оперативни интервенции, липсата на възстановяване – трайното намаление на движеието на глезенната става, продължаващите болки и оток на глезена и накуцваща походка, както и липсата на позитивна прогноза за възстановяване. Следва да се съобразят още негативното отражение на произшествието върху професионалното развитие на ищцата и отражението му върху психо-емоционалното й състояние. С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 50 000 евро представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Размерът е съобразен както с обективните критерии, изложени по-горе, така и със социално-икономическите условия и стандарт на живот към момента на настъпване на произшествието – 2019 г. и съответства на формираната съдебната практика за размера на обезщетенията при подобни увреждания, използвана като ориентир.