Решение № 1310 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100506944 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Д. М. срещу решение от 19.03.2025 г. по гр.д. №44524/2024 г. на Софийския районен съд, 154 състав, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 304,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.02.2024 г., и сумата 11,18 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. №10198/2024 г. на СРС, 154 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд, че е изпаднал в забава по отношение главниците за ТЕ и дялово разпределение, тъй като не му е отправяна покана, доколкото не е предвиден срок за плащането им, поради което и за изпадане в забава е необходимо отправяне на покана. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове за лихва за забава.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Директ” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в което са уважени предявените установителни искове за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, поради 1 което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. за изпадане в забава не е необходимо отправяне на покана.

По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение, доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за заповедното производството за разликата над сумата от 110,76 лв. и за исковото производство пред СРС за разликата над сумата от 310,07 лв.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 0,37 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 0,46 евро, представляваща държавна такса, и сумата от 3,62 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 98,64 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4776 от 19.03.2025 г., постановено по гр.д. №44524/2024 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, че Р. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от сумата 11,18 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. №10198/2024 г. на СРС, 154 състав, и в частта, в която Р. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в производството за разликата над сумата от 310,07 лв., и разноски по ч.гр.д. №10198/2024 г. на СРС, 154 състав, за разликата над сумата от 110,76 лв., и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу Р. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 11,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2024 г. по ч.гр.д.

№10198/2024 г. на СРС, 154 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. В.С., адрес: гр. София, ул.

********, офис-партер, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 0,37 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 0,46 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. С. С., адрес: гр. София, ул.

„Георги С. Раковски“ №165, ет.2, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 3,62 евро, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 98,64 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4