Решение № 167 от 10.11.2020, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

Номер 167

10.11.2020 г.

Град Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Свиленград

Трети наказателен състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Ренета Н. Иванова

Добринка Д. Кирева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20205620200524 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000957 от 08.01.2020година на Началника група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с к о е т о Г.

Р.

И. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.”Димитър

Благоев”№6,вх.А,ет.5,ап.22 за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева и за нарушение на чл.100,ал. 1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева.

Жалбоподателят Г. Р. И. в законно предвидения срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че при издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения , както на процесуалният ,така и на материалният закон, без да се излагат конкретни съображения в тази насока. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,и не изпраща представител .В писмена молба адв.Камбуров излага доводи за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски по делото на основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.3 от ЗА.Не представя списък на разноските.

Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР Хасково, РУСвиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Х. Д. и Д. Н. Д. се установява, че на 26.12.2019година свидетелят Д.

Н. Д. съвместно с колегата си св. Д. Х. Д. , при изпълнение на служебните си задължения в гр.Свиленград около 00.20часа спрели за проверка движещият в гр.Свиленград по ул.Трети март на кръстовището с ул.Г.Струков в посока Али баба ,лек автомобил марка Мерцедес ,модел С180 с рег.№ Х9293 КН,управляван от жалбоподателя.При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил собственост на Г.М.Г.,както и че на водача-жалбоподател 1 имало връчен и влязъл в сила ,но неплатен в срока за плащане фиш,а именно –фиш с е р и я GT/186310 от 13.12.2019г., като от приложената към АНПр справка за нарушител водач се установява единствено датата на съставяне на описаният в акта и НП -фиш,но не и датата на връчването му на задълженото лице,касателно фиша,а също така е отразено ,че фиша е платен/.Водача жалбоподател не представил на полицейските служители КТ към СУ на МПС.

Полицейските служители приели,че има извършени нарушения от страна на жалбоподателят по чл.190,ал.3 от ЗДвП и по чл.100,ал-.1,т.1 от ЗДвП,поради което на 26.12.2019год. съставили акт за установяване на административно нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.190,ал. 3 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради което и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева ,а за нарушението на чл.100,ал. 1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева..

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач.

Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д. Х. Д. и Д. Н. Д.

, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач , последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Д. Х. Д. и Д. Н. Д. , възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от тях през процесният ден.

2

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях/с посочените изключения/.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на група към ОД МВР –Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесният казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил.

І . Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване." Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт от посочените в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде прецизно индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде проверено дали е спазен законовия едномесечен срок.

В процесното НП единственото, което е отразено във връзка с това нарушение е, че водачът не е изпълнил финансовите си задължения да за плати в влезлият в сила 3 фиш серия GT/186310 от 13.12.2019г.,в законният за това срок. Следователно, в случая от текстовото описание на нарушението се налага извод, че неплатената глоба е наложена с 1бр. фиш, но не е индивидуализирано като не е отразено дали и на коя дата е влязъл в сила, за да може да се прецени дали е изтекъл срока за доброволно плащане,респективно след този срок глобата не е заплатена доброволно. Също така не е посочен и размера на наложената глоба. Това неконкретизиране и липса на изчерпателно описание представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Същественото при така вмененото административно нарушение обаче е, че дори гореописания порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е незаконосъобразно, т. к. посочената като нарушена разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането.

Неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, а последиците при неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП имат друг характер и се изразяват в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП , за нарушение на чл. 190, ал. 3 от същия закон . Приемането на обратното означава създаването на процедура за спираловидно увеличаване задълженията на един водач, без да има конкретно развитие и разрешение, а смисълът на тази разпоредба е именно отпочване на процедура по изпълнение на наказанието, а не правопораждащ факт за нови нарушения и финансови задължения.

За пълнота на съдебният акт следва де се посочи,че дори и да се приеме,че процесният е фиш влязъл в сила още към датата на издаването му-13.12.2019г.,то към датата на съставяне на АУАН,не е изтекъл срока за доброволно пращане, доколкото чл.190,ал.3 от ЗДвП предвижда 1месечен срок за това.

По изложените доводи ,съдът намира,че НП в тази му част следва да се отмени, като незаконосъобразно.