Решение № 173 от 09.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Пазарджик, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500168 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №323 от 25.11.2022г. постановено по гр.д.№20225210100194 по описа на съда за 2022г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ №10 и Ф. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10, иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че И. А. Х., ЕГН **********и Ф. С. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, сумата от 672.25 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040243167 от 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над установения размер от 672.25 лв. до претендираният от 824.09 лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 450 от 29.10.2021 г., по ч.гр.д. № 1069, по описа ВРС за 2021 г..

ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл.

53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10, иск с правно основание чл. 422 ГПК, връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че И. А. Х., ЕГН **********и Ф. С. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на 1

„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752, сумата от 183,40 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода 15.09.2020г. до 04.08.2021г., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над установения размер от 183,40 лв. и за периода 15.09.2020 г. до 04.08.2021г., до претендирания размер от 301.32 лева и за периода 15.07.2020 г. до 04.08.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 450 от 29.10.2021г. по ч.гр.д. № 1069, по описа ВРС за 2021 г..

ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл.

53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че И. А. Х., ЕГН **********и Ф. С. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752, сумата от 66,11 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница, за периода от 16.08.2020 г. до 04.08.2021 г. като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над установения размер от 66,11лева и за периода от 16.08.2020 г. до 04.08. 2021г., до претендирания размер от 98.21 лева и за периода от 16.11.2019 г. до 04. 08.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 450 от 29.10.2021г , по ч.гр.д. № 1069, по описа ВРС за 2021 г..

ОТХВЪРЛ ЕНИ СА предявените от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10 и Ф.

С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 221.18 лева (двеста двадесет и един лева и осемнадесет ст.), представляваща възнаграждение за закупена услуга Ф., както и сумата от 331.80 лева (триста тридесет и един лева и осемдесет ст.), представляваща възнаграждение за закупена услуга Ф., ведно със законна лихва до изплащане на задължението- 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪДЕНИ СА И. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.

Ч.“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. Ч.“ № 10, ДА ЗАПЛАТЯТ НА П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 365,95 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство по предявените установителни искове.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№6549 от 15.12.2022г. подадена от ответниците в производството пред първата инстанция Ф. и И. Х. с искане решението да бъде обезсилено поради нищожност на договора за кредит. Излагат се доводи за неуважен от съда отвод на председателя на състава направен от Ф. Х. на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Твърди се, че жалбоподателите са се явили по две дела на дата 25.10.2022г.- гр.д.№194/2022г. насрочено за 10.00ч. и гр.д.№986/2021г. от 10.45ч като по второто дело съдът не позволил на страната да говори, написала молби за представяне на писмени доказателства, с вх.№5621 от 28.10.2022г. страната входирала и възражение срещу наложената й от съда глоба с вх.№6083 от 21.11.2022г., като поискала председателят на състава да представи дали има отношения с „Юробанк Б.“ АД, съгласно чл.14 ал.2 от 2

Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица на стойност над 5000лв, като следвало да представи данни информация за свързани лица по чл.14 ал.4 от Закона. Жалбоподателката твърди че има основателни съмнения поради действия и изказвания на председателя на съдебния състав в неговата безпристрастност и обективност и че съгласно декларацията по чл.175б ал.1 от ЗСВ за периода 01.01.2021 до 31.12.2021г. е посочила, че има потребителски кредит в размер на 35237 хиляди лева, като не било описано към коя банка са, а другото възражение било за изразено несъгласие на страната със съдържанието на протоколите по дело №986/21г. с вх.№6190 от 25.11.20122г. по което не бил даден отговор на възраженията, включително и недаден отвод от заседанието от 15.11.2022г. След което съдът се произнесъл с решение №323 от 25.11.2022г по гр.д.№ 194/2022г., предмет на настоящата жалба. Искането е решението да бъде обезсилено и върнато за преразглеждане от друг съдия от друг равен по степен на РСВелинград съд. Излагат се факти и обстоятелства от личното кадрово дело на Председателя на състава и развитието на съдебната й кариерата като съдия, командироването й от началото като младши съдия до избирането й за административен ръководител-Председател на РС- Велинград.

По същество жалбоподателите считат, че обжалваното решение е неправилно. Не била дадена възможност на ответниците по иска да се изкажат в съдебното заседание и като всеки опит се наказвал с глоба и отстраняване от залата. Била давана думата само на вещото лице. Според жалбоподателите докладът по делото и какво било безспорно установено, било измислено. Жалбоподателите нищо не били признавали. Повтарят, че подписания договор за кредит бил нищожен. Цитира се чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 и във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК и чл.21 ал.1 от ЗПК, според които всяка клауза от ДПК имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна, като когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то ДПК бил изцяло недействителен.

Цитират се нормите за определяне на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите /ГПР/ –чл.19 ал.1 от ЗПК, максимално допустимия размер на ГПР, какво представлява общия разход по кредита на потребителя, както и другите видове разходи, без включване в него на нотариалните такси, какво представлява пакета услуги, какви действия представляват и обслужващи усвояването и управлението на кредита и че не са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК. Посочват какво представляват допълнителните услуги като нямащи отношение към насрещните задължения на страните по договора и че с пакета допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи при което ГПР надхвърля 48.94% или възлиза на общо 215% с което се навежда извода, че размерът на ГПР надхвърля допустимия по закон петкратен размер по чл.19 ал.4 от ЗПК или че пакетът допълнителни услуги не съставлява плащане на допълнителни услуги, а прикрит разход с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл.19 ал.4 от ЗПК поради което клаузата се явява нищожна. Предвид изложеното жалбоподателите твърдят, че ДПК се явява недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 във връзка с чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, поради което на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без 3 лихва или други разходи по кредита. Твърди се, че договорът не е уговорен индивидуално и не може да се влияе върху съдържанието му; че допълнителните услуги са нищожни като неотговарящи на изискванията за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя; че цитираната клауза не е уговорена индивидуално защото е включена в типовото искане за отпускане на кредит, изготвена е предварително и ответникът не е имал възможност да влияе на съдържанието й; че нямало доказателства за водени преговори между страните за сключване на договор без предварителни клаузи, нито че на ответниците е била предоставена такава възможност; че клаузата за закупуване на допълнителни услуги е включена в Общите и условия към ДПК, който само кредиторът можел да променя в една или в друга посока/ чл.16.1 от ОУ/. Жалбоподателката Ф. Х. твърди, че не е искала допълнителни услуги. Коментира се и заключението по назначена счетоводна експертиза в посока, че ГПР при включване на услугите Фас и Флекс би бил 113.6.40%, достатъчно договорът да се нищожен и че нищожен договор поражда нищожни анекси. Коментира се противоречива практика на РС-Велинград по ДПК и прогласяване на договорите за нищожни, на различни съдебни състави и с кредитор „П.К.Б.“ .Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на ДПК поради недостигане на волеизявлението на кредитора до ответниците и неприложимост на чл.13 от ОУ. Моли да се обезсили решението и се обяви кредита за нищожен. Моли да се изискат и приемат гр.д.№986/2021г. и гр.д.

№20/2020г., като не се обяснява причината за искането и какви относими към предмета на настоящия спор факти и обстоятелства ще се установява чрез тях. Претендират присъждане на разноските за двамата жалбоподатели по опис.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „П.К.Б.“ ЕООД в който се оспорват фактите и обстоятелствата изложени във въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение валидно, допустимо ,правилно и законосъобразно. Твърди, че възраженията във въззивната жалба повтарят заявените такива в отговора на исковата молба, по които съдът е взел отношение и ги е обсъдил. Счита, че няма основание да се иска и приема отвод на Председателя на състава на съда разгледал спор.

Поддържа се, че ДПК не е нищожен на основанията въведени във въззивната жалба от потребителите; че в него е ясно посочена методиката за формиране на ГПР; че потребителят е получил в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр /СЕФ/. Спазена е нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК както и уговорения ГЛП е от 41% и ГПР от 48.94%,като клиентът се е съгласил с тази цена на кредита. Твърди се, че не е налице нарушаване на добрите нрави като норми за поведение в ДПК и че жалбоподателите не сочат какви са критериите за поведение, установени в обществото във връзка с потребителското кредитиране от небанкови финансови институции които отпускат потребителски кредити. Счита ,че правилно е определен ГПР по чл.19 ал.1 от ЗПК, и че няма пречка за уговаряне на възнаградителната лихва или неустойката за забавено плащане на парични задължения до размера на законната лихва и при неограничена свобода на договарянето съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД. Навежда се и извода, че договорната лихва не противоречи на 4 добрите нрави защото не надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждение на кредитора предвид и на адекватния размер на всички останали разходи и че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставяне ползването на заетата сума и при явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения и регулацията на закона на предоставяните от търговците кредитни услуги, ограничаващи размера на възнаградителната лихва по ДПК с което е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона.