Решение № 869 от 17.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ III-132 , 17.10.2019 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Калина Пенева

Членове: Кремена Лазарова мл. съдия

Красен Вълев при секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1459 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение №2067 от 20.08.2019 г. по гр.д.

№4368 по описа за 2019 г. на Районен съд Бургас, Областна дирекция на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, е осъдена да заплати на А.П.П., ЕГН - **********, съдебен адрес: град Бургас, ул.”Раковски” № 2, сумата от 1796.95 лв., представляваща брутно възнаграждение за извънреден труд от 267.69 часа, положен в периода 01.06.2016 год. - 31.05.2019 год., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 03.06.2019 год. до окончателното плащане.

Със същото решение Областна дирекция на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на А.П.П. деловодни разноски в размер на 341 лв.

Областта дирекция на МВР – гр.Бургас е осъдена и да заплати по сметка на Районен съд - гр. Бургас държавна такса в размер на 71.88 лв. и депозит за вещо лице в размер на 220 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ОДМВР-Бургас, с която се обжалва Решение №2067 от 20.08.2019 г. по гр.д. №4368 по описа за 2019 г. Районен съд Бургас изцяло.

Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и необосновано. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които е преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Сочи се, че съдът е трябвало да приложи Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.- подзаконови актове за системата на МВР, в които липсва разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд с коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР сътношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд). Не се въвеждат искания по доказателствата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата А.П.П., с който се оспорва изцяло въззивната жалба на ОДМВР-Бургас и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно Твърди се, че липсата на изрична норма в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител Ответната страна по въззивната жалба – А.П.П., чрез своя процесуален представител адвокат Кралев оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение, претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е Решение № 2067 от 20.08.2019 г. по гр.д.№ 4368 по описа за 2019 г. на Районен съд Бургас, като същото се обжалва изцяло.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред районен съд Бургас е предявен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

По делото не се спори, че ищецът в производството – А.П.П. е държавен служител към Областна дирекция на МВР – Бургас и в процесния период 01.06.2016 г. - 31.05.2019 г. е заемал длъжността „с.п.“ в група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ при Пето РУП, ОДМВР - гр.Бургас.

Ето защо не се спори по делото, че за периода от 01.06.2016 г. - 31.05.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, , че съгласно данните от представените по делото протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил общо 1872 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 2139,69 часа и именно разликата между двете стойности в размер на 267,69 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че разликата представлява извънреден труд спрямо нормата за периода. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд с 267,69 часа и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за тези 267,69 часа възлиза на сума в размер от 1796,95 лева.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.

6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.06.2016 г. - 31.05.2019 г са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.;

3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.05.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.

31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.