Решение № 109 от 12.11.2019, Районен съд - Луковит

Р Е

Ш Е Н И Е

№ … гр. Луковит, 12.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

При секретаря: В.П. като разгледа докладваното от съдията АНД № 81 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на С.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № **** от 26.02.2018 г. на Д. на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч П. П.Б., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 100 лева по чл. 266, ал. 1, предл. 4-то, във вр. с чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т. 1 от Закона за горите и глоба в размер на 100 лева по чл. 266, ал. 1, предл. 4-то, във вр. с чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т.

2 от Закона за горите. Определено е жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи - предмет на нарушението: 1 пр. куб.м. прясно отсечени дърва за огрев от цер, с дължина 2 м. в размер на 25.19 лева в приход на Изпълнителна агенция по горите – София.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като постановено в нарушение на нормите на ЗГ и ЗАНН, неправилност и необоснованост на същото. Отправени са доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания и се представят писмени бележки, в които се излагат и допълнителни доводи в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна РДГ – Ловеч, редовно призовани, не се явяват.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2019 г. преди обяд, свидетелите

П.Р.Й. и М.П.К. – на длъжност горски надзиратели в ДГС - Лесидрен и Й.В.М. – на длъжност помощник лесничей в ДГС – Лесидрен, изпълнявайки служебните си задължения, извършвали обход в землището на гр.Луковит, местността Кабар, която се намира над сметището на гр.Луковит и в близост до квартал Изток на града. Тримата били със служебен автомобил „Лада Нива“, като при движение по черен път забелязали конски дири и тръгнали по следите, които водели до близка гориста местност. В същото време при навлизането в местността срещнали конска каруцата, която била натоварена с дървесина. Лицето управляващо каруцата /свидетелят Й. сочи като водач жалбоподателя/ не спряло и тримата тръгнали след него. Горските служители обаче го спрели и започнали проверката. Попитали проверяваното лице дали има нужните документи за транспортирането на дървесината и дали дървесината има контролна горска марка, но лицето им казало, че няма. След като установили, че е налице нарушение по Закона за горите, свидетелят Й.М. започнал да измерва дървесината в каруцата, която била от дървесен вид – цер с дължина 2 метра. Проверяваното лице нямало лична карта, но се представило на проверяващите с имена - С.С.В.. Свидетелят М.К. направил справка с ОДЧ РУ гр.Луковит, при което се установило, че нарушителят е със самоличност - С.С.В., ЕГН **********,***.

Свидетелят П.Р.Й. съставил АУАН на нарушителя, като словесното описание на нарушението било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. АУАН бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал пред АНО писмени възражения.

На 26.02.2018 г. директорът на РДГ –

Ловеч П.П.Б., издал обжалваното наказателно постановление, като приел, че жалбоподателят С.С.В. е извършил нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т. 1 и т. 2 от ЗГ – за това, че на 02.11.2018 г., в 10:45 часа, в землището на гр. Луковит, община Луковит, в местността „Кабар“, по земен път посока града, транспортира с кон и каруца 1 пр. м3 прясно отсечени дърва за огрев от цер, с дължина 2 /два/ метра, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка и без да притежава превозен билет за нея.

За извършеното нарушение АНО наложил на жалбоподателя следните наказания: глоба в размер на 100 лева по чл. 266, ал.

1, предл. 4-то, във вр. с чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т.1 от Закона за горите и глоба в размер на 100 лева по чл. 266, ал. 1, предл. 4-то, във вр. с чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т. 2 от Закона за горите.

С наказателното постановление е постановено нарушителят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи предмет на нарушението – 1 пр. куб. м. дърва за огрев от цер с дължина 2 метра, в размер на 25.19 лева.

От РУ МВР – Луковит се изиска и представи справка от която става ясно, че на 02.11.2018г М.П.К. - горски надзирател към ДГС-Лесидрен е поискал съдействие за установяване на самоличност на лице без документи за самоличност, а именно за С.С.В. с ЕГН ********** ***, който е установен да превозва дърва без марка и превозен документ в землището на гр.Луковит, местността „Кабара". Справката е предоставена чрез служебен тел. **********, като е описано лицето: ръст -170 см., очи кафяви и са зададени контролни въпроси за родствените му връзки и месторождението на лицето, за който В. бил потвърдил по категоричен начин.

От изисканата и вложена по делото справка от РДГ – Ловеч се установява, че на 02.11.2018 г. не е имало съставени други АУАН от горските служители П.Й., Й.М. и М.К..

Изслушан в съдебно заседание, жалбоподателят Серафим С.В. поясни категорично, че бил много учудил за наложеното му административно наказание, тъй като никога не се е занимавал с дърва, а и няма кон и каруца. От 2016 г. до ден днешен се отоплява на палети и няма логика да е ходил за дърва. През ноември месец 2018 г. е бил гр.София, където завършвал ремонт на 7-мо СОУ, като работодателят му бил „М.К.“ ООД.

Категорично заяви, че не е извършвал това нарушение, нито е подписвал акт.

Заяви, че никога не е виждал горските служители, които се явяват по делото.

В тази връзка, същият представи и бяха приети като писмени доказателства по делото – трудов договор /със срок на изпитване/ сключен на 30.08.2018 г. между „М.К.“ ООД гр.София и С.С.В., както удостоверение с изх. № 10/ 07.04.2019 г. издадено от „М.К.“ ООД, от които е видно, че през месец ноември 2018 г. жалбоподателят е работел в посоченото дружество.

Съдът проведе разпити в качеството на свидетели на тримата горски служители П.Р.Й., М.П.К. и Й.В.М., които заявиха, че на 02.11.2018 г. били на обход в землището на гр.Луковит, местността Кабар, която се намира над сметището на гр.Луковит и в близост до квартал Изток. Тримата били със служебен автомобил „Лада Нива“. При движение по черен път видели конски дири и тръгнали по следите, които водели до близка гориста местност. В същото време при навлизането по пътя, срещнали конска каруцата, излизаща срещу тях, която била натоварена с дървесина. Лицето с каруцата /свидетелят Й. сочи жалбоподателя/ не спряло и тримата тръгнали след него. Спрели го и започнали проверката. Попитали го дали има нужните документи за транспортирането на дървесината и дали дървесината има контролна горска марка. Лицето казало, че няма и свид. Й.М. започнал да измерва дървесината в каруцата. Питали лицето за имената и ЕГН, тъй като нямало лична карта и то им ги казало. Свидетелят М.К. направил справка с ОДЧ РУ гр.Луковит, а през това време свид. Й. съставил акт на лицето. Лицето подписало акта без възражение.

Свидетелят Й. заявил в съдебно заседание, че разпознава нарушителя и сочи като такъв явилия се жалбоподател.

Твърди, че при изясняване на самоличността на нарушителя, колегите им от МВР изпратили снимка на лицето, но не си спомня къде им я изпратили. Твърди, че не са водили нарушителя до най-близкото районно управление за установяване на самоличността му.

Относно начинът на установяване на самоличността на нарушителя, свидетелят Й.В.М. заяви, че не разпознава като нарушителя явилия се в съдебно заседание жалбоподател, от страна на полицията при проверката им изпратили снимка по Вайбър на нарушителя, по данните, които представили като имена и ЕГН. По принцип установявали самоличността на нарушителите по лична карта, но този нарушителя нямал. Същият заявил, че нарушителя им споделил, че каруцата е на баща му.

Твърди, че не са задържали, нито дървесината, нито каруцата.

Свидетелят М.П.К. заяви, че също не разпознава като нарушителя, явилия се в съдебно заседание жалбоподателя.

Твърди, че нарушителят им казал, че познава брата на К. – П.П.К., който е горски надзирател, след което му звъннал по телефона /на П.К./ и му обяснил, че той /М.К./ го е спрял за проверка. По време на разпита свидетелят К. заяви, че разпознава нарушителя, като посочи жалбоподателят С.С.В.. Заяви също, че друг път не е виждал това лице. Относно начинът, по който следва да бъде установена самоличността на даден нарушител, свидетелят М.К. поясни, че следва да задържат нарушителя /при липса на документи за самоличност/ и да го закарат в полицията за установяваме на самоличност.

В тази връзка бе проведен разпит в качеството на свидетел на П.П.К. – главен специалист

„Горски инспектор“ в РДГ – Ловеч. Същият заяви, че абсолютно нищо не му говори името С.С.В.. Никога това лице не му е звъняло по телефона, за да иска ходатайстване за нещо или по повод извършена проверка.

Твърди, че не е участвал при проверката извършена от неговите колеги горски служители.

Съдът допусна разпит като свидетел на брата на жалбоподателя - В. С.В.. Същият поясни, че двамата с брат си живеят в еднофамилна къща на два етажа и се отопляват на палети от 2016 г. Двамата работят заедно в гр.София и всеки ден са на работа, дори и в събота. През месец ноември 2018 г. са работили в 7-мо СОУ и работят с трудови договори. В къщи не използват дърва, тъй като се отопляват на палети. Твърди, че брат му не може да кара кон.

Съдът допусна разпит на свидетеля Г.А.А., който поясни, че познава жалбоподателя С.С.В. от 2010 г., когато започнал ученик в училището, където работи А.. Същият бил безупречен ученик и не е имал никакви противообществени прояви. Същият изложи много добри характеристични данни за нарушителя, като заяви, че той не може да впрегне каруца и не е ходил в гората. Той е строител, има две леки коли, но с коне, с магарета, с такива нещо никога не се е занимавал.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите по делото П.Р.Й., М.П.К. и Й.В.М. относно датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. Не дава обаче вяра на показанията на горски служители П.Р.Й. и М.П.К., в частта относно твърденията им, че самият жалбоподател, разпознавайки го, е бил заловеният като нарушител по Закона за горите. Техните показания се възприеха като неубедителни, тъй като са израз на желанието им да оправдаят своите действия като органи, на които е възложено да извършат проверки по Закона за горите и най-вече да прикрият непрофесионалния им подход към установяване на самоличността на извършителя.

Безспорно е, че на дата 02.11.2018 г. горските служители са установили нарушение по Закона за горите, но след като не са изпълнили стриктно своите служебни задължения за установяване по категоричен начин на самоличността на извършителя, то остава като неизяснен факта – кой е бил извършителят на нарушението.

Съдът възприема показанията на останалите свидетели като ясни, точни, праволинейни и съвпадащи със сведенията на жалбоподателя дадени при изслушването му в съдебно заседание.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок, като се има предвид, че НП е връчено на С.С.В. на 28.02.2019 г., а жалбата е подадена до АНО на 05.03.2019 г.

От приложеното към АНП заверено копие от Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, е видно, че на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и чл.275, ал. 1, т. 2 от ЗГ директорите на РДГ са упълномощени да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, тоест, установява се материалната компетентност на Д. на РДГ – Ловеч да издава наказателни постановления за нарушения по ЗГ, каквото е обжалваното НП. Актосъставителят П.Р.Й. – на длъжност горски надзирател в ДГС – Лесидрен, който факт служебно е известен на съда, има правомощия „ex lege“ да съставя