Решение № 2534 от 05.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2534 гр. Пловдив, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330100033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на С. А. Д., ЕГН **********, от **************** , депозирана против „Кредитреформ България“ ЕАД, с ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи “ № 10, и иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.

Ищецът твърди да е единствен наследник на майка си Й. Н. Д., ЕГН*********, с открито на дата *************г. наследство. Между Д. и „Банка ДСК“ имало договор за заем, вземанията по който не били платени точно, и банката се снабдила със изпълнителен лист, издаден на неисковото основание по чл. 237 от ГПК ( отм. ) , за сумата от 1647.96 лв. главница, дължима по договора за револвиращ кредит от 26.07.2006г., законната лихва върху тази сума от 22.02.2008 год., 397.11 лв. дължими лихви по договора за периода за 10.01.2007 год. – 28.02.2008 и 40.90 лв. направени в ч. гр. дело разноски.

На дата 18.12.2009г. вземането било прехвърлено чрез цесия на ответника с всички обезпечения, включително и издадения изпълнителен лист.

Твърди се също така, че за принудителното събиране на това вземане било 1 образувано изпълнителното дело № ***/***год. по описа на ЧСИ *******.

Наследството на Д. било открито на дата ************г. Ищецът, конституиран като длъжник по изпълнителното дело като неин единствен наследник твърди обаче, че изпълнителното производство е прекратено поради непоискване на изпълнителни действия , вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, и моли да се установи по отношение на ответното дружество, че не дължи посочените по – горе суми. Иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е оспорило иска изцяло, твърди че давност не е изтекла, тъй като е била спирана и прекъсвана , включително чрез предходно воден процес за вземането. Моли се иска да бъда отхвърлен и да се присъдят разноските.

Допустим иск с правно основание в чл. 439 от ГПК, чрез които се оспорва изпълнението по изпълнително дело № *** по опис за ****.на ЧСИ ******* при ПОС.

По същество, съдът съобрази следното :

По изискуемостта на вземането, издаването на изпълнителен лист за него, образуването на изпълнителното дело и прехвърлянето на процесното вземане чрез цесия не се спори между страните. Като носител на спорното вземане се легитимира ответното дружество; по чл. 429 ал. 1 от ГПК, частния правоприемник се ползва от издадения в полза на праводателя му изпълнителен лист, и факта на съобщаването на цесията или отричането на този факт като неосъществен е без значение за изхода на спора.

Съобщаването е от значение само и единствено в хипотеза на погасяване на вземането чрез плащане, извършено на различен кредитор, каквото обаче не се твърди.

Не се спори , че ищецът е единствен наследник на майка си Й. Д., и като такъв - конституиран като длъжник по изпълнителното дело № ***/** на ЧСИ *******.

Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а 2 факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже. Давност тече за всяко вземане. В случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми.

Тъй като вземането на взискателя произтича от договор, главницата се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, обезщетението за забава – след тригодишна такава, съобразно общите правила на ЗЗД. В конкретиката на делото, давност тече поне от 28.02.2008г, когато първоначалния кредиторът е бил снабден с изпълнителен лист за вземането си.

Предявяването на предходен иск по чл. 439 от ГПК обаче прекъсва давността, доколкото съставлява процес на вземането по смисъла на чл. 116 буква „а“ от ЗЗД ( така и решение № 50017/27.032023г. на ВКС по гр. дело 720 / 22 , ІV г.о.). Решението по отрицателния установителен иск на Д. , по който е било образувано въззивното гр. дело № 1 /2017г. , е в сила от дата 20.04.2017г, тоест, от 21 април същата година тече нова давност . Тя също е изтекла , тъй като по изп. дело не се откриха искани или предприети изпълнителни способи или друго основание за спиране и прекъсване, до датата на устните състезания по настоящи иск, 23.05.2023г. На дата 28.03.2023г. изпълнителното дело е прекратено на основанието по чл. 433 ал.

1 т . 8 от ГПК – поради непоискване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Важно е също така да се отбележи, че в случая давността е изтекла преди датата на подаването на исковата молба.

3

Давността за цялото вземане е изтекла на 21.04.2022г. Искът е основателен.

Разноските се понасят от ответника. Съдът не отрича наличието на хипотеза по чл. 38 от Закона за адвокатурата , при което на адвоката на ищеца се дължими минимален хонорар по реда на чл. 7 ал. 2 от Наредбата по чл. 36 от ЗА.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „Кредитреформ България“ ЕАД, с ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Шандор Петьофи “ № 10, че С. А. Д., ЕГН **********, от **************** , не дължи на ответника сумата от 1647.96 лв. главница по договор за револвиращ кредит от 26.07.2006г., законната лихва върху тази сума от 22.02.2008 год., 397.11 лв. дължими лихви по договора за периода за 10.01.2007 год. – 28.02.2008 и 40.90 лв. направени в ч. гр. дело разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 04.03.2008г. по ч.гр.д. № 6004/2008г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, и е било образувано изпълнително дело № ****************, по описа на ЧСИ *********, peг. №*** с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

Осъжда „Кредитреформ България“ ЕАД, с ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи “ № 10, да заплати на С. А. Д., ЕГН **********, от ****************, сумата от 83.44 лева разноски по делото.

Осъжда „Кредитреформ България“ ЕАД, с ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи “ № 10, да заплати на адвокат Р. Н. Р., адрес на дейност ****************, личен номер на адвокат *******************, сумата от 508.59 лева хонорар , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4