Решение № 52 от 21.05.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Е., 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20224130100295 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „В.К.“ ЕООД гр. В., представлявано от Я.С.Р., чрез адв. В. Т. – П., против „С.С. 2010“ ЕООД гр. Е., представлявано от Т.С.И..

В същата се твърди, че на 26.11.2018 г. между страните бил сключен договор за предоставяне на консултантска услуга по подготовка, написване и представяне на проект по Оперативна програма „Програма за развитие на селските райони“ 2014-2020 г., подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“, както и консултиране и управление по време на изпълнение на проекта. Ищецът предоставил на ответника в срок и качествено договорно изпълнение, представляващо цялостно изготвена проектна документация за проект с наименование „Реконструкция и оборудване на цех за производство на мебели“. Същата била подадена в срока на подаване на проектни предложения и успешно преминала оценка и било допуснато до финансиране проектното предложение. Изпълнението било прието от ответника без възражения, като последният извършил плащане по чл. 3, б. „А“ и частично по б. „Б“ от договора. Изработеният проект бил 1 одобрен за финансиране и ответникът бил уведомен и поканен да сключи договор с Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция. Между последните такъв бил сключен на 03.09.2020 г. Ответникът се задължил да започне реално изпълнение на одобрения проект в срок до дванадесет месеца от сключване на договора, за което в посочения срок следвало да уведоми фонда, като представи доказателства. Последният обаче отказал да изпълни договора с Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция и не започнал реалното му изпълнение. Същият бил предупреден от ищеца, че с оглед бездействието му договорът му с Държавен фонд „Земеделие“ ще бъде прекратен едностранно от последния. Въпреки това, ответникът нямал активно поведение и на 23.12.2021 г. Държавен фонд „Земеделие“ с Решение № 04/06/4/1/00272/22/01 прекратил договора.

Ищецът заявява, че ответникът съзнателно направил невъзможно по нататъшното изпълнение на договора за консултантски услуги, сключен с него. Счита, че съгласно чл. 16 от договора и в съответствие с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД дължи възнаграждението по чл. 2 от него и в случай на предсрочно прекратяване, ако в резултат на положените усилия от страна ищеца е или бъде осигурена финансова помощ. Дължимото възнаграждение и плащания били регламентирани чл. 2 и 3 от договора, както и в анекс от 06.12.2018 г.

Страните договорили възнаграждение в размер на 4.5 % от сумата на инвестиционните разходи, за които се кандидатствало за подпомагане по проекта или при настоящите факти - 29670.53 лв. без ДДС. Ответникът платил в срок 15000.00 лв. без ДДС, като към настоящия момент не била платена сумата 14670.53 лв. без ДДС. Срокът за извършване на последващото окончателно плащане от дължимото възнаграждение по договора бил определен и фиксиран спрямо датата на подаване на заявката за окончателно плащане по АДБФП. Този срок бил невъзможен с оглед поведението на ответника. Ищецът твърди, че е отправял многократно покани, но плащане не последвало. Заявява, че за него съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск на осн. чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът изпълнил в срок и качествено задълженията си по договора, а ответникът не изпълнил същите, като не заплатил дължимите суми.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 14670.53 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за безспорно извършена работа при условията на 2 чл. 16 от Договор за предоставяне на консултантска услуга по подготовка, написване и представяне на проект по Оперативна програма „Програма за развитие на селските райони“ 2014-2020 г., подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“, както и консултиране и управление по време на изпълнение на проект, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира направените разноски в настоящето производство, както и тези направени в обезпечителното производство, които са в размер на 838.20 лв.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „С.С. 2010“ ЕООД, представлявано от Т.С.И., чрез адв. Н. Н.. В същия се оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Ответникът не оспорва факта, че между страните е сключен Договор за консултантски услуги на 26.11.2018 г. с предмет предоставяне на консултантска услуга по подготовка, написване и представяне на проект по Оперативна програма „Програма за развитие на селските райони“ 2014-2020 г., подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. Не се спори, че в чл. 2 от същия е посочена общата цена на консултантските услуги, която е в размер на 4.5 % без ДДС от сумата на инвестиционните разходи, както и че е подписан Анекс между страните на 06.12.2018 г. и общата цена е опредЕ. в размер на 29670.00 лв. без ДДС. Не се спори и факта, че на 03.09.2020 г. е сключен Административен договор № BG06RDNP001-6.0040204-C01 между ответника и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, съгласно който в чл. 2 е посочено, че одобрената обща стойност на допустимите за финансиране разходи за изпълнение на проекта, въз основа на представената от ищеца за кандидатстване документация, е в размер на 471291.28 лв., от които безвъзмездната финансова помощ е в максимален размер 235545.64 лв. Счита, че одобрените разходи от Държавен фонд „Земеделие“ са изключително занижени от предварително изчислените. В чл.

3 от Договора за консултантски услуги е определен начинът на плащане, а в Раздел 5 дължимите неустойки в случай на неизпълнение. Съгласно чл. 13, ал.

2 от договора ответникът е длъжен да заплати разноските и възнаграждението за извършената до момента работа, както и да не претендира за авансово платената от него сума. Поради това, че административният договор е 3 прекратен преди извършване на инвестицията, ищецът не е предоставил на ответника договорените в чл. 1 от договора услуги. По тази причина счита, че искът за заплащане на същите в пълен размер е неоснователен. Заявява, че ищецът претендира заплащане на цялото възнаграждение, включително за неизвършените от него услуги, позовавайки се на чл. 16 от договора за консултантски услуги. Счита, че неправилно ищецът е квалифицирал претенцията си като иск по чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, тъй като чл. 16 от договор за консултантски услуги не попада в Раздел 5 - неустойки от договора, а е в Раздел 6 - изменение и прекратяване. Още повече, че не може да се свърже с виновно поведение от страна на ответника. Съгласно чл.

92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В конкретния случай, няма задължение, което ответникът да не е изпълнил, още повече виновно. Счита, че е налице неизпълнение на задължение на ищеца по чл. 1 и чл. 6, б. „е“ от договора. На следващо място, намира, че ако се приеме, че се претендира неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, то чл. 16 от сключения договор за консултантски услуги е нищожен, като противоречащ на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди, че административният договор е прекратен на 23.12.2021 г., поради невъзможност за изпълнение в указания срок до 03.12.2021 г., поради кризата с Ковид-19. Ответникът е изработил технически проект въз основа, на който е издадено Разрешение за строеж № 17/12.06.2019 г. на главния архитект на Община Е.. Същият е сключил Договор от 03.12.2018 г. за изпълнение на обект „Преустройство, пристрояване и промяна предназначение на съществуваща сграда в цех за производство на мебели и дограма“ с фирма „Етра Ел“ ЕООД гр. Велико Търново, както и Договор от 03.12.2018 г. за доставка и монтаж на машини и съоръжения в обекта с фирма „ЗММ-2014“ ЕООД гр. Якоруда, като тези договори са подписани при цени към момента на договаряне. Две години по-късно, след сключване на договора с фонда, цените са се увеличили с 40 % и е станало невъзможно изпълнението им.

Следва да се приеме, че договорът за консултантски услуги и административният договор са сключени в период, когато отношенията между страните се развиват в сложна и непредвидима стопанска и финансова обстановка. В началото на 2020 г. започва в световен мащаб разпространение на Ковид пандемията и на 13.03.2020 г. в Република България е обявено 4 извънредно положение. Всичко това е рефлектирало върху изпълнението по договора за консултантски услуги. Пандемията представлявала форсмажорно обстоятелство, което възпрепятства изпълнението на поетите от страната ангажименти. Съгласно чл. 306 от Търговския закон форсмажорното обстоятелство е дефинирано като непреодолима сила, която представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Форсмажорните обстоятелства имат извънреден характер и застрашават живота и здравето на хората и на околната среда. Според чл. 306, ал. 1 от Търговския закон длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. В случаите на обективна невъзможност – „случайно събитие“ и „непреодолима сила“ длъжникът се освобождава от отговорност. Въпреки това, ответникът е направил всичко възможно да изпълни задълженията си по двата договора. Счита, че няма вина и не носи и отговорност за неизпълнение на договора за консултантски услуги, сключен на 26.11.2018 г. Ако съдът приеме, че институтът на „непреодолима сила“ е неприложим към конкретния случай, то следва да се приеме, че сме изправени пред института на „стопанска непоносимост“, тъй като при подписване на договора за консултантски услуги от 26.11.2018 г. до подписване и изпълнение на административния договор са настъпили трайни изменения в икономическата обстановка, която е съществувала при приемането на задълженията по тях и изпълнението на тези задължения вследствие на настъпилите икономически катаклизми, се явява в противоречие с принципите на справедливост и добросъвестност. Счита, че на осн. чл. 81, ал. 1 от ЗЗД не отговаря и невъзможността за изпълнение не може да му се вмени във вина. Заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е отправял многократно покани за изплащане на полагащото му се възнаграждение. Оспорва искането за присъждане на разноски в обезпечителното производство и по настоящото такова, като неоснователно и недоказано.

Ответникът моли съда да постави решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, и да му присъди направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът „В.К.“ ЕООД не се представлява.

Същият депозира писмена молба чрез пълномощника си адв. В. Т. – П., от 5 която е видно, че поддържа депозираната искова молба.

В съдебно заседание ответникът „С.С. 2010“ ЕООД се представлява от адв. Н. Н., която поддържа депозирания отговор на исковата молба и оспорва последната.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „В.К.“ ЕООД гр. В. е вписан в Търговския регистър и се представлява от Я.С.Р..

От извършената справка в Търговския регистър се установява, че ответникът „С.С. 2010“ ЕООД гр. Е. е вписан в Търговския регистър и се представлява от Т.С.И..