Решение № 78 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330204497 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-004924/02.07.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Й. Г. А., с ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят Й. Г. А., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично, а се представлява от процесуалния си представител адв. К., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник група в ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В молба 1

-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като моли последното да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 14.05.2024г. в гр. Пловдив на бул. „Шести Септември“ жалбоподателят Й. Г. А. управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер“, с рег.

№ ****, собственост на юридическо лице. В МПС-то нямало наличен друг пасажер. В 11:11 часа до № 158 на булеварда, бил спрян за проверка от полицейски автопатрул, в чийто състав бил св. А. Д. Д., на длъжност „полицейски инспектор“ при 04 РУП – Пловдив. В хода на проверката полицейските служители констатирали, че А. не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение, както и че управлява МПС-то без включени светлини.

По случая от св. Д. бил издаден АУАН серия G АКТ №

816985/14.05.2024г. срещу жалбоподателя А. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.70, ал.3 от ЗДвП. В графата за квалифициране на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП погрешно било посочено вместо водач - „пътник“.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните и приложени по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на св. Д..

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят

Д., който след предявяване на АУАН, потвърждава авторството му и направените в него констатации.

По отношение на допуснатата техническа грешка в акта, свидетелят обяснява, че понеже за съставянето му са ползвани таблет и приложението АИС „Пътна полиция“, с въвеждане на нарушената 2 норма, се появява падащо меню и некоректно е било отбелязано в системата „пътник на МПС“. Последното наложило съставянето на допълнителна докладна записка от него, където техническата грешка била описана.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като непредубедени, достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които Съдът също кредитира.

Нещо повече съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършена служебна проверка, Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед и в законоустановения срок. Описанието и на двете нарушения нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, с посочване на всички съставомерни елементи, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е бил наказан. Нарушенията са индивидуализирани по време, място, авторство. Дадена е правилна правна квалификация и за двете вменени на А. нарушения. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал с изричното отбелязване, че няма възражения срещу констатациите в акта.

Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:

Безспорно се доказва, че управлявайки МПС водачът А., на процесната дата и място, не е ползвал обезопасителен колан при наличието на такъв, с какъвто е оборудван автомобилът. Съдът не констатира и някое от изключенията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДП, при които конкретно посочени в закона групи лица могат да не използват обезопасителен колан при управление на МПС. Твърденията на жалбоподателя, че е бил с 3 обезопасителен колан, докато управлява МПС-то, но го е свалил при спирането му за проверка от полицейския служител, съдът ги намира за неоснователни, неподкрепени с доказателства и лишени от всякаква житейска логика, предвид целта на преустановяване движението на управлявания от него автомобил.

Правилно на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена фиксирана в закона за това нарушение - глоба в размер на 50 лева, който размер не подлежи на редуциране от страна на съда.

Относно нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП:

Правилно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие – невключването на светлините. Видно от часа на нарушението – 11:11ч. е, че деянието е осъществено през деня, когато водачите по закон са длъжни да включват светлините. При така приетото от фактическа страна, с факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен. Отделно актосъставителят не е длъжен да знае процесното МПС има ли или не дневни светлини. Затова и формулировката на закона е такава – къси светлини или дневни светлини. По същество, не съществува и друга възможност, а липсата на включени светлини измежду изброените две възможности води до извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал.

3 от ЗДвП. Нещо повече, макар да е налице известна непълнота в описанието на нарушението, то тя не е съществена, доколкото това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на жалбоподателят, който е бил наясно с факта с невключените изобщо светлини при управление на МПС в светлата част на денонощието. В този смисъл не са основателни наведените в тази посока възражения за некоректно описание на нарушението.

Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, доколкото в ЗДвП липсва предвидена изрична санкционна норма за този вид нарушения. В случая в резултат на нарушението липсват данни да е била създадена непосредствена опасност за движението, като такива не са въведени 4 и в АУАН и НП, за да се приеме, че посоченото нарушение следва да се санкционира с по-тежкия състав на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът е в невъзможност да приложи института на „маловажния случай“ по чл. 28, ал.1 от ЗАНН, не само поради установената завишена обществена опасност на дееца, за което е категорична приложената по делото справка за нарушител/водач, но и поради запрета на чл. 189з от ЗДвП /в сила от 24.12.2021г./.

Ето защо с потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, и единствено с поемане отговорността за така вменените нарушения от жалбоподателя, биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието.

Съдът не констатира допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.

Право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, но по делото няма доказателства такива да са сторени, а и не е поискано присъждането им.

Предвид потвърждаване на обжалваното НП, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ето защо и поради горните мотиви и на осн. чл.63 ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН , Съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

24-1030004924/02.07.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Й. Г. А., с ЕГН: **********, на основание чл.183, 5 ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6