Определение № 1974 от 01.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1974 гр. София, 01.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20258002901400 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. А. и Д. А. А. срещу постановеното по реда на чл.294 от ГПК решение №22 от 21.03.2025г. по в.т.д.

№176/2024г. на Великотърновски апелативен съд, поправено с решение №38 от 24.04.2025г. по в.т.д. №176/2024г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260091 от 25.11.2021г. по т.д. № 65/2020г. на Плевенски окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ, предявен от Т. И.

А. и Д. А. А., за признаване на установено, че в полза на „Юробанк България” АД не съществува вземане в размер на 190 666,42 лв., представляващо курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL58066/04.07.2012г., преструктуриран с допълнително споразумение от 16.06.2014г., която сума е формирана при рефинансиране на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008г. от кредитната сделка на продажба на евро срещу швейцарски франкове, както и предявеният от Т. И.

А. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД да заплати сумата в размер на 58488,90 лева, представляваща възнаградителна лихва, неправомерно начислявана през периода от 02.04.2015г. до 13.05.2020г. върху включената без правно основание в главницата при превалутирането през 2012г. и преструктурирането през 2014г. курсова разлика от 190 666,42 лв., формирана от продажбата на евро срещу швейцарски франкове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 1

14.05.2020г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е съобразил решение №106 от 15.07.2024г. по т.д. № 2746/2022 г. на ВКС, II т.о., с което е прието, че кредитополучателите Асен А. и Т. А. нямат качеството на потребители по договор за кредит от 2008г., нито по договора за рефинансиране от 2012г., предназначен за погасяване на задълженията по договора за кредит от 2008г. Навеждат доводи, че решението на първия състав на Върховния касационен съд, противоречи на практиката на СЕС относно механизма за определяне на качеството „потребител“, включително относно релевантността на факта на отдаване под наем на имот, формирана с решение от 24 октомври 2024г. по дело С-347/2023г. на Съда на ЕС, постановено след произнасянето по т.д.№2746/2022г. на ВКС, II т.о. Според касаторите ВКС не е ценил всички обстоятелства по делото, като е формирал изводите си преимуществено върху стопанския характер на обектите, придобити с договора за кредит, без да направи преценка дали процесният договор е такъв с „двойна цел“. Като неправилни касаторите оспорват изводите на касационния съд, че след като стопанските постройки са отдавани под наем, тоест те са ползвани според инвестиционното им предназначение, този факт е релевантен за установяване на търговското им качество, както и извода, че кредитополучателите са встъпили в наемните правоотношения на продавача по реда на чл.237 от ЗЗД. Твърдят, че са потребители, на които банката не е разяснила икономическите последици на поетия валутен риск, поради което договарянето през 2008г. е неравноправно и това обуславя нищожност на целия договор за кредит. Считат, че банката не е изпълнила задължението си по чл.58 и чл.59 от ЗКИ да предостави на кредитополучателите по ясен и разбираем начин реална и проверима информация, която да им позволи да преценят пълния финансов ефект от договора. Оспорват извода на въззивния съд, че договорът за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58066/04.07.2012г. е действителен, тъй като между него и договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008г. съществува пряка връзка, при която пороците на договора от 2008г. се отразяват върху договора от 2012г. Считат, че рефинансирането от 2012г. осъществява и фактическия състав на новацията по чл.107 от ЗЗД, въпреки възприетото по т.д. № 2746/2022 г. на ВКС, II т.о. Навеждат доводи за смесване на понятията предмет на делото и предмет на престацията по кредитна сделка и неправилно интерпретиране на разясненията на Тълкувателно решение №4/2014г. от 29.04.2015г. по т.д.№4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че съставът на ВКС, ІІ т.о., разгледал т.д.№2746/2022г., е извършил смешение на понятията предмет на делото и предмет на престацията по кредитната сделка.

Допускането на касационното обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и 2 процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Задължена ли е долустояща съдебна инстанция да приложи указания или съдебна практика на по-горна национална юрисдикция, когато същите противоречат на правото на Европейския съюз в областта на защитата срещу неравноправни клаузи, и следва ли при наличие на такова противоречие тази практика да бъде оставена без приложение? 2. Допуска ли се извод за изпълнение на задълженията на банката по чл.58, ал.1 и чл.59, ал.2 от ЗКИ въз основа единствено на обща договорна клауза, която съдържа декларативно позоваване на валутен риск, без в преддоговорния етап да е предоставила на кредитополучателя конкретна, количествено измерима и проверима информация относно механизма за неговото възникване, икономическите последици и начина на изчисляване на задълженията? По първия въпрос поддържат наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като твърдят, че решението е постановено в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – определение на Съда от 17 януари 2023г. по дело C-379/21, решение на Съда от 30 юни 2022г. по дело C‑170/21, решение на Съда от 21 декември 2016 г. по съединени дела C-154/15, C-307/15 и C-308/15, решение на Съда от 5 октомври 2010г. по дело C-173/09, решение на Съда от 19 април 2016 г. по дело C-441/14, решение на Съда от 5 юли 2016 г. по дело C-614/14, решение на Съда от 8 ноември 2016 г. по дело C-554/14, решение на Съда от 24 октомври 2024г. по дело C-347/23, решение на Съда от 3 септември 2015 г. по дело C110/14, определение на Съда от 19 ноември 2015г. по дело C-74/15, решение на Съда от 21 март 2019г. по дело C-590/17, решение на Съда от 8 юни 2023г. по дело C-455/21, решение на Съда от 8 юни 2023 г. по дело C-570/21, решение на Съда от 4 октомври 2018г. по дело C-105/17. По втория въпрос въвеждат допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърдят, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Позовават се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Юробанк България“ АД, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че при първоначалното разглеждане на делото, първият въззивен състав е постановил решение №98 от 15.07.2022г. по в.т.д. №91/2022г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменил решение № 260091 от 25.11.2021г. по т.д. № 65/2020г. на Окръжен съд – Плевен и претенцията на Т.

И. А. и Д. А. А. за недължимост на сумата 190 666,42 лв. е уважена, както и на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, дружеството „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на Т. И. А. и Д. А. А. сумата 19 214,92 лв., представляваща неправомерно начислена възнаградителна лихва върху 3 курсовата разлика, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 58 488,90 лв. искът е отхвърлен. С решение №106 от 15.07.2024г. по т.д.

№2746/2022г. на ВКС, II т.о. е отменено решение №98 от 15.07.2022г. по в.т.д.

№91/2022г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която исковете на Т. И. А. и Д. А. А. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД са уважени, както и в частта за присъдените в полза на двамата ищци разноски от 25 785,17 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част с дадени задължителни указания: апелативният съд да разгледа и да се произнесе по наведените от жалбоподателите доводи за нищожност на клаузи на договора за кредит от 2008 г. поради нарушение на закона (чл.58, ал.1 и 59, ал.2 от ЗКИ), съответно на добрите нрави (чл.26, ал.1, предл.1 и 3 от ЗЗД), както и поради привидност по чл.17, ал.1 от ЗЗД, и за нищожност на договора от 2012г. поради невъзможен предмет (чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД) и на основание чл.366 от ЗЗД.

Въззивният съд е приел за установено, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Т. и Асен А.и e сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008г., по силата на който на кредитополучателите е предоставен кредитен лимит в CHF в размер на равностойността на 320 000 евро по курс „купува“ на Банката за CHF към евро в деня на усвояване на кредита за закупуване на имот с построени в него фабрична триетажна сграда и две магазинни помещения.

Кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания лимит на вноски съгласно подписан от тях погасителен план – на 180 месечни вноски, считано от датата на усвояването на кредита, с краен срок на погасяване 09.07.2023г. В чл.3, ал.1 страните са договорили възнаградителна годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в CHF, който към датата на договора е 4,5%, плюс договорна на добавка от 1,65 пункта. В чл.6, ал.2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута, но има налични по негови сметки средства в лева или евро, погасяването да се реализира чрез тях след служебно им превалутиране от Банката по курс „продава“ за CHF към BGN/EUR. В чл.24, ал.1 от договора кредитополучателите са декларирали, че са запознати и са съгласни с обстоятелството, че промяната в курс „купува“/„продава“ на CHF към BGN/ EUR, както и превалутирането по чл.22 може да има за последица, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, както и са съгласни да поемат всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С допълнително споразумение от 08.04.2011г. страните са договорили 12месечен период на облекчено погасяване на кредита при фиксирана лихва от 7,65%. На 04.07.2012г. е сключен договор за кредит за рефинансиране на кредита по договор № HL 40074/27.06.2008г. с цел цялостното му предсрочно погасяване, като на кредитополучателите е отпуснат кредит в размер на 391 4

100 евро, като част от тази сума – 384 169 евро служебно е превалутирана в CHF по официален курс на Централната банка в деня на превалутиране – 1,2013 за погасяване на задълженията по първоначалният кредит, посочени в размер на 461 502,90 CHF, от които 458 967,11 CHF редовна главница и 2 535,79 CHF – редовна лихва. Новият договор е със срок на погасяване 180 месеца. Въззивният съд е анализирал данните на ССчЕ, в която е проследено изменението на CHF спрямо EUR за периода от 1993г. до 2020г. и видно от която през 2003г. – 2007г. се наблюдава леко снижение на курса – от 0,659607 до 0,608884, след което е налице повишение до 0,651862 през 2008г., до 0,666056 през 2009г. и по-голямо – 0,751038 през 2010г. CHF е останал непроменен през 2011 г. През 2012 г. е налице по-съществено повишаване на курса – на 0,829015, като най-високи стойности спрямо еврото CHF е достигнал през 2015г. поради намеса на Швейцарската национална банка, която премахва фиксирания курс на CHF спрямо EUR и това води до шоков скок от 30% в курса му спрямо еврото.