Решение № 3808 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3808 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д.А при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно наказателно дело № 20211110209001 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“О“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №21-4332010683/28.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В този смисъл навежда доводи, че от описаните обстоятелства, относими към твърдяното нарушение, не става ясно кога и къде е било извършено; посочени са различни часове на извършване на нарушението в АУАН и НП, като първо се твръди, че то е извършено в 21:27 часа, а впоследствие е посочен друг по-ранен час – 20:10 часа; в АУАН се сочи като място на извършване на нарушението ул.“И“, каквата улица няма отразена в НП, а по-надолу в акта е посочен друг адрес. Твърди, че 1 цитираните процесуални нарушения са ограничили правото му на защита, тъй като не може да разбере за какво нарушение е извършил.

Прави възражение за недоказаност на вмененото нарушение с процесното НП, като счита, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка. В този смисъл се позовава на обстоятелството, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се основава само на дадените сведения от лицата Т. В. М и С. А. А. – негови съседи, с които не са в много добри отношения. Сочи, че преди идването на полицейските служители, между него и посочените по-горе съседи, е възникнал конфликт. Излага хронологията на събитията от 04.05.2021 г., като твърди, че след възникнали пререкания с посочените лица М и А., е подаден сигнал на тел.112, поради което на адрес в гр.С, ж.к.“О“, ул.““ е изпратен полицейски патрул на 09 РУ-СДВР, а впоследствие пристигнал и екип на ОПП-СДВР. Твърди, че през цялото време лек автомобил „БМВ 323ТИ Компакт“, с рег.№СА 0227 ТВ, е бил паркиран до оградата на къщата, в която живее на посочения адрес на №, а той се намирал в двора и изчаквал органите на реда, като по това време с него е била и К С М, а на улицата е имало други съседи, които могат да потвърдят факта, че не е управлявал автомобила, че същият е бил паркиран, а той е бил в дома си. Навежда доводи, че в настоящия случай не е безспорно установено, че е управлявал процесния автомобил в посоченото време, дата и място, а още помалко е установено, че при шофирането на автомобила е било извършено нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП, и този дефицит при изясняване на фактите, води до невъзможност да се установи има ли извършено административно нарушение и в какво се изразява.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени на посочените в жалбата основание процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Алтернативно и в случай, че не са налице основания за отмяна на процесното НП, моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като приеме случаят за маловажен. В този смисъл навежда доводи, че се касае за първо по ред нарушение, от което няма настъпили вредни последици.

Жалбоподателят и надлежно упълномощения процесуален представител – адв.С З от САК, след приключване на съдебното следствие, не се явяват и не вземат становище по същество на правния спор.

2

Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – Началник Група към СДВВР, ОПП-СДВР, надлежно призовани, не се представлява и не взема становище по направените възражения в жалбата и по същество на правния спор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на 07.06.2021 г., съгласно вписаната дата на разписката в НП, а жалбата против него е депозирана в деловодството на АНО на 10.06.2021 г., видно от отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения в закона срок, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя Д. започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№413220, на 04.05.2021 г., от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – Н. С. С., в присъствието на двама свидетели-очевидци, присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта, за това, че на 04.05.2021 г., в 21:27 часа, в гр.С, ул.“И“, при следните обстоятелства:

В гр.С, ж.к.“О“, около 20:10 часа, по ул.““, с посока от ул.““ към ул.““, управлява лек автомобил „БМВ “, с рег.№, собственост на П Д. П., ЕГН **********, като на кръстовището с ул.““, при извършване на маневра ляв завой увеличава скоростта, сменя посоките на движение за кратък момент в ляво и след това в дясно, като натиска спирачка, съпроводено с подаване на газ, като с тези си действия умишлено губи контрол върху автомобила и не използва пътищата отворени за обществено ползване п предназначение за превоз на товари и пътници. Тези действия на водача са продължили и пред №, чак до кръстовището с ул.““. АУАН е съставен по сведения от свидетелиочевидци. Водачът е сам в автомобила.

Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на 3 чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и че, като доказателства за извършеното нарушение са иззети: КТ, 1 брой докладна записка от АП при 09 РУ-СДВР; 2 броя сведения от свидетели-очевидци.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, на датата на неговото съставяне – 04.05.2021 г., със отбелязване, че нарушителят има възражения по направените в него констатации.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно длъжностно лице: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, в което след като изцяло възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С., А., В. и М; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; два броя докладни записки; два броя писмени сведения от свидетелиочевидци; справка картон на водач Д. П. Д.; 8 бр. снимков материал; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г., /ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО/, издадени от министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените два броя заповеди, ведно с акт за встъпване в длъжност, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка по отношение на вменено нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-очевидци на деянието А. и В., които помнят случая и описват подробно обстоятелствата, във връзка с извършеното нарушение. Свидетелката А. тврърди, че излизайки на улицата на процесните дата, час и място, за да изхвърли боклука си, чула силен шум 4 от гуми и видяла движещ се с бърза скорост автомобил марка „БМВ“, който дрифтел от ляво на дясно по ул.“6-та“, с посока на движение от площад „Е Ч към ул.““, носел се във всички посоки, преминал покрай нея и навлязал по ул.““, след което продължила да чува звуковете от спирачките. Свидетелката А. е категорична, че при посещение на дома на разпознатото от други нейни съседи момче като водач, лично възприела, че от процесния автомобил излиза жалбоподателя Д.. Свидетелката А. е категорична още, че дрифтенето се е чувало и по други улици, като шумът произлизал не само от шофирането с висока скорост, но и от гърмежа от гърнето на автомобила. Личните възприятия на свидетеля В. не само потвърждават показанията на свидетелката А., но и ги допълват с подробности. Свидетелят В. е категоричен, че на 04.05.2021 г., в 20:10 часа, лично възприел как жалбоподателя Д. управлява процесния лек автомобил с много висока скорост, с посока на движение от ул.““ по ул.““ към ул.““. Описва шофирането на жалбоподателя като даване на много газ и спирачки, въртене на волана на ляво и на дясно, загуба на контрол върху МПС-то, а с оглед на това, че автомобилът бил с подобрения, при управлението му се издавал много силен шум. Горното станало причина за излизане на всички живущи на улицата, съответно за подаване на сигнал на тел.112, както и за посещение на дома на жалбоподателя, разпознат като водач на автомобила. Съдът намира, че показанията на свидетелите А. и В. са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява описаната като установена от съда фактическа обстановка, включително начина на управление на МПС от страна на жалбоподателя. Изолирани от техните показания остават показанията на свидетелката Маринова, в които последната твърди, че заедно със жалбоподателя Д. не са излизали през целия празничен ден от дома му, а процесният лек автомобил е стоял целия ден паркиран до оградата на къщата и не е бил управляван. Очевидно, свидетелката М цели да подпомогне защитната версия на жалбоподателя, с цел избягване на административнонаказателната отговорност на последния за извършеното деяние, което е разбираемо, с оглед близките им отношения. Нейните показания, а и релевираните възражения в жалбата, че АУАН е съставен против жалбоподателя, не защото е извършил нарушението, а защото не е в добри отношения със своите съседи - свидетелите А. и В., не се подкрепят от 5 останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката А. отрича да е в конфликтни отношения със жалбоподателя или неговото семейство, а свидетелят В. твърди, че е имало сбиване между жалбоподателя и един от живущите на улицата, преди да дойдат полицейските екипи и преди да му съставят АУАН, именно поради възникнали пререкания между двамата, относно начина му на шофиране и многократно отправяните молби към него да се съобразява със скоростта на движение по тесните улици в квартала.

Горното обосновава извода, че конфликтите на жалбоподателя с неговите съседи са свързани с поредното му неправомерно поведение на процесните дата, час и място, провокирало извършване на гражданския му арест, за който свидетелства в показанията си и актосъставителя С.. Нещо повече, в показанията си свидетеля В. твърди, че поради многократно отправяните предупреждения относно начина на шофиране на жалбоподателя по улиците в селото, преди настоящия случай, от живущите на ул.“6-та“ е било инициирано поставяне на легнал полицай и пътни знаци за ограничаване на скоростта на движение до 30 км/ч и такъв, указващ за преминаващи деца.

Представеният снимков материал от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното следствие е в потвърждение на установените от показанията на свидетеля В. обстоятелства в горния смисъл.

За да извърши нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, водачът следва съзнателно да цели да ползва пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а не просто да загуби контрол върху автомобила, което би съставлявало друго нарушение. Въпреки това, въпросът за субективната страна на деянието, включително – субективната цел на дееца, може да бъде изследван единствено, въз основа на установените негови обективни действия. В случая безспорно се установяват от събраните по делото доказателства такива действия по управление на МПС от страна на жалбоподателя Д., които очевидно са несъвместими с всяко ползване на пътя по предназначение. В този смисъл, показанията на свидетелите А. и В. са категорични, че действията на жалбоподателя Д. са били тенденциозни и умишлени, една преценка, която по никакъв начин не е в подкрепа на показанията на свидетелката Маринова, че улицата е тясна, с паркирани автомобили от двете страни, и че по нея не може да се мине с бърза скорост, поради поставения легнал полицай и пътен знак за ограничение на скоростта на движение до 30 км/ч, последното съставляващо съвсем общо нейно 6 съждение, което не изключва обективно наблюдаваното движение на процесното МПС от свидетелите-очевидци на процесните дата, час и място.