Решение № 3205 от 22.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3205

Хасково, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260700565 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на И. Г. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адвокат М. Д. Д., срещу Заповед № 4074з-323/06.04.2026 г. на ВПД Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – [област], с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание ***за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. На първо място, жалбоподателят поддържа, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като не били спазени изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че макар наказващият орган да посочил извършителя, мястото и времето на извършване на деянието, нарушените разпоредби, правното основание, наказанието, срока на наказанието и реда за обжалване, в оспорения акт не се съдържало описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които то било установено. Според жалбоподателя, позоваването на справка от извършена проверка рег. № 4537р-2301/03.02.2026 г. не изпълнявало изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за посочване в самата заповед на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и доказателствата, които го потвърждават. Поддържа, че справката от извършената проверка има отношение към момента на установяване на нарушението, но не представлява доказателство за такова. В тази връзка счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да се произнесе с мотивиран акт, като изтъква, че в дисциплинарните производства изискванията към мотивиране на заповедта са завишени спрямо общото изискване към административните актове по чл. 59 АПК. Жалбоподателят твърди, че липсата на мотиви в оспорения акт е самостоятелно основание за отмяната му, тъй като несъответствието на акта с изискването за форма препятства възможността за адекватна преценка на съответствието му с материалния закон. Поддържа, че обосновката следва да бъде обективирана в самия акт, а не да се извлича от съдържащите се в преписката материали.

По същество жалбоподателят оспорва извода, че е нарушил задълженията си, произтичащи от т. [Наименование]от Процедурата за незабавно реагиране при получаване на сигнал за незаконна миграция. Заявява, че в 07:57 часа на 05.11.2025 г. младши инспектор Х., старши на ГПН СПТН „К.“, уведомил старши инспектор В. Д., че били забелязани „топли обекти“, които се движели от б. пб към бившето съоръжение. По това време жалбоподателят току-що бил пристигнал, намирал се в двора на ГПУ – Н. и чакал да започне инструктажът преди започване на работната му смяна. Същият още не бил започнал работа и нямало как да уведоми ОДЧ за забелязаните обекти. Сочи, че това задължение следвало да бъде изпълнено от служителите Х. и Д., още повече, че по време на тяхната смяна било констатирано евентуалното нарушение. Заявява, че оперативният дежурен в ОДЧ вече знаел или трябвало да знае за забелязаните лица. След приключване на инструктажа жалбоподателят лично отишъл на мястото, където били забелязани лицата, като установил лица от ромски произход от [жк]. След като установил, че не се касае за извършено престъпление по отношение на граничния режим, забравил да напише докладна по случая, но макар и със забава от една седмица, изпълнил това свое задължение.

Жалбоподателят счита, че не е извършил нарушение на чл. 81, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015 г. Поддържа, че ЗМВР предвижда адекватно нарушение и съответно наказание за настоящия случай в чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповеди, за което било предвидено наказание „писмено предупреждение“. В тази връзка изрично оспорва приетата в заповедта форма на вина, като счита, че обстоятелствата по случая не обосновават извод за извършване на деянието при условията на умисъл.

В жалбата се съдържа и възражение за нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че в заповедта словесно били описани две допуснати дисциплинарни нарушения, без да му било наложено наказание за всяко от тях, а било наложено само едно дисциплинарно наказание. Според него, по този начин не ставало ясно за кое от описаните нарушения било наложено наказанието, което ограничавало правата му и най-вече правото му на защита, тъй като не разбирал кое точно от описаните деяния се приема за извършено от него и за кое му е наложено дисциплинарното наказание.

С оглед на изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Заповед № 4074з-323/06.04.2026 г. на ВПД Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – [област], с която му е наложено дисциплинарно наказание „*“ за срок от шест месеца, като незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят И. Г. Р., чрез процесуалния си представител адв. М. Д., поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед. Представя писмена защита с изложени подробни доводи, както и списък на разноските, като претендира присъждането им в случай на отмяна на заповедта.

В представената писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на акта. На първо място, поддържа, че не били спазени изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като не били посочени в достатъчна степен обстоятелствата, при които било извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които било установено, както и мотиви относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. Сочи, че наложеното наказание „*“ за срок от шест месеца не било в минимално предвидения размер, поради което дисциплинарнонаказващият орган следвало да изложи конкретна обосновка защо определя именно този вид и срок на наказанието. В писмената защита се развива доводът, че не било доказано жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение, изразяващо се в неизпълнение на т. [Наименование]от Процедурата за незабавно реагиране при получаване на сигнал за незаконна миграция. Задължението за уведомяване на оперативния дежурен възникнало първоначално за служителите, които възприели чрез термовизионната камера четирите „топли обекта“, както и за старши инспектор В. Д., на когото същата информация била докладвана. Според жалбоподателя, той бил уведомен впоследствие, по телефона, около 08:00 часа, преди започване на работната си смяна и в момент, в който следвало да присъства на оперативен доклад. Твърди, че самото му уведомяване не породило за него задължение по т. [Наименование]от Процедурата, тъй като преди него трима служители вече имали информацията и при наличие на данни за незаконна миграция именно те следвало да уведомят ОДЧ и младши инспектор Б.. Жалбоподателят уведомил прекия си началник старши инспектор Б. А. и след това лично и незабавно обходил района, като установил лица от ромски произход, които събирали гъби, без да констатира нарушение на държавната граница. Като допълнителен довод сочи, че административният орган не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че в заповедта не били изложени мотиви относно даденото от жалбоподателя сведение в хода на дисциплинарното производство. В тази връзка се твърди нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото актът бил постановен при непълно изяснени факти и обстоятелства, релевантни за случая. По отношение на второто вменено нарушение – изготвянето на докладна записка на 12.11.2025 г., а не непосредствено след проверката или в рамките на работната смяна на 05.11.2025 г. – в писмената защита се поддържа, че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Сочи се, че ако изобщо е налице нарушение, то следвало да се квалифицира единствено като небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Оспорва се и приетата от органа форма на вина, като се поддържа, че не са налице данни деянието да е извършено умишлено. В писмената защита се поддържа твърдението за нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Органът не направил разграничение между отделните нарушения и не посочил за кое от тях се налага общото наказание „*“ за срок от шест месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя сочи още, че при определяне на вида и размера на наказанието не били отчетени цялостното поведение на държавния служител, получените от него награди, липсата на действащи дисциплинарни наказания и липсата на настъпили вредни последици. Твърди, че оспорената заповед не съответства на целта на дисциплинарното наказание и е издадена при неправилна преценка на тежестта на твърдяното нарушение.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – [област], чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Х., оспорва жалбата. Поддържа, че издаденият индивидуален административен акт е законосъобразен и правилен, постановен в предписаната форма и при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания за неговата законосъобразност. Извършеното от жалбоподателя нарушение било доказано по безспорен и категоричен начин и било подробно описано в обжалвания административен акт. Поддържа, че в административната преписка се съдържат категорични доказателства относно констатираното нарушение, а наложеното дисциплинарно наказание било законосъобразно и правилно, съобразено с установеното дисциплинарно нарушение. Моли съда да отхвърли жалбата, да потвърди законосъобразността на оспорената заповед и да присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с изложени подробни съображения.

В представените писмени бележки процесуалният представител на ответника поддържа становището си за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган – ВПД директор на РДГП – [област], при спазване на преклузивните срокове по чл. 195 от ЗМВР, като нарушението било установено по реда на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, а заповедта - издадена в срок. Ответникът заявява, че в хода на дисциплинарната проверка били събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства за извършеното нарушение, като на служителя била предоставена възможност да упражни правото си на защита, включително чрез запознаване със справката от проверката и депозиране на писмени възражения. Дисциплинарнонаказващият орган разгледал и обсъдил тези възражения, но приел, че същите не оборват констатациите на комисията. Ответникът счита, че заповедта съдържа необходимите фактически и правни основания, включително чрез допустимо препращане към мотивите на справката от извършената проверка и към събраните в хода на производството доказателства. Възразява срещу доводите за липса на мотиви и за съществени процесуални нарушения, като поддържа, че съдържанието на заповедта съответства на изискванията на закона и приложимата Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. По отношение на наложеното наказание ответникът заявява, че същото е съобразено с целта на дисциплинарната отговорност – справяне с лошата дисциплина и възпиращо и превантивно въздействие върху останалите служители. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила Заповед № 4074з-323/06.04.2026 г., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, в случай че жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер, ответникът прави възражение за прекомерност.