Разпореждане № 89105 от 21.06.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 89105 гр. С., 21.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110156728 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. В. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „К.“ срещу М. С. М., с която е предявен осъдителен иск, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Като правопораждащ предявеното парично вземане за обезщетение факт ищецът сочи извършено от ответника – като длъжностно лице – инспектор „режимна дейност“ при ГДИН противоправно деяние, изразяващо се в заявяване на неверни данни относно намалените с работа периоди от наказанието на ищеца към 04.07.2023 г. в производството по ч. гр. д. № 3269/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав с предмет искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода“.

В исковата молба е посочено, че в производството за условно предсрочно освобождаване ответникът е действал като процесуален представител на началника на Затвора-С., като е извършил твърдяното противоправно деяние „в качеството си на длъжностно лице на ГДИН, в нарушение на служебните си задължения“, същевременно е посочено, че ответникът „излизайки извън служебните си правомощия, т. е. действайки вече като частен субект, а не като длъжностно лице, използвайки обаче служебното си положение, очевидно умишлено е причинил на ищеца значителни вредни последици“. При така изложените твърдения, които са противоречиви, и с оглед задължението си да следи служебно за процесуалната легитимация на страните, както и за подведомствеността на спора, съдът приема, че на ищеца следва да се дадат указания изрично да поясни: дали е предявил иска си срещу М. С. М.ов в лично качество, в който случай отношенията ще се регулират с метода на равнопоставяне на субектите, или искът му е предявен срещу служител (длъжностно лице по смисъла на чл. 19, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС) на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, действащ при и по повод изпълнение на служебните му задължения, в който случай отношенията не са равнопоставени; да поясни дали действията на ответника са извършени по непредпазливост при и по повод изпълнение на служебните му задължения, или се касае за умишлени действия (умишлено причинени от ответника вреди), дали същите осъществяват от обективна и субективна страна състав на престъпление или са извършени извън служебните задължения на ответника (не при или по повод изпълнение на служебни задължения). В случай, че ищецът поддържа, че ответникът е действал по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните му задължения, следва да насочи иска си срещу надлежен ответник, при съобразяване на следното:

1

В Закона за Министерство на вътрешните работи, който следва да се прилага и в случая – чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, са установени специални правила за това кога държавните служители в МВР носят имуществена отговорност за вреди, причинени на трети лица. В чл.

216, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за вреди, причинени на граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения, като в тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. Съгласно чл. 216, ал. 3 ЗМВР за вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон. При тълкуване на тези разпоредби се налага изводът, че личната имуществена отговорност на държавните служители, какъвто е и ответникът, за обезщетяване на причинени вреди на граждани е ограничена, като е предвидено, че тя може да бъде ангажирана само в случай, че тези вреди са причинени от тях в резултат на умишлени действия, в резултат на престъпление или в резултат на действия, които не са извършени при или по повод изпълнение на служебните задължения.

Те обаче не носят имуществена отговорност за вреди тогава, когато те са причинени в резултат на действия, извършени от тях при или по повод изпълнение на служебните им задължения и по непредпазливост. В тези случаи имуществена отговорност за обезщетяване на причинените на гражданите вреди възниква за държавата.

В случай, че ищецът твърди деянието да е извършено в кръга на служебните задължения на ответника и по непредпазливост, за ответника като длъжностно лице не може да възникне гражданска отговорност за обезщетяване на причинените в резултат на това деяние вреди, а такава възниква за държавата, съответно искът ще е предявен срещу ненадлежен ответник, което представлява нередовност на исковата молба и ищецът следва да отстрани тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 287435/16.10.2023 г., подадена от П. В. С. срещу М. С. М..

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани несъответствията в исковата молба съгласно гореизложените мотиви.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2