Решение № 5735 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5735 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20241100507254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20027316/05.04.2022г. по гр.д. № 15605 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 75-ти състав „ Пи Енд Ди Строй“ ООД, ЕИК 131552873 е осъдено да заплати на Г. С. М., ЕГН ******** на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 64000лв., ведно със законната лихва от 11.09.2019г до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени в резултат на трудова злополука , настъпила на 11.09.2019г.; „ Пи Енд Ди Строй“ ООД, Е ИК 131552873 е осъдено да заплати на адв. З. Н. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.

38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 2450лв., представляващи адвокатско възнаграждение за производство пред СРС; „ Пи Енд Ди Строй“ ООД, Е ИК 131552873 е осъдено да заплати на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК на Софийски районен съд сумата от 2810лв. , като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 64000 до предявения размер от 80 000лв. като Г. С.

М., ЕГН ******** е осъден да заплати на „ Пи Енд Ди Строй“ ООД, Е ИК 131552873 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 720лв. съдебни разноски.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25033695/20.04.2022г. по регистъра на СРС изпратена на 15.04.2022г. от ищеца Г. С. М., ЕГН ******** в частта, в която исковете са отхвърлени. Посочил е, че решението в тази част е неправилно. Районният съд се бил самосезирал с възражение за съпричиняване поради груба небрежност. Такова не било въведено от ответника по исковете. Твърденията в отговора на исковата молба били за умишлено самоувреждане, което изключвало трудовата злополука и можело да се въведе само в административната процедура по установяването й. Ответникът сочел, че злополуката настъпила извън работно време и извън строителния обект, че ищецът бил преминал през забранено и заградено за преминаване място, самоволно преминаване през платформа, с което умишлено се бил самоувредил, поради което и злополука не била трудова. Не били оспорени документите от НОИ, установяващи че злополука е трудова и възраженията срещу трудовия характер на злополуката били несъстоятелни. В протокола за разследване на злополуката не били посочени данни за нарушения на ищеца. Неправилно било прието че поведението на ищеца е груба небрежност. Допускането от работодателя на постоянна практика за нарушаване на правилата за безопасност на труда и неосигуряване на всичко необходимо за преодоляването й изключвало грубата небрежност. В случая трасето, по което ищецът преминал системно и постоянно служело да преминаване на работниците, не било обезопасено и маркирано със забранителни знаци. Поведението на ищеца нямало белези на груба небрежност. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от Задв.

Въззиваемият –ответник по исковете „ Пи Енд Ди Строй“ ООД, Е ИК 131552873 след срока за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Действията на ищеца били единствената причина за настъпване на злополуката, работодателят предприел всички необходими действия за ограничаването на подобни инциденти, не можел да се противопостави на работника след работно време на път за вкъщи да съкрати времето за придвижване и вместо по асфалтираната улица пред обекта да премине през съседен строеж и така да рискува здравето си. С отговора на исковата молба въвел това възражение, сочейки че ищецът не само е допринесъл но и станал причина за инцидента, прието от СРС съпричиняване било прекалено малко. Падането било след 2 работно време на обект, на който ищецът преди това работел в следствие на прескачане на заграждение, което е поставено за да ограничава достъп до другия строителен обект при осъзнаване от ищеца , че маршрут е опасен, че влиза в чужд имот и няма работа там, този маршрут ответникът забранил С поведението си ищецът не положил елементарна грижа за здравето си.

Дължимите от работодателя указания били свързани с полагането на труд, а инцидент бил извън работно време, на работниците редовно били извършвани инструктажи, технически ръководител поставил преграда, която несъмнено обозначавала въпросната платформа като място, през което не следва да се преминава. Процентът на съпричиняване определен от СРС бил по-малък от действителния принос на ищеца за инцидента. Пропускът на ответника да оспори заключението на НОИ не правело извода правилен След инцидента била положена грижа за ищеца, като бил заведен в болница, заплатил скъпоструваща операция, ищецът започнал търговска дейност, твърденията му за болките и страданията не съответствали на тези факти Платил доброволно сумите, за които иск бил уважен. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22005895/18.03.2021г. На Г. С. М., ЕГН ******** срещу „ Пи Енд Ди Строй“ ООД, ЕИК 131552873, с която е поискал от съда на основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 80 000лв. ведно със законната лихва от 11.09.2019г. до изплащането им, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени в резултат на трудова злополука , настъпила на 11.09.2019г. Навел е твърдения, че към 11.09.2019г. работел при ответника по трудов договор, тогава вървял по необезопасена с парапет или друго платформа на строителен обект „пететажна жилищна сграда“ в гр. София, кв. Кръстова вада, ул. „Генерал Иван Колев“, върху платформата имало разпилени метални профили, в които се спънал и полетял надолу към рампа на подземни гаражи, паднал от височина от 3м. върху бетон, изпитал разкъсваща болка, не можел да помръдне, съзнанието му било замъглено до невъзможност да се ориентира в ситуацията , постъпил в болница, бил на силни обезболяващи, претърпял операция на лява ръка, операция на таза, бил в пълна неработоспособност и неподвижност. Посочил е, че не можел да се грижи за себе си , а бил самотен 3 баща и отглеждал детето си сам с помощта на мака си и братята му, наложило се майка му да напусне работа, за да се грижи за ищеца и детето му, ищецът престанал да се храни, за да не се налага да ползва тоалетна, спял по няколко минути на денонощие в различни часове, чувствал тялото си размазано и имал силни болки, приемал денонощно болкоуспокояващи и сънотворни. Започнал да се изправя след два месеца с патерица след ползване на рехабилитатор, повече от 6 месеца бил нетрудоспособен, за него се грижели близките му, предстояла му инвалидизация. Злополуката била призната за трудова справедливото обезщетение на болките и страданията му било 80 000лв.

Претендирал е разноски, процесуалният му представител претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът „ Пи Енд Ди Строй“ ООД, ЕИК 131552873 в предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително с ищеца били в трудово правоотношение към 11.09.2019г., то уврежданията на ищеца не или от трудова злополука, евентуално те били причинени умишлено от ищеца. Соченият от ищеца механизъм на настъпване на увреждането не бил верен. Инцидентът настъпил извън работно време и не по време на полагане на труд, на място, на което не се полагал труд от ищеца , изцяло в резултат на поведение на ищеца, който преминавал през забранено и заградено за преминаване място – издадена и открита платформа от стоманобетон странично от рампа на подземни гаражи на съседна сграда, в която към него момент не се извършвали строителни работи, независимо че строеж се извършвал от ответника. Мястото на работа на ищеца било в съседна сграда срещуположно през улицата. На място пред т.нар. „платформа“ било поставено заграждение, препятстващо свободно движение по платформата, за да се ограничи преминаването през нея. Ищецът самоволно прескочил това заграждение, не преминал през обичайния и естествен път – през улицата. С това си поведение ищецът сам се поставил в риск и съзнателно преминал през заграждението . Претендирал е разноски.

По делото е приет трудов договор от29.03.2017г., съгласно който страните са сключили трудов договор, по който ищецът е следвало да работи при ответника на длъжността „общ работник, строителство, сгради“ при 8 часов 4 работен ден.

По делото е прието разпореждане № 29751/01.10.2020г. на НОИ, протокол от 28.09.2020г. на ТП на НОИ-София град, съгласно които на 29.07.2020г. е подадена декларация за трудова злополука, комисията е установила, че такава е настъпила на 11.09.2019г. в 17:15ч. на строителен обект „пететажна сграда жилищна“ в гв. Кръстова вада, ул. „Ген. Иван Колев“ в гр. София при придвижване от работно място към основно място за живеене, при което Г. С.

М. работещ при „Пи енд Ди Строй“ООД в следствие на спъване и падане от височина получил счупване на пубиса закрито, счупване на горния край на лакътна кост-открито и изкълчване на главичката на лъчената кост на лявата ръка, което е трудова злополука. Посочено е, че пострадал минал по плоча на съседен строителен обект, която била оградена с парапет, където се спънал и паднал върху рампа на подземни гаражи. Посочено е , че не бил проведен извънреден инструктаж от работодателя във връзка с Ковид, работодателят не бил определил писмено програма за провеждане на извънреден инструктаж във връзка със станалата злополука, книгата за ежедневния инструктаж била с липсващи данни.

Приети са неоспорени от страните епикризи издадени на 14.09.2019г., 19.09.2019г. , 26.09.2019г. Издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД, протокол на ЛКК от 24.09.2019г., съгласно които ищецът е постъпил в болница на 11.09.2019г. и е останал там до 26.09.2019г. По време на престоя болницата са му направени операции поставена диагноза е счупване на горния край на лакътна кост – открито в ляво; изкълчване на главичка на лъчевата кост-ляв; множествени счупвания на лумбосакрална част на гръбначния стълб и таза-закрито, на 24.09.2019г. е установено, че самостоятелно придвижване и самообслужване е невъзможно, обслужва се на легло, състояние след черепно-мозъчна травма, фрактура на таз и фрактура на лява лакътна става, ЛКК е предписало комбиниран стол за баня и тоалетна; рингова инвалидна количка с чужда помощ; масичка за инвалидна количка; антидекубитален дюшек и възглавница.

Приети са неоспорени от страните болнични листове, съгласно които ищецът е бил в отпуск поради болест в резултат на трудова злополука в периода от 11.09.2019г. до 13.12.2019г. и от 12.02.2020г. до 08.03.2020г.

5

Разпитан по делото св. М.М. е посочила, че е майка на ищеца, той живеел с детето си, но след инцидента през 2019г. се преместили да живеят при нея.

След злополуката в болницата ищецът се чувствал много зле, направили му операции, едва сглобили ръката му, направили операция и на таза. След болницата свидетелят се грижела за ищеца, напуснала работа, защото трябвало постоянно да се грижи за него, помагали и другите синове, дори малкият син на ищеца. Братята му помагали за тоалетната, свидетелят го хранела, ищецът не можел да спи, постоянно бил на болкоуспокояващи и други лекарства, към момента още имал болки, не можел да изпъва ръката.

Ищецът се движел трудно около 2 месеца, имал проходилка на колела, специален дюшек, тоалетен стол, след това започнал да се движи с патерици за около 2 месеца, после ползвал проходилката вкъщи. Рехабилитацията особено за ръката била болезнена, не можал да направи всичките 20 процедури. Колега на ищеца й казал, че когато си тръгвали от работа вървели покрай строежа, имало разпръснати железа, в които ищецът се спънал и паднал от височина от 3 м., излизали от строежа.

Разпитан по делото св. Л.Ш. е заявил, че работел при ответника като технически ръководител, ищецът работел като общ работник, свидетелят го закарал в Пирогов след инцидента. Тогава свидетелят бил в канцеларията, бригадата вече си била тръгнала, извикали го, свидетелят се обадил на бригадира, бригадата се върнала и му помогнали да качи ищеца в автомобила си с един човек от бригадата. Инцидентът станал при рампа, която се намирала при сграда, която вече били издали с акт обр. 16. Там имало нещо като козирка, на която били наредили материали, желязо и други. Тази козирка после се обличала с дървена конструкция и ставала като покрив, широка била около 70см. Ищецът вечерта бил минал оттам за по – напряко, за да излезе на главната улица. Тази рампа с козирка били на сграда, която не била строителния обект, на който бригадата работела, тя била от другата страна на улицата. Козирката била малко по-висока от рампата. Ищецът минал по козирката, за да излезе на плочата над подземните гаражи, не бил преминал през рампата, а по козирката. По тази козирка не се преминавало, тя била около 10-15м. Козирката била перпендикулярна на стената на сградата и била по дължината на рампата, която отвеждала към подземните гаражи на ниво „1“. Отпред на козирката имало две дъски сковани на кръст, което означавало да не се минава оттам. Нямало свързаност между двете сгради, разделяла ги 6 улицата. Ищецът паднал след 17ч., не трябвало да минава оттам, имало асфалтов път за преминаване. Хора, които се приготвяли да си тръгват, дошли в канцеларията на свидетеля да му кажат за инцидента, че ищецът паднал от козирката.