Определение № 2667 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2667 гр. София, 25.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502846 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“,ЕАД,ЕИК 121718407 против разпореждане № 5587/11.08.2023 г. на СГС - 6 ТО - 4 състав, постановено по търг.д. № 487/2023 г., с което съдът е върнал исковата молба, предявена от жалбоподателя в частта й, с която са предявени искове срещу ЗД „Евроинс“ АД и ЗАД „Апианц - България“ с правно основание чл. 86 от ЗЗД.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Според жалбоподателя в исковата молба ясно е изложена фактическата обстановка и основанието, на което е отправена претенцията срещу двете ответни дружества за присъждане на законна лихва, изложени са фактите, конкретизиращи началния момент, от който се пренедира законната лихва върху претендираните главници за всеки от ответниците.В петитума на исковата молба е посочен началния момент, от който се претендира законна лихва върху вземанията, като крайната дата не би могла да бъде уточнена с оглед неизвестността кога ще бъде извършено окончателното плащане и съответно - не би могло да бъде уточнен размера на това вземане за законна лихва.Подържа се,че в случай, че настоящата инстанция прецени, че върху част от претендираната законна лихва се дължи заплащане на държавна такса за разглеждане на акцесорните искове, то следва да се има предвид , че в обжалваното разпореждане № 5587/11.08.2023 г. не е посочено, че се дължи държавна такса и не е възложено изплащането й на ищцовото дружество, поради което и на това основание обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. В случай, че се дължи изплащането на държавна такса за разглеждане и произнасяне по предявените акцесорни искове за законна лихва, то това следва да бъде изрично указано на страната, която дължи плащането на таксата, както и следва изрично да й бъде указана последицата от неизпълнението на процесуалното задължение - невнасянето на дължимата сума за държанта такса.Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено.

1

От страна на въззиваемия Застрахователно дружество „Евроинс“АД е постъпил отговор на частната жалба,с който се оспорва същата и се иска обжалваното резпореждане да бъде потвърдено.

От страна на въззиваемия ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060 е постъпил отговор,с който се оспорва частната жалба.Подържа се,че ищецът не е изпълнил дадените указания, поради което и в изпълнение на чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е върнал исковата молба в посочената част.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Търговско дело №487/23г. на СГС е образувано по искова молба от дружествотонастоящ жалбоподател против Застрахователно дружество „Евроинс“АД и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060.

Иска се ЗД „Евроинс" АД, гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 4 3 с Е И К :

121265113 да заплати сума в размер на 97 162.73 лв., пред ставляваща ¼ част от общо изплатената от ищцовото дружество сума в размер на 388 650.93 лева лв., представляваща сбор от всичко платено по повод претенцията на родители на починало лице, вед но със законната лихва лихва върху нея от 12.11.2021 г. - датата на изтичането на 15 - дневния срок от получаването на доброволната покана, предоставен за доброволно изпълнение Иска се ЗАД „Алианц - България", Гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна" № 16 с ЕИК 040638060 да заплати сума в размер на 97 162.73 лева, представляваща ¼ част от общо изплатената от ищцовото дружество сума в размер на 388 650.93 лева лв., представляваща сбор от всичко платено по повод претенцията на родители на починало лице, ведно със законната лихва лихва върху нея от 12.11.2021 г датата на изтичането на 15 - дневния срок от получаването на доброволната покана, предоставен за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 16.03.23г. съдът е указал на ищеца да представи вносна бележка за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 7 773,01лв. както и да уточни размер на претендираното обезщетение за забава и период с начална и крайна дата.С разпореждането съдът е уведомил ищеца ,че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 27.03.23г. С молба от 27.03.23г. ищецът е представил на съда вносна бележка за указаната му държавна такса.С обжалваното разпореждане съдът е приел,че ищецът не е изпълнил задължението си да посочи размер на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,както и че не е посочил крайна дата на исковия период,поради което е върнал исковата молба по отношение на този иск.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.В настоящия случай с исковата молба са предявени против двете дружества,освен исковете за изплатеното обезщетение,и искове за заплащане на мораторна лихва върху претендираните 2 суми,считано от 12.11.21г. Искът за заплащане на мораторна лихва е самостоятелен иск,който следва да бъде индивидуализиран ,освен по страни и правно основание и по размер и период.В настоящия случай ,така както е посочено с исковата молба,искът е индивидуализиран,по страни,правно основание и начална дата,но не и по размер и крайна дата,поради което СГС законосъобразно е указал на ищеца на основание чл.129,ал.2 от ГПК да посочи размера и периода на претенцията.Съдът е указал на ищеца и последиците от неотстраняване на нередовностите.

Подържа се в частната жалба,че от изложението във фактическата част на исковата молба ставало ясно основанието на претенцията,както и начина на нейното присъждане-от посочената начална дата до окончателното изплащане на главниците,поради което обжалваното разпореждане било незаконосъобразно.Настоящия състав споделя това виждане на жалбоподателя,за начина на присъждане при уважаване на претенцията,но за да бъде постановено решение от съда следва да е налице съответно направено исконе до съда,което да е конкретизирано по размер и период.Съдът счита,че е недопустимо липсата на изрично искане до съда в исковата молба да бъде замествано от действия на съда,основаващи се на предполагаемата воля на ищеца.

Подържа се,че в случай,че съдът считал,че за претендираната законна лихва се дължи заплащане на държавна такса е следвало да бъде изрично указано на ищеца.Съдът счита,че това съображение на ищеца,което по принцип е правилно не може да бъде приложено в настоящия случай.За да бъде указано на ищеца да внесе държавна такса следва да бъде определяем нейния размер,което определяне е право пропорционално на размера на иска.Без да е налице яснота относно размера на исковата претенция е невъзможно определяне на размера на дължимата държавна такса.С оглед липсата на яснота относно размера на исковата претенция за мораторната лихва е невъзможно определяне на държавната такса,поради което не е налице претендираното процесуално нарушение.

Съдът счита,че в случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.70,ал.3 от ГПК,касаеща искове,по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска и действията на съда в тази връзка.В настоящия случай не би могло да става въпрос за затруднение при определяне на цената на иска,поради това,че не е определен времевия период на иска,а както беше посочено,недопустимо е съда да замества предполагаемата воля на ищеца и да определя крайния момент на периода /датата на предявяване на иска/ и размера на иска.

С оглед на горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Във връзка с обжалването на настоящето определение

Въпреки,че ищецът не е посочил размера на исковите претенции за мораторната лихва по отношение на двамата ответници съдът счита,че въпроса за възможността за касационно обжалване на настоящето определение е в зависимост от размера на иска за мораторна лихва спрямо всеки ответник.Въпросът за възможността за касационно обжалване стои във връзка с разпоредбата на чл.274,ал.4 във връзка с чл.280,ал.3,предл. второ от ГПК.И спрямо 3 двамата ответници претенцията е за изплащане на по 97 162.73 лв., пред ставляваща ¼ част от общо изплатената от ищцовото дружество сума в размер на 388 650.93 лева лв. ведно със законната лихва лихва върху нея от 12.11.2021 г датата на изтичането на 15 - дневния срок от получаването на доброволната покана, предоставен за доброволно изпълнение. Предвид обстоятелството,че претенцията за мораторна лихва би следвало да бъде до датата на предявяване на иска -14.03.23г. то исковия период следва да е от 12.11.21г. до 14.03.23г.

При така посочения размер на главницата и така посочения исков период съдът изчисли размера на законната лихва с помощта на „Калкулатор лихви“ от Интернет.При това изчисление се получава сума в размер на 13 450,62лв.При този размер,в който претенцията за заплащане на мораторна лихва би следвало да бъде предявена настоящето определение не следва да подлежи на касационно обжалване,поради това ,че касае спор между търговци с цена на иска под 20 000лв.

По горните съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 5587/11.08.2023 г. по търг.д. № 487/2023 г. на СГС - 6 ТО - 4 състав.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274,ал.4 във връзка с чл.280,ал.3,предл. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4