Решение № 126 от 06.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000527 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260123 от 09.05.2022 г., постановено по т.д. № 870 по описа за 2019 г. Окръжен съд Пловдив е:

- осъдил О. П. да заплати на „З. - **" ООД сумата 116164.68 лева, представляваща направени разноски под формата на извършване на допълнителни и непредвидени СМР, които не са част от КСС по Анекс *******(*)/29.08.2014 г. към Договор *******/18.02.2014 г. по Договор **********/*.*-**/2012/********* и извършени допълнителни количества СМР на съществуващи СМР от КСС по Анекс № *******(*)/29.08.2014 г. към Договор *******/18.02.2014 г. по Договор **********/*.*-**/2012/***-**-* и непредвидени СМР, неотразени в КСС по Договор *******/18.02.2014 г. и Договор ********/01.10.2014 г. - обособена позиция 2 „Реконструкция на езерото", ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 18.10.2019 г. до окончателното изплащане;

- отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 197644.99 лева като неоснователен;

- осъдил О. П. да заплати на „З. - **" ООД сумата 35365,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 116 164.68 лева за периода 17.10.2015 г. - 17.10.2019 г.;

1

- отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 60 171.91 лева като неоснователен;

- осъдил О. П. да заплати на „З. - **" ООД сумата 22 750 лева разноски по делото;

- осъдил „З. - **" ООД да заплати на О. П. сумата 282 лева разноски по делото.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищецът „З. - **" ООД обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството против О. П. осъдителни искове за част от главното вземане в размер от 10 352.85 лева, както и за заплащане на мораторна лихва за сумата от 3151.88 лева. В жалбата се съдържат оплаквания, че в обжалваната част решението на Окръжен съд Пловдив е постановено при допуснато съществено нарушение на материалния и на процесуалния закон, на съдопроизводствените правила и затова е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Искането е в тази част обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат като се присъди допълнително сумата от 10 352.85 лева – главница и сумата от 3151.88 лева – мораторна лихва, както и да се присъдят сторените деловодни разноски.

Ответникът О. П. обжалва решението в осъдителната му част, изразявайки становище, че в тази част съдебният акт е постановен при съществено нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила, поради което е неправилно и незаконосъобразно. Искането е решението в тази част да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло, евентуално – да се намали размера на присъдената сума, както и да се присъдят направените разноски за двете инстанции.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е образувано по предявени о т „З. - **“ ООД против О. П. обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на следните суми:

- 197644.99 лeва, представляваща стойността на извършените допълнителни непредвидени СМР във връзка с изпълнение на договори Договор за строителство **********/*.*-**/2012/***-*-** рег. № ********/01.10.2014 г. и Договор за строителство **********/*.***/2012/***-*-** рег. № *******/18.02.2014 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

- 22 125.45 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 72 674.87 лева за периода от 17.10.2016 г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба и

- 38 046.46 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 124 2

970.12 лева за периода от 17.10.2016 г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба.

С допълнителната искова молба /л.838 - л.851/, след като отново е потвърдил, че предявява иска на първоначално заявеното договорно основание – дължимо възнаграждение по договора за изработка, ищецът е предявил нови искания в условията на евентуалност - за присъждане на сумата по главния иск като получена без основание, или с оглед на неосъществено, или на отпаднало основание – обхващащо и трите хипотези на чл. 55, ал.1 ЗЗД съответно – при условията на чл. 59 ЗЗД - за връщане на сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно до размера на обедняването на ищеца. В тази насока, от представителя на ищеца е направено искане за изменението на проекта за доклад, като се включат/съединят в условията на евентуалност и искания на допълнително заявените основания. Това искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 06.08.2020 г.

Така, предвид заявените от ищеца в подкрепа на главния иск твърдения: за сключени между договори за строителство /СМР/ включително и позоваването на неформален договор във връзка с основните договори, за извършване на допълнителни, необходими и присъщи СМР с цел достигане функционалното предназначение на обекта, както и с оглед на заявения петитум – заплащане на сумата от 197 644.99 лева, явяваща се стойността на тези СМР, съдът е приел в проекта за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 06.08.2020 г., че главният иск е предявен на договорно основание и е квалифицирал същия като иск по чл.

266, ал.1 ЗЗД. Съобразно с приетото основание и правна квалификация, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните и е провел съдебното дирене.

С решението по делото обаче е въведен друг предмет на иска – заплащане на стойността на доброволно извършени от ищеца и без възлагане от страна на ответника СМР. Така, вместо по първоначално заявения предмет – заплащане възложени от страна на възложителя по договор за строителство и извършени от изпълнителя допълнителни и необходими СМР т.е. за вземане, произтичащо от изпълнение по договор за изработка – чл. 266 и сл. ЗЗД, съдът е разгледал и се е произнесъл по иск, чийто предмет са отношения, произтичащи от водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 ЗЗД.

За да е налице водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо да е предприета чужда работа; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не е задължение по закон. Според разпоредбите на чл. 61 ЗЗД, заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

От релевираните в подкрепа на иска твърдения не могат да се извлекат такива, попадащи в хипотезата на описаните разпоредби и съответно – да 3 обосноват извод, че предмет на предявения иск са материални права, произтичащи от водене на чужда работа без мандат.

Тъй като основните елементи, с които се материализира субективното право, чиято защита се търси с предявения иск, а с това - и предмета на делото, са правопораждащият факт или факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, от което произтича правото, то изменението на тези елементи води до промяна на спорното материално право и неговата защита.

По този начин е подменен изцяло предметът на първоначално предявения иск, като съдът е разгледал, без да е бил сезиран по предвидения процесуален ред, съвсем различен иск. Крайният извод е, че с обжалваното решение Окръжен съд Пловдив се е произнесъл по непредявен иск.

Съгласно с разпоредбата на чл. 269, ал. 1, пр. 2 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част.

Налице са предпоставките по чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК и обжалваното решение ще следва да се обезсили, като делото се върне на първооинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.

По направените и от двете страни искания за разноски, Апелативен съд Пловдив преценява, че същите не следва да се присъждат, доколкото предвид постановеното решение не е налице никоя от хипотезите на чл.78, ал.1 – ал.4 ГПК, от които произтича правото на разноски за страните. Тези разноски следва да бъдат отчетени и да се присъдят от първоинстанционния съд, след повторното разглеждане на делото и с оглед на изхода от спора.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260123 от 09.05.2022 г., постановено по т.д.

№ 870 по описа за 2019 г. Окръжен съд Пловдив.

Връща делото на Окръжен съд Пловдив за разглеждането му от друг съдебен състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4