Решение № 2991 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100512271 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №11984 от 18.06.2024г. постановено по гр.д. №37722 по описа за 2022г. СРС, 28 състав е отхвърлил предявените от А. И. Б. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 , предл. Първо ЗЗД във вр с чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. и чл.86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „България еър“ АД с ЕИК:000633828 с адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ №1, Аерогара София да плати на А. Б. представлявана от майка си Е.Д. сумите от 400 евро – обезщетение за закъснение на полет, приравнено на отмяна, с номер FB672, който е следвало да излети на 30.06.2017г. по маршрут Москва (Шереметиево)- Бургас и 238,20 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. Б., в която жалбоподателката посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на вземането е изтекла погасителна давност. Изложени са аргументи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че по отношение на този тип вземания е приложима погасителната давност уредена в чл. 135 ЗГВ, като е изтъкнато систематическото място на нормата. Жалбоподателката счита, че в конкретният случай е приложима общата погасителна давност уредена от разпоредбите на ЗЗД, която не е изтекла в настоящия случай. Моли за постановяване на решение, с което ответникът „България еър“ АД да бъде осъден да заплати сумите от 400 евро- – обезщетение за закъснение на полет, приравнено на отмяна, с номер FB672, който е следвало да излети на 30.06.2017г. по маршрут Москва (Шереметиево)- Бургас и 238,20 лева – законна 1 лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по въззивната жалба „България Еър“ е депозирал отговор на същата, в който са изложени доводи на първо място за нередовност на подадената въззивна жалба доколкото ищецът А. Б. няма процесуална дееспособност. На второ място, ответникът е навел доводи за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение, като е посочил и съдебна практика в този смисъл.

Моли за потвърждаване на постановеното първоинстанционно съдебно решение, като намира същото за правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

По въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените със жалбата доводи настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. Първо ЗЗД във вр с чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. за изплащане на обезщетение за закъснение на полет, приравнено на отмяна, с номер FB672, който е следвало да излети на 30.06.2017г. по маршрут Москва (Шереметиево)- Бургас и 238,20 лева и иск по чл.86, ал. 1 ЗЗД – законна лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.

За основателността на иска по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, размера на дължимото обезщетение / в зависимост от разстоянието на полета в км. /. В тежест на ответника е да установи точното изпълнение по договора за въздушен превоз или съответно наличие на обстоятелства, които го освобождават от отговорност.

В Регламент (EО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямo закъснение на полети е уредено правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз/да го изпълни точно - чл. 1 § 1 от Регламента, с който се признават минимални права за пътниците, когато: а) им е отказан достъп на борда против тяхната воля; б) техният полет е отменен; в) техният полет е закъснял. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 250 евро при полет с разстояние до 1500 км., 400 евро - от 1500 к. до 3000 км., за всички останали – 600 евро.

Настоящата въззивна инстанция намира, че по делото не е спорен въпросът за наличието на валидно правоотношение по договор за въздушен превоз- полет с номер 2

FB672, който е следвало да излети на 30.06.2017г. по маршрут Москва (Шереметиево)Бургас, за който ищецът имат потвърдена резервация. Не е спорен и въпросът, че ответникът не е изпълнил коректно своето задължение, като полет FB672 е следвало да кацне в 22:25 часа на 30.06.2017г., но реално същият е кацнал в 14:49 часа на 01.07.2017г.

Спорният между страните въпрос е свързан с приложението на института на погасителната давност - дали вземането на ищеца за обезщетение на основание чл. 7 § 1 б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. е погасено по давност и налице ли са обстоятелства по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. В тази връзка съдът намира, че следва да се солидализира с наведеното от жалбоподателя във въззивната му жалба оплакване, като приеме, че действително в настоящия случай приложим е институтът на погасителната давност, уреден в общите разпоредби на ЗЗД. Регламентът не урежда със специални норми сроковете за погасителна давност спрямо исковете за обезщетение при закъснял или отменен полет. Разпоредбата на чл. 135 от Закона на гражданското въздухоплаване /редакция преди изм. ДВ бр. 16/23.02.2021 г. / предвижда специален 2-годишен давностен срок. Систематичното място на нормата в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" предпоставя приложимост на този срок единствено към случаите, за които ЗГВ предвижда рекламационно производство, а именно при липси и повреди на багажи или товари, какъвто не е настоящия казус.

Поради изложеното, спрямо процесното обезщетение намират приложение общите гражданскоправни норми на Закона за задълженията и договорите. След като размерът на обезщетението за вреди от закъснял или отменен полет е предварително определен в Регламента, обезщетението представлява законна неустойка за неизпълнение. В съответствие с чл. 111, б. "б" ЗЗД, искът за неустойка се погасява с изтичане на 3 годишен давностен срок. При условията на чл. 114, ал. 133Д давността започва да тече от деня, в който вземането става изискуемо. Считано от процесното закъснение на 01.07.2017 г. възниква вземането за съответното обезщетение. За неговото изпълнение няма предвиден срок, поради което вземането става изискуемо от същата дата - чл. 69, ал. 1 вр. чл. 114 ЗЗД.

Исковата молба, предвид разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, следва да се счита, че е подадена на 11.02.2022 г. /датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК и по което е образувано гр. д. № 6956/2022 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав/.

Несъмнено за периода 01.07.2017 г. – 11.02.2022 г. са изминали повече от 3 години, но ищецът твърди, че е налице прекъсване на давността поради извършено признание на задължението от страна на длъжника по чл. 116 б. "а " от ЗЗД, след което е започнала да тече нова давност.

Видно от приложената в първоинстанционното дело електронна кореспонденция между страните представена на хартиен носител неоспорена от ответника, се установява, че на 02.02.2019 г. ищецът чрез свой пълномощник "Компенсеър"ЛТД е отправил искане за изплащане на обезщетение в размер на 400 евро на основание чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. поради извършване на полет 3

№FB 672 от 30.06.2017 г. от превозвача "България Ер" АД със закъснение повече от три часа. В отговор на отправеното от ищеца искане, ответникът чрез неговия електронен адрес - crfb@air. bg е изпратил на пълномощника на ищеца – „Конпенсеър“ ЛТД потвърждение, че на А. Б. се дължи обезщетение във връзка със закъснял полет, а именно FB672 от Москва до Бургас на 30.06.2017г. Същото е на основание чл. 6 и чл.

7 § 1 б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Настоящият въззивен състав намира, че следва да кредитира с доверие приложената по делото електронна кореспонденция между пълномощника на ищеца и ответника по делото. Последният не е оспорил изрично представения от ищеца А. Б. препис от осъществена кореспонденция и в тази връзка съдът не намира основание да не кредитира същият с доверие. Доказателствената сила е призната от закона - чл. 180 ГПК. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т. см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК., а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му стойност.

В настоящият случай страните по делото, не оспорват изявленията направени по електронен път, поради което съдът цени доказателствената им стойност съобразно чл. 184 вр. чл. 180 от ГПК, както и с оглед останалите доказателства по делото. От съдържанието на изявлението на ответника в писмо от 04.02.2019 г. се установява, че е налице не само признанието на фактите, от които произтича вземането, а и самото вземане – като основание и размер, доколкото изрично е посочено, че за закъснелия полет № FB672 на 30.06.2017 г. на ищеца му се дължи финансово обезщетение по чл. 7 § 1 б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 г., която е в твърд размер от 400 евро. Настоящата въззивна инстанция намира, че предвид изложеното по делото е безспорно установено обстоятелството, че ответникът„България Ер“ е направил извънсъдебно признание на претендираното от ищеца вземане. В тази връзка, съдът счита, че действително към момента на направеното от ответника признание течението на давностния срок бива прекъснато и съответно започна да тече нов такъв, а именно от 04.02.2019г. – чл.116, б. „а“ ЗЗД. Доколкото съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ давността се спира за период от 2 месеца и 7 дни то към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 11.02.2022 г. не е изтекла т. е. процесното притезание не е погасено по давност и предявената искова претенция следва да бъде уважена.

4

Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

По делото се установи, че в полза на ищеца и срещу ответника "България Ер" АД съществува парично вземане за обезщетение за закъснял полет в размер на сумата от 400 евро.