Решение № 129 от 22.10.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Белоградчик, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20261310100804 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 22 Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 23 от ЗПК, с цена на иска 1 788.91 евро.

Делото е образувано по Исковата молба от А . Ц. И.- Ц. чрез пълномощника й адв. П. Т. от АК - Варна, против „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, гр. София. В Исковата молба, ищцата сочи, че между нея, в качеството й на потребител и ответника, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за кредит № 1594976 от 27.12.2025 г., по силата на ищцата е предоставен заем в размер на 1278.23 евро (2500 лева). Ищцата твърди, че към настоящия момент, е върнала на ответника получената в заем сума в пълен размер, за което представя Удостоверение за актуален дълг, издадено от ответника. Ищцата твърди, че не дължи останалата част от сумата по Договора за кредит в размер на 1788.91 евро (3 498.80 лева), посочена в Удостоверението издадено от ответника, като дължима от нейна страна. В Исковата молба се сочи, че съгласно сключеният между страните Договор за 1 потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1594976 от 27.12.2025 г., е посочен лихвен процент 36,00% и ГПР 42,58%. Твърди се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от същият договор, потребителят следва в срок до 3 дни от сключването му да осигури поръчител или банкова гаранция, одобрени по преценка на кредитора, а при неизпълнение се дължи неустойка, за която ищцата твърди, че не е отразена в посочения в договора ГПР. Наведени са доводи, че размерът н а посочената от ответника сума, която ищцата е останала да дължи по договора, е 1 788.91 евро (3498.80 лева), което е 140 % от предоставената главница, при положение, че главницата е изцяло погасена. Поради това, ищцата твърди, че това само по себе си сочи, че посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита. Тези разходи са известни на кредитора при сключването на договора и съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъдат включени в ГПР, а при включването им ГПР се надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради това се твърди, че Договорът сключен между страните е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно чл. 23 от ЗПК ищцата твърди, че дължи единствено чистата стойност на кредита, която сочи, че е изплатила на ответника.

При тези съображения се моли, съдът да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1 788.91 евро (3498.80 лв.) по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1594976 от 27.12.2025 г.

В подкрепа на иска, са представени писмени доказателства.

В проведените по делото открити съдебни заседания представител на ищцата не се явява, като за всяко заседание са депозирани писмени становища от пълномощникът й.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от ответника „СТИК КРЕДИТ“ АД, в който оспорва предявеният иск и молят съда да го отхвърли.

Твърди се, че претенцията на ищцата за недължимост на процесната сума, са неоснователни. Сочи се, че процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Сочи се, че потребителят - ищец, се е запознала с всички условия 2 предварително и след това е подписала договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия Кредитополучателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени.

Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Сочи се, че още към момента на сключването на Договора, потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. При тези аргументи, се моли, съдът да отхвърли исковата претенция на ищцата.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид твърденията в Исковата молба и възраженията в Отговора на ответника, съдът разпредели доказателствената тежест между страните, както следва: Ищцата дължеше доказване на следните обстоятелства -наличието на сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1594976 от 27.12.2025 г., сключен между ищцата и ответника, както и че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1594976 от 27.12.2025 г. е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, в това – число – че същия съдържа неравноправни клаузи и са налице законови основания за обявяването му за недействителен, както и че същия е нищожен - съдържа клаузи, които противоречат на добрите нрави.

С оглед на това, че ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД, се брани единствено с правни доводи, доказателствената тежест по предявеният иск, принадлежи изцяло на ищцата.

Съдът намира от правна страна следното :

Съдът прие за безспорно доказано обстоятелството, че между ищцата А.

Иванова - Цветанова - от една страна - потребител и ответника „СТИК 3 КРЕДИТ“ АД - кредитор, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1594976 от 27.12.2025 г.

По силата на договора кредиторът „СТИК - КРЕДИТ“ АД, е предоставил на ищцата - потребител, кредит в размер на 2 500 лева или 1 278.23 евро. Срокът на издължаване на кредита е 6 месеца, броят на погасителните вноски е определен в погасителния план. ГПР по Договора е 42.58 %. Предвидена е и застрахователна премия в размер на 456.70 лева или 233.51 евро. Общият размер на всички дължими плащания от страна на кредитополучателя е 2 796.72 лева или 1 429.94 евро. Договорът е обезпечен с поръчителство или банкова гаранция.

Съдът приема за доказано обстоятелството, че сумата, представляваща кредит, е била преведена от страна на ответника - кредитор „СТИК КРЕДИТ“ АД - на ищеца А. И. - Ц. и същата я е усвоила в пълен размер.

Оспорванията по отношение на този факт не са направени от страните.

Предвид елементите на процесния Договор за потребителски кредит, съдът приема, че същия безспорно попада в обсега на Закона за потребителския кредит, поради което и трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Това е посочено и в чл. 1, ал. 3 от Договора сключен между страните - представеният по този договор кредит, представлява потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК детайлно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, визираните изисквания на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В чл. 19 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1594976 от 27.12.2025 г. е предвидено, че кредитът е обезпечен с поръчителство или банкова гаранция. Договорено е между страните по смисъла на чл. 19 от Договора, че в случай че страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се 4 задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Отделно от това, в чл. 29 от процесния Договор, е предвидена санкция, под формата на неустойка, в случай, че Потребителят не изпълни задълженията си по чл. 19 от Договора за кредит и не представи договореното обезпечение в посочения срок. Неустойката е изчислена и в Погасителният план.

Съдът приема, че очевидно нито една от страните не е имала реално намерение да представя обезпечение съгласно договора. В случай, че такова намерение е било налице, то кредиторът е могъл да отложи отпускането на кредита, каквато е обичайната практика, до представяне на обезпечението от страна на кредитополучателя и едва тогава да разреши отпускането на кредита.

В случая - уговорените срокове за представяне на обезпечение са изключително кратки - поръчителя и банковата гаранция - следва да бъдат осигурени или платени в 3 дневен срок от сключване на договора. Това очевидно сочи на невъзможност за кредитополучателя да изпълни това задължение, което неизменно обуславя заплащането на неустойка от негова страна. Съдът приема, че тази уговорка представлява отклонение от принципа за спазване на добрите нрави и от търговската практика, поради което и се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 - то ЗЗД. Съдът счита, че клаузата по чл. 29 от Договора за потребителски кредит за определяне на дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, е нищожна, тъй като излиза извън рамките на нейния обезпечителен, обезщетителен или санкционен характер, придаден от законодателя. Въвеждането на кумулативните изисквания, на които следва да 5 отговаря определеното обезпечение, както и определянето на изключително краткия срок за предоставянето му от длъжника, мотивират съда да приеме, че договорните условия са практически неизпълними от кредитополучателя.

Приложената в случая практика на кредитодателя - да предвиди неустойка в случай на неосигуряване на обезпечение, представлява невярна информация за общите разходи по кредита, което е нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО. По този начин, длъжникът изцяло е лишен от възможността да извърши преценка за икономическите последици от сключване на договора. Нарушен е принципът на добросъвестност, тъй като подобни договорки са довели до несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

От горните съждения се извежда и правният извод, че ГПР, в посочения в Договор процент, не отразява точно всички тези разходи, което лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение, а смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Така, в разглежданият случай, в Договора за потребителски кредит, ГПР е посочен в размер на 42.58 %. Видно от Договора и Погасителния план към него, е предвидена и съответно е начислена неустойка в случай на непредставяне на обезпечение. Тази неустойка, която неизменно ще оскъпи кредита не е включена в ГПР, а същевременно кредитодателят е поставил кредитополучателя в такова правно положение, че последния неизменно би следвало да я заплати. Поради това и посоченият в Договора, ГПР е некоректен и не отразява всички разходи по договора, които кредитополучателят реално трябва да плати.