Решение № 698 от 14.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 6 9 8 гр. Пловдив, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6518/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 19-1030-007349/19.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Й.А.Б. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 178ж, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (КЗ) е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с настъпила различна фактическа обстановка, непълнота в съдържанието на НП относно местоизвършването на нарушението, неправилна квалификация на нарушената и санкционната норма.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 22.07.2019 г. около 07:49 ч. жалбоподателят Й.Б. посетил УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, тъй като от няколко дни не се чувствал в добро здравословно състояние. Бил прегледан от д-р Л.А., която констатирала, че е в задоволително здравословно състояние и не се налага хоспитализацията му. Установила, че при дълбока палпация се наблюдава палпаторно болезнен корем по дясно подребрие и високи стойности на кръвно налягане, каквито не са били регистрирани до онзи момент, поради което и му била поставена една ампула интра мускулно. Била назначена и терапия за дома.

Жалбоподателят обаче се отправил към работното си място, което се намирало в с.

Цалапица. След приключване на работа потеглил за дома си по автомагистрала „Тракия“ № А-1 в посока гр. Бургас и когато стигнал в близост до разклона за с. Калековец, км 133, където можел да се отбие, попаднал в задръстване, което било причинено от тежко ПТП, настъпило на км 159.

В същото време поради усложнената пътна обстановка и за регулиране на автомобилния поток на място бил изпратен пътен патрул № 242 на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив и полицейските служители С.Н. и С.Д.. Движението било отбито на пътен възел на км 133 и пренасочено по път клас II-56 за обходен маршрут по главен път I-8 в посока гр. Свиленград. Това именно бил същия разклон, който в посоката си към гр. Пловдив водил първо към с. Войводиново и на който жалбоподателят искал да отбие. Полицейските служители се били установили на намиращ се в близост до възела паркинг на хотел „Мерита“.

Единственият легален и уреден път за достъп до този паркинг бил към път II-56, но съществувала известна практика водачите на МПС в нарушение на единичната непрекъсната маркировка на автомагистралата и поради техническа възможност да навлизат към паркинга и от автомагистралата.

Около 11:25 ч. служителите на реда забелязали товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 312 Д“ с рег. № **** на км 132+500 в посока гр. Бургас на автомагистралата да излиза от дясната лента на движение, да навлиза в аварийната лента за принудително спиране и за започва изпреварване на цялата събрала се колона. Ситуацията се развивала на около 1 км от полицейските служители, които забелязали, че в един момент автомобилът започнал да се опитва да се прибере в дясната лента за движение, но не успял. Полицаите подали сигнал със стоп палка, спрели автомобила, както и всички други, които се движели в лентата за принудително спиране, и започнали рутинна процедура по проверка на документи. Като водач на товарния автомобил установили жалбоподателят Й.Б., който пътувал сам. В проведения разговор той споменал само, че искал да се отклони към с.

Войводиново, за да избегне задръстването. Бил попитан от Н. дали има технически проблеми с автомобила, което той отрекъл, както и дали има здравословни проблеми и му предложил да бъде извикан екип от Спешна медицинска помощ, което отказал. Не споменал нищо за здравословното си състояние.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA бл. № 77205/22.07.2019 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 58, т.

3, пр. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че не е виновен и отказал да го подпише, но пък се разписал на разписката за получаване на препис. Отказът бил оформен в присъствието на свидетел, за което последният се подписал на акта.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок то 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Н. – очевидец и актосъставител, С.Д. – очевидец, Л.А. и от обясненията на жалбоподателя, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, докладна записка рег. № УРИ1030р-20499/30.07.2019 г., докладна записка рег. № 1030р-20263/29.07.2019 г., писмено възражение вх. № УРИ103000-12143/24.07.2019 г., справка за нарушител/водач, амбулаторен лист № 49/22.07.2019 г. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Н. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението. В подробности разказва за създалата се пътна обстановка и регулирането ѝ от негова страна. Лично възприел автомобила на жалбоподателя да навлиза и да се движи в лентата за принудително спиране, като при преустановяване на движението му и спирането му установил, че същият няма медицински или технически проблем, тъй както и самият нарушител така заявил, което да оправдава навлизането и движението му в тази лента. Той възприел и отказа на Б. да се разпише на акта, което наложили съставянето му да бъде извършено в присъствието на свидетел. Същевременно показанията му се потвърждават от колегата му, свидетелят Д., който макар и не толкова подробно, съобщава да е наблюдавал автомобила на жалбоподателя как се движи известно време в аварийната лента на автомагистралата. Той също споменава, че водачът не е казал нищо за здравословен проблем. И двамата са категорични, че това, което им е споделил жалбоподателят, е, че искал да завие на дясно през паркинга и да се отправи за с. Войводиново, за да избегне задръстването на пътя. Последното се споделя и жалбоподателят, който в обясненията си потвърди, че това било желанието му. Потвърждава и за отказа си да подпише акта. Като цяло навлизането му в лента за принудително спиране не се отрича от жалбоподателя.

Разпитана в хода на процеса е и свидетелката А., която потвърди съставянето на приложения и приет амбулаторен лист. В допълнение изясни, че лицето се явило лично пред нея рано сутринта и било прегледано, като е констатирано задоволително здравословно състояние, но с оплаквания и болки, поради което му било предписано лечение в домашни условия. Показанията ѝ се подкрепят от писменото доказателство и са в съответствие с обясненията на жалбоподателя, който потвърждава да не се е чувствал в добро здравословно състояние и да е отишъл на преглед именно ти свидетелката А..

Показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя в посочените части и за посочените обстоятелства съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.

По отношение на обясненията на жалбоподателя, които макар и да имат защитна функция, могат да бъдат доказателствено средство, преценени в съвкупност с останалите доказателства съдът намира, че не следва да бъдат оценени с доверие само в частта, в която жалбоподателят твърди да не се е чувствал добре физически в момента на спирането му от полицейските служители. В тази част съдът счита, че те представляват защитна позиция, а не посочване на обективно настъпили факти. Изводът за това съдът намери в изолираното твърдение за такова чувство единствено в съдебно заседание пред съда и липсата на предходно заявено влошено здравословно състояние от жалбоподателя. Така и двамата полицейски служители споделят, че нарушителят не е споделил да се чувства зле и да има необходимост от медицинска помощ. Същевременно в писменото си възражение пред наказващия орган, жалбоподателят също не споменава за здравословен проблем, а само че искал да премине през паркинга, за да избегне задръстването. В този смисъл твърденията му, че искал да се прибере, защото не си е взел хапчетата, станало му е лошо и е почнало да му се гади, остават изолирани. Нещо повече, самият жалбоподател си противоречи, тъй като се установява, че той отишъл на преглед рано сутринта и оттам потеглил за работата си. Предписанията за медикаментите следва да са били в него, след като не се е прибирал в дома си. Следователно хапчетата му не следва да са били в дома му, а у него самия и могъл да ги вземе.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на

АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и при изричния му отказ да го подпише при свидетел на същия отказ, който се е подписал именно за това обстоятелство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение по автомагистрала, навлизане в лентата за принудително спиране и движение в нея без да са налице нормативно предвидените обстоятелства даващи такова право.

Не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.

189, ал. 2 от ЗДвП.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за неяснота на местоизвършването на нарушението в описанието му в АУАН и НП. Съвсем ясно е посочено, че същото е извършено на автомагистрала „Тракия“ км 132+500 в посока гр. Бургас, което съдът счита за максимално точно посочване на мястото и достатъчно, за да може жалбоподателят да разбере всеки един елемент от повдигнатото му обвинение за извършено нарушение.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.