Решение № 5565 от 21.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5565 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100510121 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението „Първа инвестиционна банка“ АД против отказ на съдебния изпълнител от 18.07.2025 г. по изп. дело № 20258510401820 по описа на ЧСИ М.П., с peг. № 851, с район на действие СГС, с който отказано частично прекратяване на производството по отношение на сумата от 4035 лв. по изпълнителен лист № 4241/28.05.2025 г., издаден по гр. д. № 20134/2022 г. и е отказано да бъде намалено приетото адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., пропорционално на платената сума.

Жалбоподателят поддържа, че по изпълнителното дело е представено преводно нареждане с наредител „Първа инвестиционна банка“ АД от 17.04.2025 г. за сумата от 4035 лв. – съдебни разноски в полза на Д.В.. Сочи, че изпълнително производство за тази сума не е трябвало да бъде образувано. Поддържа, че взискателят е постъпил недобросъвестно, като въпреки получената сума се е снабдил с изпълнителен лист и е поискал образуване на изпълнително производство. Твърди, че след представяне на доказателство за платените разноски, съдебният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното производство в тази част.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят не е депозирал възражение.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се твърди, че след получаване на молбата от „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно с приложеното платежно нареждане, взискателят е направил неколкократни неуспешни опити да изтегли сумата, посочена от банката като преведена по сметката му. Служителка на банката му обяснила, че сумата не е налична по сметката и не може да бъде изтеглена. В допълнение сочи, че преводът по представеното от длъжника платежно нареждане е извършен по банкова сметка, която взискателят не е ползвал от 10 години. Посочено е, че минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и осъществяване на процесуално 1 представителство в производството по изпълнителното дело е в размер на 963,84 лв. /200 лв. за образуване и 763,84 лв. за процесуално представителство/. Приетото за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е в размер на 600 лв. без ДДС или 720 лв. с вкл. ДДС, което е много под минимално установения размер в Наредбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението), поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнително дело № 20258510401820 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 13.06.2025 г. по искане н а взискателя Д.В.В., представлявано от адв. Е.Е.П., въз основа на изпълнителен лист № 4241, издаден на 28.05.2025 г. от Софийски районен съд и обратен изпълнителен лист № 4246, издаден на 28.05.2025 г. от Софийски районен съд. С постановление за разноски от 13.06.2025 г., ЧСИ е приел като разноски в изпълнителното производство предявения адвокатски хонорар в размер на 720 лв. и разноски за образуване на изпълнително дело, извършване на справки, изготвяне и връчване на книжа, изпълнение на парично вземане и др. в размер на 1398 лв.

С Покана за доброволно изпълнение от 13.06.2025 г., връчена на 16.06.2025 г., ЧСИ е уведомило длъжника, че задължението му възлиза на 8494,82 лв. – неолихвяеми вземания, 4035 лв. – присъдени разноски, 720 лв. – разноски по изпълнителното дело и 1398 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 27.06.2025 г.

На 18.06.2025 г. по делото е постъпила молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, с която се твърди, че сумата от 4035 лв., посочена в приложения към поканата изпълнителен лист № 4241 от 28.05.2025 г., издаден от Софийски районен съд е платена още на 17.04.2025 г., за удостоверяването, на което е приложено преводно нареждане. Също така е посочено, че следва да бъдат редуцирани пропорционално съобразно платената от „Първа инвестиционна банка“ АД сума, претендираните по изпълнителното дело разноски, както и начислените такси по Тарифата към ЗЧСИ. Оспорен е размерът на приетото адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.

На 09.07.2025 г. е постъпило становище от адв. Е.Е.П., в качеството й на пълномощник на Д.В.В., в което е посочено, че взискателят не е бил информиран за извършеното доброволно плащане на сумата от 4035 лв., като то е било извършено по сметка, която той не ползвал от поне 10 години. След получаване на молбата от „Първа инвестиционна банка“ АД, взискателят многократно посетил офис на банката, с приложеното към молбата платежно нареждане, за да може да изтегли преведената сума. От страна на банката му била отказана информация дали сумата е налична по посочената в платежното банкова сметка и му било отказано плащане на сумата. Моли да не бъде прекратявано изпълнителното производство по отношение на сумата в размер на 4035 лв., да не бъдат намалявани пропорционално претендираните по изпълнителното дело разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и адвокатското възнаграждение в размер на 720 лв.

Моли предявените искания в молбата от „Първа инвестиционна банка“ АД да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Със съобщение от 10.07.2025 г., изпратено по електронна поща на 14.07.2025 г. ЧСИ М.П. е уведомил длъжника, че отказва да прекрати изпълнителното дело по отношение на сумата в общ размер на 4035 лв., поради липса на законоустановените предпоставки, 2 определени в чл. 433 ГПК и отказва да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., тъй като същото е в минималните размери по чл. 10, т.

1 и 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Длъжникът е уведомен, че актуалният дълг възлиза на 6165,01 лв.

При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК се съдържат изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Съгласно посочената разпоредба, изпълнението се прекратява, ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението, стига да се установи че той има право да се разпорежда със сумата (за което следва и да е надлежно уведомен). Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец (пощенска станция или банка). За доказване на плащането могат да бъдат използвани единствено доказателствата, посочени в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата си за частично прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал на представено преводно нареждане с реф. № HDOZERP251071006 от 17.04.2025 г., съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, видно от което сумата в размер на 4035 лв. по изпълнителен лист № 4241/28.05.2025 г., издаден по гр. д. № 20134/2022 г. е платена преди образуване на изпълнително дело на взискателя Д.В.В., с ЕГН **********, като основание за плащането е посочено „Съд. Р-ки съгл., Реш. 3800/2023 на СРС и Реш. 1401/2025 г. на СГС“.

Представеният документ не може да установи, че правото да се разпорежда с внесената сума е преминало върху взискателя и упражняването му зависи само от неговата воля, в какъвто смисъл е и направеното в становище с вх.№ 68029/09.07.2025 г. оспорване от длъжника.

Липсват доказателства, от които да е видно, че той е титуляр на банковата сметка и може да се разпорежда с нея към момента, както и че той е бил известен за внасянето на сумата. За да се приеме, че е налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство на това основание следва да се установи, че взискателят недобросъвестно е упражнил своето изпълняемо право след като то вече е било доброволно погасено чрез плащане.

Освен това, с молбата за прекратяване на изпълнителното производство длъжникът е поискал частичното прекратяване на възникналото процесуално правоотношение, въпреки, че дълъг не е погасен изцяло, което е недопустимо.

С оглед на горното, съдът намира че жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е неоснователна и следва да се остави без уважение.

След като не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство не са налице и основания за присъждане на разноски на взискателя по чл.79, ал.1 от ГПК, поради което жалбата и в тази й част е неоснователна.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 78404 от 01.08.2025 г. срещу отказа на съдебния изпълнител от 18.07.2025 г. да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20258510401820 по описа на ЧСИ М.П. с peг. № 851 с район на действие СГС, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, в частта му за сумата в общ размер на 2063,06 евро (4035 лв.), с което ЧСИ се е произнесъл по молба с вх. № 59997/18.06.2025 г., като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 78404 от 01.08.2025 г. срещу отказа на съдебния изпълнител от 18.07.2025 г, да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. (368, 13 евро, след вл. в сила на ЗВЕРБ от 01.01.2026 г.) по изп. дело № 20258510401820/2025 по описа на ЧСИ с рег. № 851 на КЧСИ и район на действие СГС, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4