Решение № 966 от 02.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202236 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Н. П. Н., против наказателно постановление № 26-1030-001009 от 18.03.2026г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, както и са му отнени 10 (десет) контролни точки. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- на 13.02.2026г. в 09. 41 часа в община Марица, на път Втори клас № 56, жалбоподателят, като водач, управлява товарен автомобил Рено Т, с рег. № *******, като извършва следното нарушение: 1. Не поставя обезопасителен колан по време на движение.

Нарушен е чл.137а ал.1 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят Д. И. сочи, че поддържа написаното от него, но изрично сочи, че автомобилът управляван от жалбоподателя не е бил с оборудван колан. Показанията на актосъставителя нито потвърждават описаното в АУАН, нито го отричат, поради което съдът приема, че показанията му не установяват нито по категоричен, нито по несъмнен начин случилото се и описаната фактическа обстановка. В този смисъл, показанията на актосъставителя не са убедителни, и по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с липса на доверие посочените гласни доказателства не са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като не потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка.

Всъщност, показанията му не представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се. С тази правна преценка, за обективно неверни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно противоречиви, опровергани от другите събрани по делото доказателства, неправдиво звучащи и при индиции на предубеденост. В този смисъл, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява по 2 категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Напротив, презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и оборена изцяло от показанията на актосъставителя. В конкретния случай, констатациите в АУАН се опровергават от събраните по делото доказателства.

От представените по делото Заповед № 8121/з – 1632/ 02.12.2021г. и Заповед № 8121К – 2836/ 11.03.2024г. се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това длъжностни лица.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като същото е незаконосъобразно. Съответно подадената жалба, е основателна.

На първо място, както и и по-горе бе посочено, от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. Тежестта на доказване на фактическите констатации лежи върху административнонаказващият орган, каквото доказване при условията на пълно и главно доказване по делото не се проведе. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и оборена. От показанията на актосъставителя Д. И. не се установява извършеното нарушение. Не се установявя нито, че жалбоподателя е била без обезопасителен колан, нито че е управлявала без светлини.

На следващо място, видно от доказателствата по делото управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил заводски оборудван с предпазен колан, поради което не е осъществен обективен елемент от състава на нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП. В подкрепа на този извод е успешно преминатият от автомобила технически преглед на превозното средство.

3

Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на 4 основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в 5 положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.

Настоящият случай е точно такъв. На първо място, в обстоятелствената част на АУАН и НП не конкретизирано и посочено, каква от посочените категории автомобили, жалбоподателят е управлявал. Изброяването на сакнционната норма в наказателното постановление не представлява пълно, ясно и точно описание на фактическите обстоятелства при които е извършено нарушението. Описаните категории са 6 (шест) на брой, които за различни помежду си, и е следвало да бъде посочено коя категория МПС е управлявал жалбоподателят. И по нататък, както в АУАН така в НП не става ясно точното място на което е извършено нарушението, а именно в коя част от път Втори клас, в коя лента, в коя посока на движение, кое е точното кръстовище. Това само по себе си представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаването на гарантираното от закона право на защита на нарушителят, и до основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.