Решение № 829 от 11.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Бургас, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120102464 по описа за 2024 година

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, и чл.10а, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК, предявени от С. Р. А. от гр.Б, против “Ай Ти Еф Груп“ АД, гр.С.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се обявят за нищожни клаузите на чл.5.6 от Договора за потребителски кредит с № ......, сключен между страните на 18.06.2022г., и на чл.3 от Приложение № 3 към него, предвиждащи заплащането от потребителя, съответно – на неустойка от 694.24 лв. и такса от 60 лв., поради накърняване на добрите нрави и нарушаване изискванията на ЗПК. Претендират се законната лихва, деловодните разноски, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество оспорва претенциите и моли Съдът да ги отхвърли. Претен-дира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Н а 18.06.2022г. между “Ай Ти Еф Груп“ АД и С. А. е сключен Договор за потребителски кредит с №......., по силата на който дружеството й е предоставило сумата от 700 лв. – при ГЛП от 40.54 % и ГПР в размер на 49 %, а тя се е задължила да върне общо 863.04 лв. на дванадесет равни месечни вноски, всяка от по 76.92 лв., в срок до 18.06.2023г.

Съгласно чл.5.1 от Договора, ищцата се е задължила в срок до края на следващия работен ден, считано от получаването на сумата, да предостави на ответника обезпече-ние – 1 двама поръчителя, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция.

В чл.5.6 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение А. дължи неустойка, посочена в Приложение № 1 и платима заедно с погасителните вноски – об-що 694.24 лв.

Не се спори по делото, че тъй като ищцата не е успяла да предостави в уговорения срок нужното обезпечение, общият размер на задължението й е нараснал до 1 619.28 лв. – 12 вноски от по 134.94 лв.

Към Договора е налично и Приложение № 3 – Условия за ползване на пакет ”Преференциално (ВИП) обслужване” на “Ай Ти Еф Груп“ АД, по силата на което страните са се споразумели ответникът да предостави допълнителни услуги, извън цената на фи-нансовата услуга по предоставяне на потребителски кредит, а именно: удължено работ-но време; безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата по Догово-ра; детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промо-ции по договори за кредит; включване в лоялна програма с регулярни отстъпки от услу-гите на дружеството, включая преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; възможност за регулярното участие в ежемесечни и еже-годни томболи и награди, организирани от кредитодателя, когато такива са налични, и получаване на удостоверения за актуален дълг или за липса на задължения към послед-ния, без заплащане на допълнителна такса, съгласно тарифата – чл.1, т.1 – т.6, срещу за-плащането на такса в размер на 60 лв., платима на равни части, заедно с всяка вноска по кредита – по 5 лв. месечно, съобразно погасителния план – чл.3 и чл.4. В чл.5 е предви-дено, че тази такса се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кре-дита, включително и предсрочно.

Ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответницата, като физическо лице, представ-лява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и А. има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв, за потребител-ски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия и в Закона за защита на потреби-телите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че ко-гато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е 2 задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на нарушаването им.

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен – нищожен, поради противоречие на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10, чл.10, ал.1 и чл.19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добавят и т. нар.

“неустойка“ при липса на обезпечение – по чл.5.6, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва, както и таксата за допълнителни ус-луги, т. е. в случая се касае за използване на конструкции, предназначени да прикрият действителните разходи по кредита – в този смисъл Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК – III г. о., и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламенти-рани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него. Сле-дователно, всички клаузи на процесния договор за потребителски кредит, включително и двете, предмет на предявените от А. установителни искове, също са недейст-вителни/нищожни.

Претенциите са основателни и следва да бъдат уважени.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата деловодните разноски – 100 лв. за държавна такса, а на пълномощника й адв. М., с оглед це-ната на исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуал-ни действия, сумата от общо 480 лв. /2 х 200 лв./ с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, по искове, предявени от С. Р. Ар ЕГН: **********, гр.Б ж.к.”, бл., вх., ет., ап., срещу “Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: 202255877, седалище и адрес на управление: гр.С ул.”” № бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, клаузите на чл.5.6 от Договора за потребителски кредит с № 484514, сключен между тях на 18.06.2022г., и чл.3 от Приложение № 3 към него, предвиждащи съответно заплащане на неустойка от 694.24 лв. при неосигуряване на обезпечение по чл.5.1 и такса за пакет от допълнителни услу-ги в размер на 60 лв., на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1, и чл.19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на С. Р. А. сумата от 100 лв. – разноски по делото за държавна такса, а на адв. М. В. М., вписан в регистъра на АК Пловдив с личен № **********, сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на 3 страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4