Решение № 94 от 17.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Карлово, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101709 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК.

Ищецът Н. Н. Ч., ЕГН **********, от с. Д., общ. К., ул. *** твърди, че за периода 09.09.2024г. до 31.12.2024г. заплатил сумата от 4100.68 лева чрез системата на „ИЗИПЕЙ“ АД с разписки, както следва: на 09.09.2024г. сумата от 1211.10 лева, на 17.09.2024г. сумата от 1651.50 лева, на 01.11.2024г. сумата от 418.20 лева, на 29.11.2024г. сумата от 405.81 лева и на 31.12.2024г. сумата от 414.07 лева. Твърди, че към датата на извършване на плащането, Ч. е нямал каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо извършеното плащане било извършено без да има правно основание, което й обуславя правния интерес от предявяване на осъдителен иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „СТИККРЕДИТ“АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, представлявано от С. Н. Т. да заплати на Н. Н. Ч. с ЕГН **********, от село Д., община К., област П., *** сумата от 50 лева частично от общо дължимата сума 4100.68 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът осъди „СТИК-КРЕДИТ“АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, представлявано от С. Н. Т. оспорва иска като неоснователен. Сочи, че с ищеца сключили договори за потребителски кредит, както следва: №1158932 от 08.09.2024 г., №1164005 от 16.09.2024г. и №1173341 от 28.09.2024 г. като твърди, че по посочените договори са платени процесните суми. По силата на посочените договори 1 ищецът получил от ответника в заем сумите от 1100 лева, 1500 лева и 1500 лева, при фиксиран лихвен процент 36% и годишен процент на разходите – 42,58%. Претендиратната от ищеца сума била платена както следва: по договор №1158932 от 08.09.2024 г., с предоставен заем в размер на 1100 лева, по който ищецът платил 1211.10 лева и погасил предсрочно кредита; по договор №1164005 от 16.09.2024г. с предоставен заем в размер на 1500 лева, по който ищецът платил 1651.50 лева, с която сума погасил предсрочно кредита; по договор №1173341 от 28.09.2024 г. с предоставен заем в размер на 1500 лева, по който ищецът направил три плащания, както следва: 418.20 лева, 405.81 лева и 414.07 лева, с които направил погасявания по договора. Счита, че сумите по трите договора са получени от ответника на валидно правно основание .

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

В първото по делото заседание ищецът признава, че е получил от ответника в заем сумите по трите договора, твърдени от ответника и че е платил посочените от ответника суми. Оспорва факта, че е подписвал посочените договори и документите, приложени към тях.

В ХОДА на процеса ищецът е поискал и е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен общо за сумата от 1423.34 лева, формирана както следва:

- 110.10 лева недължимо платени по договор за потребителски кредит от 08.09.2024 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

- 151.50 лева недължимо платени по договор за потребителски кредит от 16.09.2024 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

- 1161.167 лева недължимо платени по договор за потребителски кредит от 28.09.2024 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от писмените доказателства, че с договори за потребителски кредит, предоставени от разстояние №1158932 от 08.09.2024 г., №1164005 от 16.09.2024 г. и №1173341 от 28.09.2024 г. между Н.

Н. Ч. и „СТИК-КРЕДИТ“АД, ответното дружество, в качеството си на кредитор е предоставило на ищеца, в качеството му на потребител сума в размер на 1100 лева, 1500 лева и 1500 лева, които е следвало да бъдат издължени както следва: по договор за потребителски кредит №1158932 от 08.09.2024 г. – на 3-месечни погасителни вноски с падеж 8-мо число на месеца, съответно в размер на месечна фиксирана вноска от 543,41 лева; по договор за потребителски кредит №1164005 от 16.09.2024 г. – на 6-месечни погасителни вноски с падеж 16-то число на месеца, съответно в размер на месечна фиксирана вноска от 468,87 лева; по договор №1173341 от 28.09.2024 г. - на 8-месечни погасителни вноски с падеж 28-мо число на месеца, съответно в размер на месечна фиксирана вноска от 401,68 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на 36% и ГПР от 42.58%.

Общата сума, която кредитополучателят е следвало да върне по 2 договор за потребителски кредит №1158932 от 08.09.2024 г. е 1170,45 лева /главница +лихва/ или 1630.23 лева /главница +лихва +неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител, платима до 08.12.2024 г.; по договор за потребителски кредит №1164005 от 16.09.2024 г. е 1682,56 лева /главница + лихва/ или 2813,22 лева /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител, платима до 16.03.2025 г.; по договор №1173341 от 28.09.2024 г. е 1745,72 лева /главница + лихва/ или 3213,44 лева /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител, платима до 28.05.2025 г.

Не се спори и се установява от представените извлечения от счетоводството на ответинка, че по трите договора ищецът е платил обща сума в размер на 5524.34 лева, от които 2661.74 лева са платени по договор за потребителски кредит №1173341 от 28.09.2024 г.

Съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извод, че се касае за сключени договори за потребителски кредит, по силата на които Кредиторът „СТИК КРЕДИТ“ АД предоставя на потребителя Н. Н. Ч. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Процесните договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити, спазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който посочени информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С договора ищецът е информиран за правото му да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, 3 както и за оставащите дължимите суми, за правото му да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване на главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите плащания.

Съдът намира, че освен двете клаузи, които са признати за нищожни, нищожен са и целите договори, като приема, че уговорената неустойка по тези договори съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Като не е включил неустойката като разход по кредита, ответникът не е спазил правилото ГПР да съответства на максимално допустимия размер съгласно чл.

19 ал.4 от ЗПК, а именно – пет пъти размера на законната лихва за страната.

По делото установи се, че посоченият във всеки от договорите ГПР не съответства на действителния. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея, поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на целия договор.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено на получите от ответника средства в общ размер на 4100 лева (1100 лева + 1500 лева + 1500 лева).

Съгласно посочената по-горе разпоредба, сумата над тези суми се явява недължимо платена поради начална липса на основание, при установена нищожност на заявените от ответника три договора за потребителски кредит, поради което искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1423.34 лева се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер, поради което съдът го уважава.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 32.56 евро за заплатена държавна такса, които следва да му бъдат присъдени.

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС 4 отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в две съдебни заседания, делото не се отличава с фактическа и правна сложността, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 206 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Н. Н. Ч. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.