Решение № 1916 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1916 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330119255 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Г. М. А., ЕГН **********, с адрес в **************** против „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление: гp. Ботевград, бул. „3-ти март“ №83, ет. 7, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за кредит от *********/24.07.2023 г. е нищожна.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 4 000 лв. при месечен лихвен процент по заем 40% и годишен процент на разходите – 48,69%. Сочи се, че съгласно чл. 4 от Договора същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия в договора. Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 4, ал.

2 от Договора в случай на непредставяне на соченото обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на 2 326,62 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Ищецът твърди, че е усвоил паричните средства по кредита, но не дължи заплащане на ответника на сумата по неустойката.

Изразява становище, че неустойката е загубила присъщата си обезщетителна функция, понеже не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, а и представлява 50% на заетата сума, като не се зависи от вредите от неизпълнението и не кореспондира с последиците от неизпълнението.

Сочи се, че неустойката се кумулира към погасителните вноски, като по 1 този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие с добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно небанкова институция е поставила неизпълними условия към потребителя, за да обоснове получаването на допълнителна печалба.

Ищецът излага, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, понеже обезпечението следва да се получи преди сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуално неизпълнение на договора.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна. Не спори, че между страните е сключен договора за кредит. Възразява се, че неустойката е нищожна, като се сочи, че същата е съответна на неизпълнението, под размера на кредита е и е индивидуално договорена по съгласие на страните.

Твърди се, че в ГПР не се включват разходите, които са дължими при неточно изпълнение на задължението на потребителя. В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с прогласяване на нищожност на клауза от договор за потребителски кредит.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит и основанията за нищожност на клаузата.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Като безспорно между страните съдът определя факта на сключения между страните Договор за кредит № *********/24.07.2023 г.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск с оглед твърденията на същия, че клаузата е нищожна.

По фактите:

Като безспорно между страните съдът е определил факта на сключения Договор за кредит № *********/24.07.2023 г., с който на ищеца е предоставен кредит в размер на 4 000 лв., при следните условия: ГЛП 40% лв., ГПР 48,69%, 17 двуседмични погасителни вноски, а общата сума по кредита е посочено, че възлиза на 4 626,38 лв.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че потребителят желае да ползва допълнителни услуги, предоставяни от заемодателя, а именно възможност за отлагане или намаляване на погасителните вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, а заемодателят се задължава да предостави тези допълнителни услуги, при условие че потребителят предостави при подписване на договора на обезпечение под формата на две физически лица поръчители или банкова гаранция при строго определени условия. В чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена неустойка в размер на 2 326,62 лв. в случай на непредставяне на обезпечение от потребителя.

Съгласно чл. 2, т. 10 от договора е уговорено обезпечение, че потребителят ще издаде запис на заповед.

2

По правото:

Размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение по договора (повече от една втора от главницата по кредита и почти четири пъти повече от възнаградителната лихва) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение по договор за потребителски кредит, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка – каквито са и фактите по настоящия казус. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка.

Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка.

Липсата на обезпечение е свързано единствено с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Следва да бъде отбелязано и че от договора има данни, че потребителят е предоставил и обезпечение под формата на запис на заповед за задълженията по договора, от което следва извод, че заемодателят изисква двойно обезпечение за едни и същи задължения. Изложеното противоречи на добрите нрави.

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщата й функция да обезщетява при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение, следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова по време да договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно.

В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.;

Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 93,06 лв.

3

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице в размер на 636 лв. с ДДС.

Ответникът е възразил срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца при условията на безплатна правна помощ с доводи, че ищецът не отговарял на изискванията за предоставяне на безплатна правна помощ и че тези изисквания не били доказани в производството. Следва да бъде отбелязано, че съдът в настоящото производство не следва да проверява наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗА, а само наличието на такава уговорка между страните по договора за защита и съдействие – същата е налице.

При условията на евентуалност, ако горното възражение не се приеме от съда, ответникът възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение, като моли съдът да го намали до 150 лв. съобразно правната и фактическа сложност на делото и с оглед на актуалната практика на СЕС. Съгласно приложимата съдебна практика (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 532,66 лв. за настоящото дело или 639,19 лв. с ДДС. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, немалкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, ненеобходимостта от доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест, както и пасивното поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в неявяване на проведеното открито съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото и константната съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да присъди 300 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за осъществената защита. Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и едноличното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление в гp.

Ботевград, бул. „3-ти март“ № 83, ет. 7, по предявения от Г. М. А., ЕГН **********, с адрес в **************** иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката на чл. 4, ал. 2 от Договор за кредит № *********/24.07.2023 г., сключен между страните, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 2 326,62 лв. при непредоставяне на обезпечението по чл. 4, ал. 1 от договора в срок.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Адессо Кредит България“ ЕООД с ЕИК 202250289, да заплати на Г. М. А., ЕГН **********, сумата в размер на 93,06 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Адессо Кредит България“ ЕООД с ЕИК 202250289, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, с БУЛСТАТ № **********, с адрес на адвокатската кантора:

*********, сумата в размер на 300 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5