Решение № 769 от 15.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Варна, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100500663 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 8093/07.02.2022 г. от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, срещу Решение № 107/14.01.2022 г., по гр.д. № 4399/2021 г., на ВРС, XIV с., в частта, с която е осъдено да заплати на Р. С. Ш., ЕГН **********, с местожителство в ******************, да заплати разликата над сумата 225.31 лв., до присъдените 1443.76 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № 44010312000835/05.02.2019 г., за щети по л.а.

„Шевролет Нубира“, ДК № ******, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 04.02.2020 г., по договор за застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, обективиран в полица № 440119031070118, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ.

Въззивникът излага, че е останал недоволен от решението в атакуваната му част, поради което моли да бъде отменено като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че сумата 255.31 лв., представлява 10 % от застрахователната сума, намалена с вече изплатената по щетата сума 52.69 лв., в съответствие с чл. 14, т. 1 и чл. 4.6 от ОУ, които предвиждат ограничаване на отговорността на застрахователя до определен лимит, при настъпване на щети, доказвани единствено на база писмена декларация от застрахования. Счита, че посочената клауза не страда от порока твърдян от ищеца – противоречие с КЗ, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 КЗ, тъй като не е налице повелителна правна норма. Тази клауза счита, че не се явява и неравноправна, тъй като е формулирана по ясен и недвусмислен начин. Клаузата не създава и предпоставки за облагодетелстване на застрахователя, а предвиждането на лимит на отговорността не е забранено от КЗ, а в случая е в зависимост от размера на застрахователната премия. По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на иска.

Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Р.Ш., депозира писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено, а изложените във въззивната жалба доводи за 1 неоснователни. Излага коментар на фактите установени от събраните доказателства, в хода на първоинстанционното производство и на доводите на въззивника. Цитира разпоредби от ОУ, ЗДвП и съдебна практика по ЗЗП и КЗ. По същество отправя искане за оставяне в сила на съдебния акт в атакуваната му част. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител, поддържа отговора с писмено становище.

За да се произнесе по спора, съставът на Варненски Окръжен Съд, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Р.Ш. за осъждането на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, да заплати сумата 1443.76 лв. (след изменение по реда на чл. 214 ГПК), представляваща пълен размер на дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна броня на л.а. „Шевролет Нубира“, ДК № *****, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 04/05.02.2020 г., по договор „Каско +“, обективиран в полица № 440119031070118/11 .12.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.

Ищецът твърди, че собствения му л.а. „Шевролет Нубира“, ДК № *****, бил застрахован при ответника по застраховка „Каско +“, валидна за периода 18.12.2019 г. 17.12.2020 г., по която към датата на сключване на договора била заплатена цялата застрахователна премия. Твърди, че на 04.02.2020 г., паркирал автомобила в гр. Варна, ул.

„Милосърдие“ като на 05.02.2020 г., отивайки до автомобила около 08.00 ч., установил увреждане на задна броня. На същата дата – 05.02.2020 г. след уведомяване на застрахователя, бил извършен оглед, изготвен снимков материал и съставен Описзаключение по щета № 44010312000835/05.02.2020 г. В Описа като увредени детайли били описани задна броня, основа задна броня и конзола задна броня. Сочи, че изплатеното застрахователно обезщетение възлизало на сумата 52.69 лв., което счита за недостатъчно, тъй като за възстановяване на автомобила била необходима още сума в размер на 1818.37 лв. С изложеното обосновава правния си интерес от предявения иск. В с.з релевира оплакване за нищожност на клаузата на чл. 14.1. от ОУ като противоречаща на КЗ и ЗЗП и ограничаваща правото на ищеца да получи обезщетение в пълен размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, депозира писмен отговор, в който счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че твърдяните вреди не била могли да настъпят по описания от ищеца начин и в спряло положение на автомобила. Оспорва се размера на претенцията. Още сочи, че изплатената на ищеца сума покрива стойността за възстановяване на автомобила и съответства на Общите условия, съгласно които при щета в паркирано положение на автомобила застрахователя дължи обезщетение в размер на до 10 % от застрахователната сума. Счита, че застрахованият не е изпълнил задължението си да пази и ползва лекия автомобил с грижата на добър стопанин.

Излага, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6502/2020 г. е бил осъден да заплати на ищеца сумата 3663.60 лв. по щета № 43080312000245 за щети по процесния лек автомобил настъпили на 07.03.2020 г. като измежду увредените детайли, обхванати от определеното обезщетение, попадат и задна броня, основа задна броня и задна колона дясна. Позовава се на силата на присъдено нещо на постановеното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установяват следните релевантни за спора факти: 1. Валидно облигационно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка „Каско +” за л.а. „Шевролет Нубира“, ДК № *****, обективиран в полица № 440119031070118/11.12.2019 г. и приемане на валидните към датата на договора Общи условия, неразделна част от него; 2 . Заплащане на застрахователната сума по договора в пълен размер при сключването му; 3. Настъпване на застрахователно събитие на 04/05.02.2020 г., в границите на срока на действие на застраховката; 4. Уведомяване на 05.02.2020 г. на застрахователя-ответник за настъпилото събитие и съставяне на Опис-заключение по щета № 44010312000835/05.02.2020 г.; 5.

Изплащане на обезщетение по щетата в размер на 52.69 лв.

По делото са представени и ОУ по застраховка „Каско +“ на МПС.

2

В хода на първоинстанционното производство е назначена САТЕ като заключени eто е кредитирано от първоинстанционния съд като компетентно и безпристрастно дадено.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето на ВРС съответства на осъдителната претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, заявена за разглеждане, поради което решението се явява и допустимо.

Досежно неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част за разликата над сумата 225.31 лв., до присъдените 1443.76 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета

№

44010312000835/05.02.2019 г.

По оплакванията във въззивната жалба:

Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ, за осъждане на застрахователя да заплати дължимо обезщетение поради настъпило застрахователно събитие, в резултат на което са увредени на детайли от МПС, представляващо покрит риск по действащ застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско+“. Спорът пред въззивната инстанция е пренесен касателно дължимия размер на обезщетението, в светлината на предвиденият лимит на отговорността на застрахователя при настъпване на щети, доказани единствено на база декларация на застрахования, съобразно чл. 14, т. 1 и чл. 4.6 от ОУ. Сочи се, че посочените клаузи не са не са нищожни като противоречащи на КЗ. Доколкото до размера на сумата 225.31 лв., решението е влязло в сила, обстоятелствата по наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на събитието по посочения механизъм, на дата – 04/05.02.2020 г., отправянето на застрахователна претенция и изплащане на обезщетение до размера на сумата 52.69 лв., на увреденото лице, както и досежно вида и броя на увредените детайли, са обхванати от силата на присъдено нещо.

Настоящият въззивен състав е длъжен да зачете и силата на присъдено нещо, с което се ползва влязлото в сила Решение № 260990/18.03.2021 г., по воденото между страните гр.д. № 6502/2020 г., на ВРС, XIV с., макар и подобно оплакване във въззивната жалба да не е налице. Решението е задължително не само за страните, но и за съда. Съгласно посоченото решение ответникът, сега въззивник, е бил осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3663.60 лв., за щети по процесния автомобил от ПТП, настъпило на 07.03.2020 г. като измежду увредените от това произшествие детайли са отразени задна броня, основа задна броня и водач задна броня десен. Видно от постановеното решение е, че ищецът – Ш. сам е твърдял, че регистрацията на автомобила е била прекратена на 25.03.2020 г.

Посоченото води до извода, че след като въззиваемият вече е бил обезщетен за щети нанесени по същите детайли, но от последващо ПТП, то дори и по детайлите да са били налице съществуващи вече щети, тяхното репариране е обхванато от присъденото за тези детайли обезщетение, по силата на коментираното по-горе съдебно влязло в сила решение и допълнително обезщетение не му се следва, а предявеният иск подлежи на отхвърляне само на това основание. Отделно от това след като регистрацията на автомобила е била прекратено още на 25.03.2020 г., то последващо отстраняване на щети по него е физически невъзможно.

На отделно основание, въззивния съд намира, че клаузите от р. II „Каско“ от ОУ – чл.

3

4.6, предвиждаща отговорността на застрахователя да е ограничена до размер на 10 % от застрахователната сума и не повече от 20 % за срока на договора, за събития, доказвани на база писмена декларация на застрахованото лице и чл. 14.1, предвиждаща в които случаи, намира приложение чл. 4.6., не са нито неравноправни, нито нищожни поради противоречие с КЗ.

Съобразно разпоредбата на чл. 394 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор, част от който са и Общите условия, съответно част от които е и коментираната клауза, ограничаваща отговорността на застрахователя.

С оглед доброволния характер на застраховката, уговорките в договора, вкл. тези в ОУ на застрахователя, стават задължителни за страните с приемането им, каквото не се спори да е налице. Когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. Изборът на застрахователен продукт и застраховател и предвиденото съотношение между обем покрити рискове и застрахователна премия, е въпрос на автономна преценка на застрахования при договарянето, вкл. към момента на завеждане на щетата. (така Р № 224/20.07.2015 г., т. д. № 4554/2013 г., на ВКС, I ТО, което се споделя от настоящият състав).