Решение № 539 от 14.11.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 416/2023
- Вид
- Решение № 539
- Подписан
- 14.11.2023
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 535 · Търговски закон
- чл. 535, т. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 539 гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Лилия М. Руневска
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 8/12.01.2023 г., постановено по гр.д. № 791/2022 г. по описа на РС- Ихтиман е отхвърлен иска на Б. В. М., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „.Д“, бл. .., вх. ., ап. .. срещу И. Й. Т., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.“ № .. за установяване на съществуване на вземане в размер на 12 485,74 лв. (дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващо задължение по запис на заповед от 18.12.2019 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Б. В. М., чрез пълномощника й адв. Р. Д. с доводи за неправилност. Излага, че въз основа на приложения запис на заповед е издаден изпълнителен лист.
С подаденото възражение длъжника И. Й. Т. не оспорва съществуването на дълга, а посочва недостатък от формална гледна точка – изписването името на кредитора като издател на записа. Не било направено твърдение, че дългът не съществува, нито че е погасен на някакво основание, не било оспорено и качеството на кредитор на задълженото лице. Излага, че не е опровергано обстоятелството, че Б.
М. е лицето на което се дължи сумата от 12 485,42 лева. По същество 1 прави искане за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна И. Й. Т., чрез пълномощника си адв. Н. Н. е подала писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната неоснователност.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
По същество обжалваното решение е неправилно.
По аргумент от т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в общия случай, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, като в тежест на ищеца - кредитор е да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Само при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и това правоотношение. В тази хипотеза, всяка от страните доказва фактите, на които са основани нейните твърдения и възражения, и които са обуславящи за съществуването, респ. несъществуването, на вземането по записа на заповед.
За да породи изпълнителна сила записът на заповед трябва да 2 съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, а тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Съдържанието, което следва да има записът на заповед, като ценна книга е строго формално, изрично посочено в закона - чл.535 ТЗ и отсъствието на всеки от изброените реквизити го прави нищожен, поради липса на форма.
Спорът между страните се свежда до това дали представения запис на заповед е редовен от външна страна.
Видно от представения в заповедното производство оригинал на запис на заповед И. Й. Т. се е задължила безусловно и без протест да плати сумата от 12 485, 74 лв. на Поемателя – Б. В. М.. Посочен е падеж 31.01.2020 г., с място на плащане – гр. С., ул. „Т. К.“ № .., офис 4 или на предварително уговорено между страните място. Като дата на издаване е посочена 18. 12. 2019 г., а мястото на издаване съвпада с мястото на плащане. Срещу изписването „издател“ е положен ръкописен подпис и посочено името Б. В. М. с отбелязване „трите имена на издателя“. Като задължено лице е посочена И. Й. Т., с ръкописно изписване на името и положен саморъчен подпис.
Императивната уредба относно задължителните реквизити на записа на заповед не е пречка при съмнение, породено от начина, по който е формулирана волята на издателя, да бъде извършено граматическо тълкуване на израза, по отношение на който е налице спор, за да се установи действителната воля на издателя – така Решение № 53 от 31.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 850/2018 г., II т. о., ТК., Решение № 155 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 664/2012 г., I т. о., ТК.
В случая от самия текст на записа на заповед, недвусмислено става ясно, че издател е И. Й. Т., а поемател – Б. В. М..
Задължителният реквизит по чл. 535, т. 7 от ТЗ – подпис на издателя е налице. Дали има изписване след подписа на друг текст, формално е без значение, тъй като саморъчен подпис е положен. Изписването срещу подписа на издателя на името Б. В. М. не е пречка да бъде извършено тълкуване, за да се установи кой е действителния издател на записа на заповед. Настоящият състав намира за установено по несъмнен начин, че изписването като задължено лице на И. Й. Т. и положения подпис от нея, води до извод, че именно тя е издателя на записа на заповед от 18.12.2019 г., а не Б. В. М., посочена в текста като поемател. От граматическото тълкуване на израза в процесния менителничен ефект: „задължено лице – И. Й. Т." и изписания текст „Аз И. Й. Т. се задължавам безусловно да платя сумата от 12 485,74 3 лева на Поемателя – Б. В. М.….." се налага констатацията, че издател е именно ответника И. Й. Т.. Под изписването на текста „Настоящият запис на заповед се изготви в един единствен екземпляр и същият се предаде на Издателя във владение на Поемателя“ е изписано името на „Б. В. М.“, което също води до категоричен извод, че издател е ответника И. Й. Т., а поемател ищеца Б. В. М.. Според настоящият състав не съществува неяснота кое лице е поело менителничното задължение.
Следователно, съществуването в процесният случай на редовен от външна страна запис на заповед, издаден от ответника – издател на 18.12.2019 г., подлежащ на изпълнение, доколкото е настъпил падежа на задължението /31.01.2020 г. / и при липса на твърдения и липса на представени от ответника доказателства за извършено плащане по менителничният ефект, предявеният по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК, иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Поради несъвпадане с изводите на районния съд, решението следва да се отмени и постанови друго, с което предявения иск се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в заповедното производство – 249.71 лева – за държавна такса и
650 лева адвокатски хонорар, разноските в първоинстанцинното производство – 249.71 лева – за държавна такса и 650 лева адвокатски хонорар, както и разноските във въззивното производство – 249.71 лева – за държавна такса и 900 лева адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8/12.01.2023 г., постановено по гр.д. № 791/2022 г. по описа на РС- Ихтиман, с което е отхвърлен иска на Б. В.
М., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „.Д“, бл. .., вх. ., ап. .. срещу И. Й.
Т., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.“ № .. за установяване на съществуване на вземане в размер на 12 485,74 лв. (дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващо задължение по запис на заповед от 18.12.2019 г. И 4
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Й. Т., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.“ № .., съществуването на вземане на Б. В. М., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „.Д“, бл. .., вх. ., ап. .. в размер на сумата от 12 485,74 лв. (дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), дължима от И. Й. Т., ЕГН ********** като издател на запис на заповед от 18.12.2019 г. , за което вземане е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 652/2021 г. по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА И. Й. Т., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.“ № .. да заплати на Б. В. М., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „.Д“, бл. .., вх. ., ап.
.., разноските в заповедното производство – 249.71 лева – за държавна такса и
650 лева адвокатски хонорар, разноските в първоинстанцинното производство – 249.71 лева – за държавна такса и 650 лева адвокатски хонорар, както и разноските във въззивното производство – 249.71 лева – за държавна такса и 900 лева адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5