Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1839 от 31.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16557/2025
Вид
Решение № 1839
Подписан
31.01.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412 · Кодекс за застраховането
  • чл. 422, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110116557 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът З.Л.И.“ АД е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Д.О.З.“ АД за сумата от 78,40 лв., равняваща се на 40,09 евро, представляваща незаплатена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5003-1361-20-450584, застрахователна полица № 93002010015438, за вреди на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, настъпили в резултат от ПТП на 28.05.2020 г. на ул. „С.“ и ул. „Д.“, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2024 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 28,40 лв., равняваща се на 14,52 евро, представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 05.12.2024 г. След постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 73089/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът З.Л.И.“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско”, застрахователна полица № 93002010015438, е заплатил на застрахования сума в размер 353,20 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, настъпили в резултат от ПТП на 28.05.2020 г. на ул. „С.“ и ул. „Д.“, за което при ищеца била образувана щета № 5003-1361-20-450584. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост 1 задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за платено застрахователно обезщетение в размер 368,20 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), като заплатил сума в размер 289,80 лв. и останал задължен за сумата от 78,40 лв. Ищецът претендира и сумата от 28,40 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 05.12.2024 г. Моли съда да признае за установени вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73089/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. Претендира разноски.

Ответникът „Д.О.З.“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност за л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, валидна към датата на ПТП. Не оспорва настъпването на твърдяното от ищеца ПТП при посочения в исковата молба механизъм, вината на застрахования при него водач, причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 289,80 лв., до който размер счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на определеното от ищеца обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на действителните вреди – не съответства на цената на труда и материали по средни пазарни цени към датата на ПТП. Оспорва акцесорния иск за лихва за забава. Излага, че не е представена регресна покана по щетата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение размера на вредите, са обявени за безспорни и с това, ненуждаещи се от доказване, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. За безспорно и с това ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че ответникът е извършил извънсъдебно плащане по щетата в размер 289,80 лв.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане.

За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010 г.

2 по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част), поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978 г. на Пленума на ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта).

От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 434,93 лв., а с включени ликвидационни разноски възлиза на 449,93 лв. Съдът кредитира заключението на САТЕ, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки събрания по делото доказателствен материал.

Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът на извършеното плащане – сумата от 353,20 лв. На основание чл.

411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 368,20 лв.

Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 289,80 лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което искът за разликата от 78,40 лв., равняваща се на 40,09 евро, следва да бъде уважен.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка 3

„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса обезщетение.

По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която ответникът е получил регресната покана на ищеца, заедно с всички относими към регреса документи.

При съобразяване на носената от ищеца доказателствена тежест да установи изпадането на ответника в забава, съдът приема, че най-късната дата, на която ответникът е получил поканата, заедно с всички относими документи, е датата на извършеното чрез прихващане частично плащане по щетата – 31.08.2020 г. Срокът по чл. 412 КЗ е изтекъл на 30.09.2020 г., а ответникът е изпаднал в забава за плащане от 01.10.2020 г. Ищецът претендира лихва за забава от по-късна дата – 16.12.2021 г. до 05.12.2024 г., чийто размер, определен по реда на чл. 162 ГПК е за сумата от 14,52 евро, равняващ се на 28,40 лв., с оглед на което искът е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 75 лв., равняващи се на 38,35 евро, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 475 лв., равняващи се на 242,86 евро, представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Д.О.З.“ АД, ЕИК ***, дължи на З.Л.И.“ АД, ЕИК ***, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73089/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, както следва:

– на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 411 КЗ сумата от 40,09 евро, равняваща се на 78,40 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, настъпили в резултат от ПТП на 28.05.2020 г. на ул. „С.“ и ул. „Д.“, за което при ищеца била образувана щета № 5003-1361-20-450584, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73089/2024 г. по описа на СРС, 119 състав – 06.12.2024 г., до окончателното плащане;

– на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 14,52 евро, равняваща се на 28,40 лв., представляваща лихва за забава за периода от 4

16.12.2021 г. до 05.12.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.О.З.“ АД, ЕИК *** да заплати на З.Л.И.“ АД, ЕИК ***, сумата от 38,35 евро, равняваща се на 75 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73089/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 242,86 евро, равняваща се на 475 лв., представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5