Решение № 1160 от 18.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. Стара Загора, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530101863 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК от “КРЕДИТ ИНС“ АД - гр. София срещу С. П.

С. от *************.

Ищецът твърди, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ, с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ 23940/21.02.2020г. на подуправителя на БНБ. Основната му дейност била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя бил сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.

С оглед изложеното, ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи, при условията на дружеството, кредит в размер на 4000 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012304/23.02.2024г. и желаната сума му била преведена чрез системата Е- pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от него лична карта.

С исковата молба представя копие от заявката, изпратена от ответника до 1 дружеството, справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ /чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2 ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се считало за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните, посочени в заявката на ответника, в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с ответника, която лично предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно, ответникът, с попълване на данните си в заявката за кредит, автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто бил настоящият случай. Когато посочените предпоставки били налице, бил създаден подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. В настоящия случай, представя договора, сключен между страните, в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променяло характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представял по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им /Решение № 70 от 19.02.2014г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 868/2012г./.

Съгласно разпоредбите на ЗПК, на ответника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него email адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя /ответника/ заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 23.03.2024, 23.04.2024, 23.05.2024, 23.06.2024, 23.07.2024, 23.08.2024г., 23.09.2024г., 23.10.2024, 23.11.2024, 23.12.2024, 23.01.2025, 23.02.2025г., 23.03.2025, 23.04.2025, 23.05.2025, 23.06.2025,23.07.2025, 23.08.2025г., 23.09.2025, 23.10.2025, 23.11.2025, 23.12.2025г.

Съгласно т. 5 от сключения Договор за кредит, кредитополучателят имал 2 възможност да заплати само дължимата за периода лихва и да продължи срока на договора за нов период, дълъг, колкото първоначалния такъв. В конкретния случай длъжникът направил 4 лихвени плащания по вноски с падеж съответно на: 23.03.2024, 23.04.2025, 23.05.2024 и 23.06.2024г., като крайният срок на договора се удължил до 23.12.2025г. По вноска с падеж 23.07.2024г. било осъществено частично плащане, като извън погасяването останала дължима главницата до пълния й размер. Представя и моли да се приеме, във връзка с това, извлечение от кредитния софтуер на извършените плащания. Към дата 15.01.2025г. кредитополучателят не бил погасил нито една от останалите вноски по кредита, падежите на които били настъпили съответно на 23.08.2024, 23.09.2024, 23.10.2024, 23.11.2024, 23.12.2024г. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Процесните суми се претендирали на основание предсрочна изискуемост.

Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.

С настоящата молба представя извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябвало да бъдат направени в писмена форма и щели да се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на договора.

Ищцовото дружество потърсило начин да защити интересите си, като на 15.01.2025г. подало на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС-Стара Загора образувал ч.гр. дело № 673/2025г. и по същото дело издал заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение била в размер на 2900 лв. - остатък от главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ012304/23.02.2024г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2900 лв., представляваща остатък от главницата по сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012304/23.02.2024г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска 3 по основание и размер.

Оспорва, че е получил сумата от 4000 лв. от ищеца и че ищецът е доказал това, а тъй като договорите за кредит са реални договори, то при липса на доказателства, че главницата от 4000 лв. е предадена от кредитора - изцяло или част от нея, то не бил налице договор за заем. Оспорва да е сключвал процесния договор за кредит.

Намира процесния договор за кредит за недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорите за потребителски кредити се сключвали в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Това изискване и по-конкретно размерът на шрифта не били спазени, което от своя страна водело до недействителност на договора за потребителски кредит, съобразно разпоредбата на чл. 22 ал. 1 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа „условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“. Конкретният договор не съдържал такъв погасителен план, което също водело до недействителност, на основание чл. 22 ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 т. 20 ЗПК „наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29 ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден“. Това изискване също не било спазено, като договорът се явявал недействителен на основание чл. 22 ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. В случая ставало въпрос за неоснователно обогатяване по ЗЗД и искът следвало да бъде предявен на това основание, а не на договорно, както в случая е предявен.

Намира за нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК, като ГПР изобщо не бил конкретизиран и не било упоменато в договора как точно се сформирал и какво е включено в него, а такова изискване било вменено за търговеца, съгласно ЗПК.