Определение № 867 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 867 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500496 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№6692/19.02.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Иван Недков, с която моли съда да отмени разпореждане №84/2305.01.2025 г. по ч.гр.д.№485/2024 г. на Пловдивския РС,1 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу Е. Ф. А., ЕГН:*** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 542,22 лв. неплатена главница по договор за кредит №*** от 25.02.2019 г., сключен със „Изи Асет Мениджмънт“АД като заемодател, сумата 38,82лв.-договорна възнаградителна лихва, сумата 332,02 лв.-обезщетение за забава ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение. В частната жалба се сочи, че РС е излязъл извън правомощията си като е коментирал клаузата за неустойката; счита, че съгл.чл.411,ал.2,т.2 ГПК проверката за съответствие на искането с императивна норма на закона и добрите нрави, като и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането; че в заповедното производство не се разрешава спора по същество, поради което не се следи за наличието на всички възможни основания за нищожност на договора; че съгласно решение на СЕС от 30.6.2022 г. по дело С-170/21 съдът е длъжен да извърши служебно прихващане между плащането и въз основа на неравноправна клауза в договора за кредит и останалата дължима сума, поради което съдът е следвало да присъди главницата след като извърши прихващане с платеното по твърдяните неравноправни клаузи.Цит.съд практика.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:

1

ЧЖ е подадена на 29.01.2025 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 29.1.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Е. Ф. А. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за потребителски кредит №*** от 25.02.2019 г., с който е предоставен кредит в размер на 600 лв. при ГПР -46,83%, ГЛП – 40% при обща сума на плащанията 652,05 лв. Съгласно горепосочения договор за потребителски кредит, заемателят се е задължил да заплати неустойка 295,89 лв. ако не обезпечи заема с поръчителство на две ФЛ, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция /чл.4/. Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 01.02.2024 г.

Във връзка с правомощията на съда по чл.411, ал.2,т.2 и 3 ГПК заповедният съд може да откаже издаване на ЗИ ако заявлението противоречи на закона или на добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В тази връзка в определение от 06.02.2024 г. СЕС по дело С-425/2023 г. е казано, че съдът е длъжен при необходимост да поиска от кредитора допълнитЕ. инфорамация за да прецени дали е налице евентуална неравноправна клауза.

От съдържанието на чл.4 от договора за кредит е видно, че кредитодателят е поставил неизпълними условия за получаване на кредит с цел да генерира допълнителна печалба под формата на неустойка, поради което сумата на неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. В тази връзка в решение от 21.04.2024 г. СЕС по дело С-714/2022 г. е дадено задължително тълкуване, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи, при обявяването му за нищожен потребителят следва да върне само предоставената в заем главница.

Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. При това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10 от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита.

РС е оставил заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви суми и какви вземания са покрили същите в 1-седмичен срок. С молба от 22.1.25г заявителят не е отстранил нередовностите.

Поради това главница, съгл.чл.23 от ЗПК, РС не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е отстранил нередовностите, не е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по смисъла на чл.127от ГПК, където е казано, че следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава иска, поради което същото е нередовно от 2 външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№6692/19.02.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, за отмена на разпореждане №84/2305.01.2025 г. по ч.гр.д.№485/2024 г. на Пловдивския РС,1 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу Е. Ф. А., ЕГН:*** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 542,22 лв. неплатена главница по договор за кредит №*** от 25.02.2019 г., сумата 38,82лв.-договорна възнаградителна лихва, сумата 332,02 лв.-обезщетение за забава ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3