Решение № 11732 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11732 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110129277 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Е. А. С., както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а установяване съществуване на вземане за сумата 169.87 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –апартамент 115, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.407, вх.Е, ет.5, абонатен № 150691 за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 22.07.2020 г. до окончателното плащане и иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 47.11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г.

Ответникът Е. А. С. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител- адвокат Е. А.. Заявява, че ответника не е пасивно легитимиран да отговаря на предявените искове. Твърди, че не е клиент на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 29.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните 1 собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 4266/26.09.2002 г., между Етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.

Ответникът не успя да проведе обратно доказване.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложеното по делото Договор за доброволна делба № 175, том VI, рег.№ 25851 о т 06.10.2006 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент 115, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.407, вх.Е, ет.5, абонатен № 150691 е собственост на К.А.С.. От Удостоверение за наследници № 3193/17.09.2002 г. А.К.С. е наследен от К.С.С.-съпруга; Е.

А. С.-дъщеря; К.А.С.-син и Т.А.С.-дъщеря. От Препис-извлечение от акт за смърт № 485/13.05.2016 г. се установи, че К.С.С. е починала на 12.05.2016 г. От Препис-извлечение от акт за смърт № 1046/11.12.2006 г. се установи, че К.А.С. е починал на 09.12.2006 г. От Препис-извлечение от акт за смърт № 852/18.09.2013 г. се установи, че Т.А.С. е починал на 29.11.2012 г. В тази връзка се доказа, че единствен наследник на А.К.С., К.С.С., К.А.С. и Т.А.С. се явява ответникът Е. А. С.. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132, том X, рег.№ 12656, дело 1690/2016 г. и Заявление (рег.№ Г27886/20.12.2016 г.) до „Т.“ ЕАД, ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот до 19.12.2016 г.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 12.03.2014 г.

2

Настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ответника, че исковете са погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. В тази връзка заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 22.07.2020 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъснато теченето на специалната погасителна давност и от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече, т.е. до 21.07.2017 г. Според правилото по чл.33, ал.1, във връзка с чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия/ОУ/ одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 12.03.2014 г. от 2016 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.“ ЕАД на клиенти в град София, потребителите са длъжни в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, да заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия. В случая задължението е за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., като ответника е изпаднал в забава след изтичането на 30дневен период от приключване на процесния период, т.е. от 31.01.2017 г.

В тази връзка вземането за сумата от 169.87 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК-22.07.2020 г. до окончателното изплащане следва да бъде отхвърлено, като погасено по давност.

С оглед на гореизложеното и съобразно правилото по чл.119 ЗЗД и предявения иск за сумата от 47.11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г., също следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с изхода на правния спор, право на разноски има ответника.

С оглед на това, че последния се представлява от особен представител по делото, то разноски на ответника не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, срещу Е. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Люлин“, ж.к.“Люлин“ бл.407, вх.Е, ет.5, ап.115, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 169.87 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-22.07.2020 г. до окончателното изплащане и иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 47.11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г.

3

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице помагач – „Т.“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4