Решение № 562 от 27.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500418 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 62 от 16.03.2023 г., постановено по гр. д. № №628/2022 г. по описа на РС – Ихтиман, е признато за установено, че Д. С. Г. дължи на „А.з. к. н. п. з.“ АД /преобразувано в хода на делото чрез промяна на правната форма от ООД в АД/ следните суми: сумата от 3978.79 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на поръчителство № 361855 от ............. г., сключен между Д. С. Г. и „Ф. Б.“ ЕООД поради неизпълнение от Д. С. Г. на задължение за плащане по договор за паричен заем № ............. от ............. г., сключен между Д. С. Г. и „И. А. М.“ АД; сумата от 967.72 лв., представляваща договорна лихва за период от 30.09.2019 г. до 21.02.2021 г.; сумата от 412.24 лв., представляваща мораторна лихва за период от 22.02.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за дължимост на мораторната лихва за разликата над уважения размер от 412.24 лв. до пълния предявен размер от 534.18 лв. С решението са присъдени и разноските за заповедното и първоинстанционното исково производство в полза на ищеца.

Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство в частта, в която исковете са уважени, както и в частта за разноските, с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

1

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

За да уважи исковете почти изцяло, вземайки предвид заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел следното: по делото е безспорно, а и е установено от доказателствата, че ищецът е частен правоприемник /по силата на договор за цесия/ на поръчител за задължение по договор за паричен заем; първоначалният кредитор „И. А. М.“ АД, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемна сума на ответницата Д. С. Г., т. е. те са били обвързани от договор за заем, сключен на ............. г.; сключеният договор за заем съответства на императивните изисквания на ЗПК; на ............. г. между „Ф.

Б.“ ЕООД като поръчител и Д. Г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ............., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи със заемодателя „И. А. М.“ АД договор за поръчителство и да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, произтичащи от сключения договор за паричен заем, като такъв договор за поръчителство е сключен на 10.07.2019 г.; ответницата не е изпълнила изцяло поетите с договора за заем задължения, като е преустановила плащанията по него, поради което „И. А. М.“ АД е поискало от поръчителя „Ф. Б.“ ЕООД изпълнение на задължението, като на 01.04.2021 г. поръчителят е платил дължимите суми, с което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Възраженията на ответницата за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ф. Б.“ АД /погрешно обсъждани в решението като възражения за нищожност на договора за поръчителство/, са счетени за неоснователни от първоинстанционния съд.

Доколкото страните излагат насрещни доводи основно в насока нищожен ли е договорът за предоставяне на поръчителство и съответно евентуалната негова нищожност води ли до нищожност и на договора за заем, следва да се отбележи следното:

Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, като в тази връзка въззивният съд споделя изложените от заповедния съд съображения /в разпореждане № 144 от 06.03.2022 г. по ч. гр. д. № 188/2022 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение за претендираната като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство сума/ относно значителното неравновесие между правата на потребителя и на търговеца и несъответствие на договора с изискването за добросъвестност чрез лишаване на потребителя от избор и от възможност за индивидуално договаряне. Същите обаче не следва да се излагат, тъй като в исковото производство ищецът не претендира сумата от 1334.34 лв., 2 представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, а нищожността на последния сама по себе си не рефлектира върху валидността на целия договор за заем /по съображенията за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство нищожна е само клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за заем, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави поръчителство от дружество, одобрено от заемодателя, предоставящо гаранционни сделки, но това няма отражение върху формирането на задължението, претендирано по делото/.

В случая обаче исковете са неоснователни по други съображения, а именно следните:

Ищецът, бидейки цесионер по договора за цесия, с който вземането на сочения като встъпил в правата на удовлетворения кредитор поръчител към ответницата е цедирано, претендира исковите суми, обосновавайки претенцията си на следните факти: „И. А. М.“ АД е сключило с ответницата договор за заем /задълженията по който са погасени само частично от ответницата/; като обезпечение по договора в полза на заемодателя е предоставено поръчителство от одобрено от заемодателя дружество, предоставящо гаранционни сделки, а именно „Ф. Б.“ АД, като за целта между това дружество и ответницата е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ф. Б.“ АД е поело задължението да сключи договор за поръчителство с кредитора „И. А. М.“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ответницата за всички нейни задължения по договор за заем № ............. от ............. г., сключен с „И. А. М.“ АД; в изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с ответницата, „Ф. Б.“ АД е сключило договор за поръчителство с кредитора „И. А. М.“ АД; с оглед неплащане на задълженията на ответницата кредиторът „И. А. М.“ АД е поискал от поръчителя „Ф. Б.“ АД да плати дължимите суми и последният е сторил това /с платежно нареждане от 01.04.2021 г./; с плащането на задълженията поръчителят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжницата и впоследствие е цедирал вземането си на ищеца.

Всъщност фактите не са така надлежно описани в исковата молба, не се твърди изрично сключването на договор за поръчителство, изложени са само условията на договора за предоставяне на поръчителство, въпреки че възнаграждението по него не се претендира в исковото производство /т. е. изложени са ирелевантни факти/, но предвид, че ищецът сочи „Ф. Б.“ АД като поръчител /макар че отново ирелевантно се позовава на клаузите на договора за предоставяне но поръчителство/, а също и с оглед представеното по делото доказателство, ангажирано по искане на ищеца /изискано от „И. А. М.“ АД/ рамков договор за поръчителство, сключен между „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ АД, съдът, тълкувайки волята на ищеца, приема, че твърденията на ищеца за фактите са именно такива, както са систематизирани по-горе от съда.

При доказаност на тези факти исковете безспорно биха били доказани.

Част от фактите обаче не са доказани. Установява се сключването на договора за заем при описаните условия между „И. А. М.“ АД и ответницата.

Установява се извършеното плащане на непогасените по този договор 3 задължения на ответницата от страна на соченото като поръчител дружество „Ф. Б.“ АД. Установява се и сключването на договора за предоставяне на поръчителство при описаните условия между „Ф. Б.“ АД и ответницата. С този договор /имащ белезите на договор за поръчка/ „Ф. Б.“ АД е поело задължението да сключи договор за поръчителство с кредитора „И. А. М.“ АД. Страни по договора за поръчителство са поръчителят и кредиторът /длъжникът не е страна по този договор/, поради което сключването на договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и бъдещия поръчител е било излишно, тъй като този договор няма за последица учредяване на поръчителство. Очевидно сключването му е целяло единствено оскъпяване на заема, доколкото в него е предвидено възнаграждение на бъдещия поръчител, дължимо от ответницата независимо дали отговорността на поръчителя се реализира или не, т. е. възнаграждение само поради факта, че се поема задължение да се сключи договор за поръчителство, поради което и с оглед и гореизложени съображения, както се посочи, този договор е нищожен. Същественото в случая е дали е учредено поръчителство, т. е. дали е налице сключен между соченото като поръчител дружество и кредитора договор за поръчителство досежно процесните задължения. По делото не се установява такъв договор да е сключен. Представеният рамков договор за поръчителство е сключен на 10.07.2019 г., т. е., повече от месец и половина преди сключването на процесния договор за заем, поради което не може да бъде отнесен към задълженията по него. Действително няма пречка да се сключи договор за поръчителство и за дълг, който към момента на сключване на договора за поръчителство не съществува, т. е. да се поръчителства за бъдещо задължение, като в този случай условие за валидността на поръчителството би било действителното възникване на главното задължение в бъдеще. В случая обаче договорът за поръчителство не е такъв – от цялото му съдържание е видно, че същият е сключен за задължения по вече сключени договори. Още в чл. 1 е посочено, че договорът се сключва за задълженията на потребители, конкретизирани в приложение № 1 към договора, за задълженията им, възникнали съгласно сключени договори за заем. Такова приложение № 1 не е представено по делото, съответно този договор за поръчителство не може да бъде отнесен към процесния договор за заем. Дори да бе представено такова приложение обаче, то в него очевидно задълженията по процесния договор не биха били включени, тъй като те са възникнали по-късно, а, както се посочи, от съдържанието на договора за поръчителство е ясно, че той е сключен с оглед поръчителство по възникнали вече задължения /по сключени договори за заем/. Тези изводи не се променят от клаузата на чл. 3 от договора за поръчителство, предвиждаща сключването на отделен договор между съответния длъжник и дружеството-поръчител, а именно договор за предоставяне на поръчителство, както поради непосредствено гореизложеното относно разликата във времето на сключване на договора за заем и договора за поръчителство, така и поради ирелевантността на договора за предоставяне на поръчителство за учредяването на самото поръчителство. Възможно е в това приложение № 1 ответницата да фигурира във връзка с неин предходен договор за заем, тъй 4 като по делото има данни за сключен такъв, рефинансирането на който е извършено с процесния договор за заем. Но това от една страна е само предположение, от друга страна дори да е факт, той няма отношение към предмета на делото.

След като не е сключен договор за поръчителство досежно процесните вземания, „Ф. Б.“ АД наистина е платило чужд дълг, но не в качеството си на поръчител, а при липса на основание за плащането. Съответно би могъл да претендира възстановяване на сумите не на основание изпълнение като поръчител, а като платени без основание /неосъществено такова/, респ. следва да цедира такова вземане - произтичащо от плащане на чужд дълг без основание, а не на изпълнение като поръчител. Той обаче е цедирал свое вземане, основано на изпълнение като поръчител, и по делото се претендират от цесионера исковите суми при твърдения също за изпълнение от „Ф. Б.“ АД в качеството му на поръчител. Същевременно съдът, изхождайки от принципите на диспозитивното и състезателното начало в гражданския процес, не може да присъди суми или да признае за установени вземания на непредявено основание, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.