Решение № 60 от 13.03.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Ихтиман, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840100212 по описа за 2024 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от З.

А. Д., ЕГН **********, с адрес: С. К., ул. „П.“ № * чрез адвокат Т. Р., против В. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „С.“ №*.

Исковата молба на няколко пъти е била оставена без движение, като на активно легитимираната страна са давани указания за отстраняване на нередовности и за уточняване предмета на исковата претенция. Във връзка с указанията на съда са постъпили уточняващи молби от 18.03.2024 г., 09.05.2024 г. и от 20.06.2024 г., като към последната е приложена допълнителна искова молба.

С молба-уточнение от 18.03.2024 г. е посочено, че ищецът желае като ответник по делото – задължително необходим другар, да бъде конституиран и Г. В. В., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „В.“ №*. В допълнителната искова молба, приложена към молбата от 20.06.2024 г., е уточнено, че Г. В. В. е ответник както по предявения установителен иск, така и по иска за нищожност.

От съдържанието на исковата молба и допълнителните молби-уточнение се установява, че според ищцата тя и ответникът В. Н. Ц. са били съпрузи, като след прекратяване на брака им се е стигнало и до прекратяване на съпружеската имуществена общност. Твърди се , че посредством разделителен протокол, касаещ процедура по делба, в дял на ответника е оставен втори жилищен етаж от сграда с площ от 105 кв.м, два броя западни мазета с площ от 46.78 кв.м, таван от изток с площ от 41 кв.м, както и една втора идеална част от отстъпено право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 404 кв.м, а в дял на 1 ищцата и още две лица е предоставен първи жилищен етаж от 105 кв.м, гараж и мазе от 35 кв.м, таван от запад с площ от 46.3 кв.м, както и една втора идеална част от отстъпено право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 404 кв.м, съставляващ парцел 4-794 в кв.

19 по плана на с. К., като поземленият имот е с идентификатор *. Ищцата сочи, че имотът на ответника от 2000 г. се владее от нея, грижила се е за него повече от 15 г., поради което заявява, че го е придобила по давност. Твърди, че ответникът е прехвърли въпросните обекти на правото на собственост – втори жилищен етаж и ½ идеална част от правото на строеж върху мястото, като прехвърлянето е станало посредством договор за продажба от 22.08.2023 г., обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, том 2, рег.

№ *, дело * от 2023 г. и сключен с другия ответник Г. В. В.. Навеждат се доводи, че прехвърлителната сделка е нищожна, като в тази връзка се сочи /включитнелно и в молбитеуточнения от 18.03.2024 г.20.06.2024 г./, че прехвърлителят е продал чужда движима вещ, а така също и че е следвало първо да предложи на ищцата да закупи правото на строеж, тъй като, по мнение на активно легитимираната страна, В. Ц. е бил длъжен, съгласно правилата за продажба на идеални части, първо на съсобственика /на ищцата/ да предложи идеалната си част от правото на строеж. С оглед на горните съображения се настоява по отношение на ответниците да бъде установено, че З. А. Д. е собственик на втори жилищен етаж от сграда с площ от 105 кв.м, два броя западни мазета с площ от 46.78 кв.м, таван от изток с площ от 41 кв.м, както и една втора идеална част от отстъпено право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 404 кв.м. Също така се настоява и сделката, посредством която е извършено прехвърлянето на втория етаж и ½ от правото на строеж, да бъде обявена за нищожна.

От ответника В. Н. Ц. е постъпил отговор на исковата молба. Този ответник заявява, че в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака му с ищцата са придобили право на строеж върху недвижим имот, във връзка с което била изградена двуетажна жилищна сграда, която по-късно, след развода им, е била предмет на съдебна делба, като се твърди, че ответникът е станал собственик на втория етаж от жилищната сграда, ведно с ½ идеална част от общите части и от правото на строеж върху имота. В. Н.

Ц. оспорва твърденията, според които ищцата е владяла процесния имот, като сочи, че той е ползвал същия, а през 2022 г. е решил да го продаде и първо го е предложил на ищцата и на сестра й. Оспорва се и твърдението, че продажбата е нищожна, като в тази връзка се сочи, че според ответника продажбата на чужда вещ не може да доведе до нищожност, а в случая по мнение на пасивно легитимираната страна е неприложимо правилото на чл. 33 от ЗС, тъй като процесният имот не е бил съсобствен, а правото на строеж е вече реализирано.

Постъпил е отговор и от Г. В. В., чрез адвокат Н.. Същият твърди, че преди да закупи процесния имот, го е посетил, като външната врата била отворена от З. А., която ги съпроводила до втория етаж и не посочила, че тя е собственик. Твърди се и че след закупуването на имота ищцата предоставила на новия собственик ключ от външната врата, като в нито един момент тя не е посочила, че е собственик на вещта.

В проведеното на 26.02.2025 г. открито съдебно заседание се явяват ищцата и нейния 2 процесуален представител – адвокат Р., явява се и ответникът В. Ц., заедно с адвокат К., а така също се явява и процесуалният представител на втория ответник Г. В. – адвокат Н..

Ищецът и неговият адвокат поддържат исковете и настояват за уважаване на същите, като депозирана и писмени бележки в тази насока. Ответните страни оспорват исковете и заявяват, че по тяхно мнение са неоснователни, като също представят писмени бележки.

С депозираната искова молба от страна на ищцата срещу ответниците е предявен положителен установителен иск за собственост по отношение на втори жилищен етаж от къща, заедно с прилежащите към него тавански и избени помещения и положителен установителен иск за собственост по отношение на ½ идеална част от право на строеж върху дворното място, които искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки от тях.

От страна на ищците спрямо ответниците е предявен и иск за прогласяване нищожност на сключения договор за продажба, който иск е с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като от твърденията на ищеца относно нищожността, обективирани в исковата молба и в допълнителните молби уточнение, може да се приеме, че ищецът твърди, че прехвърлителната сделка противоречи на закона.

Предявените искове са допустими – налице са предпоставките за разглеждане на същите по същество.

По съществото на спорните права, съдът намира следното:

Относно положителния установителен иск за собственост

По делото не е спорно, че З. А. Д. и В. Н. Ц. са бивши съпрузи. Това обстоятелство се установява и от приложен към делото препис от Решение от * г. по гр.д. № * от 1990 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.

Като писмено доказателство по делото е представен и препис от съдебен протокол от 23.06.1999 г. по гр.д. № * от 1993 г., посредством който е одобрена съдебна спогодба, като в дял на З. А. Д. и на още две физически лица /А.Н.Д. и М.С. Д./ е възложен първи жилищен етаж от 105 кв.м, западни мазета два броя на площ от 46.78 кв.м, таван от запад с площ от 46.3 кв.м, както и една втора идеална част от отстъпеното право на строеж от дворно място, цялото с площ от 404 кв.м, в което е построена двуетажна масивна жилищна сграда,, съставляващо парцел IV-795 в кв. 19а по плана на с. К., С., а в дял на В. Н. Ц. се възлага втори жилищен етаж от 105 кв.м, западни мазета с площ от 46.68 кв.м, таван от изток с площ от 41 кв.м, както и една втора идеална част от отстъпеното право на строеж от дворно място, цялото с площ от 404 кв.м, в което е построена двуетажна масивна жилищна сграда,, съставляващо парцел IV-795 в кв. 19а по плана на с. К., С..

Въз основа на посочената по-горе спогодба, обективирана в съдебен протокол, се установява, че ответникът е получил собственността върху процесните имоти и вещни права - втори жилищен етаж от сграда с площ от 105 кв.м, два броя западни мазета с площ от 46.78 кв.м, таван от изток с площ от 41 кв.м, както и една втора идеална част от отстъпено право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 404 кв.м.

3

От съдържанието на представена схема на самостоятелен обект в сграда, изготвена от СГКК, се установява, че процесният втори жилищен етаж е с идентификатор *.1.2 и с адрес – с. К., ул. „П.“ № *, ет. 2, жилищната сграда, в която същият е обособен, е с идентификатор *.1, а имотът, в който е построена сградата, е с идентификатор *. От съдържанието на схемата е видно и че вторият жилищен етаж представлява самостоятелен обект в сграда, което предполага, че е самостоятелна движима вещ, годна да бъде обект на право на собственост.

Като свидетели по делото са разпитани следните лица: при режим на довеждане от ищцата З. Д. – Ц.С. и К.Д., при режим на довеждане от ответника В. Ц. – Н.П. и Е. Ц.а и при режим на довеждане от ответника Г. В. – С.С. и Й. В..

Свидетелят Ц.С. сочи, че познава ищцата, живеят в едно село и че къщата, за която става въпрос, е в с. К., но посочва, че не знае на коя улица се намира. Заявява, че знае, че З.

Д. живее на долния етаж на тази къща, сочи, че не е влизала в нея, а така също и че е на два етажа и от З. знае, че последната живее на единия етаж. Според свидетелката З. и „В.“ са разделени, З. живее сама, като пояснява, че не знае дали В. е идвал в Къщата. Завява, че знае В. да е продал имота си, но не знае дали живеят хора в същия към момента. Твърди, че З. живее във въпросната къща от „много отдавна“. Заявява, че през последните години няма впечатления дали някои друг обитава къщата и няма представа дали някои друг е влизал и излизал от там.

Свидетелят К.Д. /братовчед на ищцата З. А./ сочи, че познава страните, заявява, че З. живее в К., на улица „П.“, а В. живее в негова си къща в град К.. Допълва, че след раздялата на З. и В. ищцата останала да живее в къщата със сина си. Сочи, че не знае през годините дали В. е ходил в процесната къща и дали се е интересувал от нея. Според свидетеля З. и В. са разделени от поне 15 години. По отношение на къщата уточнява, че е на два етажа, с таванско помещение и мазе, като З. живее на първия етаж, а вторият етаж не е бил „стегнат“.

Твърди, че за последно е ходил в къщата да премести багаж преди 7-8 месеца, котя етажът е бил вече продаден. Посочва, че в къщата са живеели само ищцата и синът й, а към края на показанията казва, че не е чувал някой да има претенции, че къщата е само негова.

Свидетелят Н.П. твърди, че е карал дърва за огрев на З. Д., а с В. Ц. са комшии.

Заявява, че знае, че В. има имот в с. К., на който имот е карал дървата и представлява къща на два етажа, с гараж и мазе. Уточнява, че в имота е ходил и „преди години“, когато В. Ц. е държал части в гаража. Сочи, че вторият етаж от къщата е бил на В., като същият е искал да го прехвърли сина си, когато последният се ожени. По отношение на гаража пояснява, че може би преди 10-15 години В. го е „отварял“.

Свидетелката Е. Ц.а /племенница на ответника В. Ц./ заявява, че познава В. Ц. и бившата му съпруга З. Д.. Твърди, че чичо й има имот в с. К. на улица „П.“ и че е етаж от къща. Посочва, че последно е ходила в къщата преди 6-7 години. Пояснява, че братовчед й и стринка й са живеели на първия етаж, а вторият етаж е бил на чичо й и там никой не е живеел, като уточнява, че сега този втори етаж е продаден. Според свидетелката, когато чичо й е решил да продаде етажа, попитал ищцата дали желае да го закупи, като уточнява, 4 че тя /свидетелката/ не е присъствала лично на такъв разговор, но след като двамата са разговаряли, свидетелката, по молба на чичо й, е говорила със сестрата на З. Д., която живее в Н.З., по повод евентуалното закупуване на имота. Не знае откога не е ходил чичо й в имота, но твърди, че той е съхранявал части от автомобили там. Дава показания, според които за последно е ходила в къщата преди около 7 години, когато братовчед й и майка му са обитавали първия етаж. По отношение на ответницата сочи, че е искала вторият етаж да бъде преписан от бившия й съпруг на сина им, но В. Ц. е имал условие за това, а именно – синът им да се ожени и да създаде семейство.