Решение № 662 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330200999 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. * срещу Наказателно постановление № 23-1030000314/15.02.2023 г., издадено от Р.К. П. – в.п.д. Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди процесуалните действия на актосъставителя да не са били всестранни и пълни за изясняване на фактическата обстановка. Намира фактическите твърдения по акта за изопачени и едностранно представени във вреда на жалбоподателя. Поддържа още актосъставителят да не е проявил нужна процесуална активност за изясняване на случая. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

С писмено становище с вх. № 52329/12.05.2025 г. поддържа жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 20163/20.02.2025 г.

1 поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. В. П., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.01.2025 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 29.01.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят С. В. П. бил правоспособен водач на МПС. На 30.01.2020 г. в негова полза било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № **, валидно до 30.01.2025 г.

На **.**.**** г. в 16:40 часа в гр. *, по ул. „*“ в посока от юг към север жалбоподателят П. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ** **** **. По същото време служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение изпълнявал свид. Т. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Свидетелят Д. забелязал движението на управлявания от жалбоподателя автомобил и му подал сигнал за спиране. След като жалб. П. спрял, свидетелят Д. пристъпил към извършването на проверка, в хода на която поискал да му бъдат представени СУМПС на водача /на жалбоподателя П./ и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС). Жалбоподателят не носил у себе си нито един от двата документа. Затова до края на проверката и по поискването от контролния орган жалбоподателят П. не представил нито свидетелството си за управление на МПС, нито свидетелството за регистрация на управлявания от него лек автомобил.

На място свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 820819 от 20.01.2023 г. срещу жалбоподателя П., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на нарушителя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. Д. Д.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка. На първо място изяснява се, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил с прекратена регистрация, нито спрян от движение към датата на деянието. За това обстоятелство се установява да е узнато от свид. Д. след извършена на място дистанционна справка в информационната система на МВР. Разкрива се още от свидетелските показания, че в хода на проверката полицейските служители са изискали от жалбоподателя да представи свидетелството си за управление на МПС, както и свидетелството за регистрация на управлявания автомобил, но нито един от двата документа да не е представен до края на проверката.

Показанията на свид. Д. се ползват с доверие от съда. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. Доказва се и че свидетелят има достатъчно добре съхранен спомен от случая, тъй като разказва за съставен и друг АУАН срещу жалбоподателя при същата проверка, но за различно по вид административно нарушение. От справката за нарушител/водач се установява, че действително срещу жалбоподателя П. има издаден друг АУАН от същата дата и за посоченото от свидетеля нарушение. Не се установяват обстоятелства, по които свид. Д. да се счита за заинтересован или предубеден, а показанията му се приемат за последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което им се дава вяра.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. В. П. (лист 9-10 от делото) се установява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № ***, валидно до 23.01.2030 г. и с налични 33 контролни точки.

От писмо с вх. № 27834/11.03.2025 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 8 от делото) се изяснява, че СУМПС на жалбоподателя П. не е било иззето/отнето към дата 20.01.2023 г.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен 3 препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По т. 1 от НП на жалбоподателя П. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Приложимата към датата на деянието редакция на разпоредбата е към ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г., съгласно която: „водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че по време на проверката от страна на свид. Д. жалбоподателят П. не е носил и не е представил на контролния орган свидетелството си за управление на МПС. Доказва се от справката за нарушител/водач, че към датата на деянието 20.01.2023 г. жалбоподателят е имал издадено СУМПС с № *** валидно до 30.01.2025 г. Същественото обстоятелство при преценката за законосъобразност при ангажирането на отговорността за нарушителя за такъв вид нарушение е, че СУМПС на водача не е било иззето на някакво правно основание към датата на деянието, т.е. липсвала е обективна пречка за жалбоподателя да носи със себе си необходимия му документ. Поради това и непредставянето на СУМПС на контролния орган се явява резултат от виновно поведение на жалбоподателя.

Субект на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е водач на МПС, а съгласно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В конкретния случай за жалбоподателя П. се доказва да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ** **** **, поради което той е годен субект на нарушението.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и представлява поведението по неносене на СУМПС от водача. От показанията на свид. Д., който е участвал в извършването на проверката на документите на водача, се установява по категоричен начин, че жалбоподателят не е представил при поискване от контролния орган свидетелството си за управление на МПС. С това си поведение жалбоподателят П. е осъществил изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушението е формално, поради което от обективна страна не се изисква доказването на определен вредоносен резултат, а то се счита за довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние.

Датата и мястото на извършване на нарушението също са доказани по несъмнен начин по делото – на 20.01.2023 г. в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе“.

4

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява моторно превозно средство, бил е насяно, че не носи със себе си свидетелството си за управление на МПС, но въпреки това е пристъпил към управление на автомобила. Следователно в съзнанието си той е формирал представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това е осъществил деянието си.

Правилно е приложена относимата санкционна норма, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. Именно с тази разпоредба са предвидени неблагоприятните последици за водач, който не носи свидетелството си за управление на МПС. Наказанието за така извършеното нарушение е предвидено във фиксиран размер в законовата разпоредба. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказанието „глоба“ под предвидения му найнисък размер.

В описанието на деянието в наказателното постановление е посочено още, че жалбоподателят не е представил и контролния си талон към СУМПС.

С ДВ бр. 67 от 04.08.2023 г. е изменена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е отпаднало задължението за водачите да носят контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство.

Следователно макар редакцията на разпоредба към датата на извършване на деянието да е предвиждала задължение за водачите да носят контролния талон към СУМПС, то до влизане в сила на наказателното постановление е последвал по-благоприятен материален закон, съгласно който това задължение за водачите отпада. Изменена е и санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която също вече не предвижда административно наказание за водачи, които не носят контролен талон към СУМПС. Материален закон, който изключва за в бъдеще наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, е по-благоприятен за дееца.