Решение № 7242 от 28.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7242 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100512094 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.08.2024г., постановено по гр.д. № 31955/2022г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, е отхвърлен предявеният от „ФАУНДЕВЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /с предишно наименование „САЙТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ срещу Е. И. И. иск с правно основание чл. 220 от КТ за заплащане на сумата от 3 200 лева, представляваща обезщетение за неспазен от работника срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 9420/01.04.2022г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца ФАУНДЕВЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /с предишно наименование „САЙТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, в която се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че към момента на сключване на трудовия договор между страните, ответницата Е. И. И. е била приета и се е обучавала в редовна форма на обучение в УНСС за придобИ.е на ОКС „Магистьр по специалност „Международни икономически отношения“.

Сочи, че на 01.04.2022г. служителката е подала заявление за напускане на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от ГПК поради продължаване на образованието 1 си в редовна форма на обучение. Правоотношението между страните било прекратено още същия ден с издаването на процесната заповед. Впоследствие, обаче, работодателят е узнал, че ответницата е започнала работа на друго място. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че изискването по чл. 327, ал. 1, т. 6 от ГПК в процесния случай не е налице, тъй като към момента на сключване на трудовия договор Е. И. е била студент в редовна форма на обучение и след записването си в посоченото висше учебно заведение, което е станало преди възникване на трудовото правоотношение, ответницата не попада в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 6 от ГПК. Счита, че цитираната разпоредба не предоставя възможност на всяко лице, което е в редовна форма на обучение, да прекратява едностранно своето трудово правоотношение без предизвестие по всяко време за срока на своето обучение.

Да се приеме противното означава да се наруши балансът на интересите между работодател и работник и в случая „Фаундевър България" ЕООД е увреден от липсата на предизвестие, тъй като за определен период мястото „Младши специалист подбор" е било овакантено, а намирането на друг подходящ кандидат за тази позиция изисквало време и усилия. Въззивникът излага становище, че в периода от сключване на трудовия договор до подаването на уведомлението за прекратяването му не се е осъществил никакъв юридически факт, от който ответницата да черпи право да прекрати трудовия договор без предизвестие. Твърди, че към 01.04.2022г. тя не се е записала за придобИ.е на нова образователна степен. Поради това счита, че е осъществен юридическият факт на чл. 326, ал. 2 от КТ. Поддържат се и доводи за необоснованост на обжалваното решение в частта, в която първоинстанционният съд е приел за ирелевантно обстоятелството, че непосредствено след прекратяването на трудовия договор между страните, ищцата е започнала работа при друг работодател. Счита, че това действие посочва намеренията на Е. И. - да се възползва от разпоредба, която на пръв поглед й предоставя права, с които да прекрати валиден трудов договор без предизвестие. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.

Насрещната страна Е. И. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което е направено искане за 2 потвърждаването му. Счита, че въззивникът прави опит да създаде ново правно положение, което не зачита правата на служителите/работниците, които са взели решение да продължат образованието си и на които им се налага да полагат труд, за да могат да се издържат. Поддържа се становище, че тези лица житейски се намират в особено положение – трябва да съчетават образованието си с полагане на труд и тази необходимост създава условия за зависимост от икономически по-силната страна. Аргументира, че целта на разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ е именно защитата на конституционното право на образование на икономически по-слабата страна.

Наведени са и доводи, че КТ не се интересува от последващото поведение на съответния работник/служител, поради което счита за неотносими твърденията, че ответницата е сключила нов трудов договор с друг работодател.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: ответницата е била в трудово-правни отношения с ищцовото дружество, възникнали с подписването на трудов договор № 7984/09.06.2021г., по силата на който Е. И. е била назначена на длъжност „Младши Специалист Подбор“; че трудовият договор е бил сключен със срок на изпитване от шест месеца; че същият се е трасформирал в безсрочен след изтичането на уговорения срок; че със заявление за напускане с вх. № 146/01.04.2022г. ответницата е поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т.

6 КТ, което обстоятелство е било установено с приложено уверение от университет; че със Заповед № 9420/01.04.2022г на законния представител на 3 ищцовото дружество, работодателят е прекратил на основание чл. 327, ал. 1, т.

6 КТ трудовия договор, считано от 02.04.2022г.

Установено е въз основа на представеното Уверение № 154/08.11.2022г. и Уверение № 155/08.11.2022г., издадени от Факултет - Международна икономика и политика към Университет за национално и световно стопанство /УНСС/, че Е. И. е записана през 2022/2023 учебна година в първи семестър на втори курс, редовно обучение за висше образование по специалност: международни икономически отношения, образователно-квалификационна степен-магистър. От представената справка за трудови договори на ответницата е видно, че от 14.04.2022г. до 30.01.2023г. същата е била в трудови правоотношения с трето за спора лице.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ при заявени фактически твърдения, че спорното материално право е възникнало следствие на неспазен срок на предизвестие от страна на служителя, поради незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ. Ищцовото дружество е поддържало, че от сключването на последващ трудов договор от Е. И. непосредствено след прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото, е видно, че ответницата е направила своето волеизявление недобросъвестно и е налице неоснователно прекратяване на трудовия договор на соченото основание. Твърди се, че с цел да прекрати правоотношението с ищеца, без да спази договореното предизвестие, ответницата се е позовала на нормата на чл.

327, ал. 1, т. 6 ог КТ- тъй като продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение. Доколкото, обаче, тя почти незабавно е започнала работа при друг работодал, ищецът счита, че това право не е упражнено с целта, за която е предоставено от законодателя. Релевира съображения, че не продължаването на обучението на служителката е била причината за прекратяване на трудовото правоотношение със “Сайтел България” ЕООД, а започването на нова работа при друг работодател.

Поддържа още, че Е. И. не е предоставила документи, от които да се установи, че е записала нов етап на своето обучение към 01.04.2022г.

Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно 4 преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление, като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма /решение № 495 о т 03.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 527/2009г., IV ГО/. Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало /т. е. дали са или налице предвидените в закона предпоставки за възникването му/ и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено, може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване впоследствие от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица /например обезщетение за причинена вреда/.

Съгласно трайната практика на ВКС, трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ. Правният ред не допуска злоупотреба с право. Основно правно задължение според

Конституцията на

Република

България е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове /напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 6 ДПК, 173 КЗ, 187, ал. 2 КСО, чл. 29 ЗЗК и пр./. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. До злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода; когато правото се упражнява, за да се изключи или да не се осъществи друга правна възможност; когато правото се упражнява, за да се увредят чужди права и интереси и пр.

В чл. 8, ал. 1 КТ също е изрично разписана забрана за злоупотреба с права 5 трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото правоотношение, съобразно изискванията на законите. /в този смисъл са решение № 507 от 08.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 978/2009г., IV ГО, решение № 130 от 14.07.2016г. на ВКС по гр.д. № 150/2016г., IV ГО/.

Преценката за наличието на твърдяната злоупотреба с право е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства. Във всички случаи обаче, страната, която обосновава претенцията си с наведени доводи за злоупотреба с право, следва да обоснове иска си, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба. За да обоснове нарушение на принципа за добросъвестост по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява дали наведените от ищеца факти и обстоятелства обосновават наличие на злоупотреба. Това е така, защото добросъвестността по чл. 8, ал. 2 от КТ се предполага до установяване на противното. Наличието на оборима презумпция налага тежестта на доказване да е за страната, която се позовава на нея /решения на ВКС по гр.д. № 1659/2018г., III ГО; по гр.д. № 846/2016г., ІV ГО; по гр.д. № 13/2011г., ІІІ ГО; по гр.д. № 870/2012г., ІІІ ГО; по гр.д. № 284/2012г., ІV ГО; по гр.д. № 2600/2014г. и гр.д. № 4531/2016г., ІV ГО и др./.