Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 294 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 496/2026
Вид
Определение № 294
Подписан
03.06.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Антоанета Данова, Красимира Медарова, Калин Калпакчиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно частно наказателно дело № 20268003200496 по описа за 2026 година

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК и чл.73а, ал.1 от НПК, вр.чл.396, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Г. Б. срещу определение № 110/27.02.2026 г., постановено по в.н.ч.д. № 182/2026 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което е потвърдено определение № 30/12.02.2026 г. по н.ч.д. № 66/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Гоце Делчев в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещо отнемане в полза на държавата спрямо М. Г. Б., привлечена като обвиняема по обвинение за извършено от нея престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор върху лек автомобил марка /марка, модел/, с рег. № /рег. номер/, рама /номер/ и с което определението на районния съд е отменено в частта, с която са оставени без уважение исканията на прокурор от РП – гр.

Благоевград, ТО – гр. Гоце Делчев за вземане на мярка за обезпечаване на наказание „ глоба“ в размер от 1000 лв. – до 5000 лв. и мярка за обезпечаване на направени разноски по делото, като се издаде обезпечителна заповед за налагане на запор до сумата в размер общо на 5117,39 лв. върху вземанията по банкови сметки на М. Г. Б., привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 434/2025 г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев и на разноските по досъдебното производство, на осн. чл.72, ал.1 от НПК и чл.73а, ал.1 от НПК и са взети мерки за обезпечаване на глобата и разноските по делото чрез налагане на запор по банкови и платежни сметки на жалбоподателката, подробно описани в определението на окръжния съд.

В частната жалба на обвиняемата Б. се посочва, че определението на окръжния съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 2/2012 г. на ОСНК на съда, при липса на предпоставките за допускане на обезпечение по реда на чл.72 от НПК, без наличие на обезпечителна нужда и при грубо незачитане на съразмерността на наложените обезпечения с вида и размера на възможните наказания. Посочва се, че съдът е игнорирал основен принцип в наказателния 1 процес, за невиновност на обвиняемото лице и е допуснал нарушаване на принципа за равенството на страните в процеса, тъй като прокуратурата, по чието искане е допуснато обезпечението е освободена от внасяне на гаранции.

Не е отчетена възможността кумулативното наказание „глоба“ изобщо да не бъде наложено/ при приложение на чл.55 от НК или при сключване на споразумение/ или да не бъде определено в максимален размер, в каквато насока са мотивите на районния съд да откаже допускането на исканото обезпечение за това наказание, като с налагането на обезпечение върху пълния размер на глобата се предпоставя изхода на делото.

В жалбата се сочи, че жалбоподателката полага грижи върху непълнолетната си дъщеря и чрез налагането на запор върху банковите й сметки, средствата, по които са необходими за отглеждането на детето могат да бъдат нанесени вреди, за които прокуратурата не носи отговорност.

След указания на окръжния съд за привеждане на частната жалба на Б. в съответствие със законовите изисквания е постъпила частна жалба с идентично съдържание, която е надлежно администрирана и е предмет на разглеждане в настоящото касационно производство.

Към частната жалба на Б. е приложено и допълнение наименувано изложение към касационна частна жалба, в която се излагат аналогични съображения като посочените в частната касационна жалба в подкрепа на искането за отмяна на определението на окръжния съд. Като допълнителни доводи се сочат липсата мотиви в подкрепа на извода на въззивния съд, че без допуснато обезпечение би било невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата, като се твърди, че събраните по делото доказателства за трудовата ангажираност на жалбоподателката и притежаваното от нея моторно превозно средство / МПС/ не сочат на подобен извод. Отделно се сочи, че по делото не е изследвано имущественото състояние на обвиняемата, не са събрани данни за притежавани недвижими имоти и за стойността на процесното превозно средство, както и за размера на сумите по притежаваните от нея банкови сметки, за да се прецени дали се надхвърля несеквестируемия минимум, който подлежи на принудително изпълнение. Като съществен порок на въззивното определение се оценява позоваването от съда на приложените с искането по чл.72 от НПК справки от териториалните агенции по вписванията на съответните общини, а не от регистъра, в който се съдържат данни за цялата страна.

Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни по делото, намери следното:

Частната жалба на обвиняемата М. Г. Б. срещу определението на въззивния окръжен съд е допустима в частта, с която се обжалва определението на окръжния въззивен съд, с което е допуснато обезпечение на наказанието „глоба“ и разноските по делото, тъй като е подадена в законово установения седмо-дневен срок от получаване на съобщението за налагане на запора, от активно легитимирано лице да обжалва определението на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, постановено на осн. чл.396, ал.2 от ГПК. В останалата част, с която е потвърдено определението на районния съд за допускане на обезпечение на 2 отнемане в полза на държавата на лек автомобил чрез налагане на запор върху същия, определението на окръжния съд не подлежи на обжалване пред ВКС по арг. от чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане.

Преценката за допустимост на частната жалба на молителката е при условията на чл.72, ал.1 и чл.73а, ал.1 от НПК, вр. чл.396 от ГПК, в контекста на задължителните указания, дадени с ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС.

В допустимата й част се прецени, че касационната жалба на молителката е неоснователна по следните съображения:

Процесуалното развитие на делото е следното:

С определение № 30/12.02.2026 г. по ч.н.д. № 66/2026 г. на РС- гр. Гоце Делчев е допуснато обезпечение на бъдещо „отнемане в полза на държавата“ спрямо М. Г. Б., привлечена като обвиняема по обвинение за извършено от нея престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор върху лек автомобил марка /марка, модел/, с рег. № /рег. номер/, рама /номер/ и са оставени без уважение исканията на прокурор от РП – гр. Благоевград, ТО – гр.

Гоце Делчев за вземане на мярка за обезпечаване на наказание „ глоба“ в размер от 1000 лв.

– до 5000 лв. и мярка за обезпечаване на направени разноски по делото и за издаване на обезпечителна заповед за налагане на запор до сумата в размер общо на 5117,39 лв. върху вземанията по банкови сметки на М. Г. Б., привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 434/2025 г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев.

По протест на прокурор при РП- гр. Благоевград е образувано в.н.ч.д. № 182/2026 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, по което е постановено определение № 110/27.02.2026 г., с което е потвърдено определение № 30/12.02.2026 г. по ч.н.д. № 66/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Гоце Делчев в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещо отнемане в полза на държавата спрямо М. Г. Б., привлечена като обвиняема по обвинение за извършено от нея престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор върху лек автомобил марка /марка, модел/, с рег. № /рег. номер/, рама /номер/ и определението на районния съд е отменено в частта, с която са оставени без уважение исканията на прокурор от РП – гр. Благоевград, ТО – гр. Гоце Делчев за вземане на мярка за обезпечаване на наказание „ глоба“ в размер от 1000 лв. – до 5000 лв. и мярка за обезпечаване на направени разноски по делото, като се издаде обезпечителна заповед за налагане на запор до сумата в размер общо на 5117,39 лв. върху вземанията по банкови сметки на М. Г. Б., привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 434/2025 г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев и на разноските по досъдебното производство, на осн. чл.72, ал.1 от НПК и чл.73а, ал.1 от НПК и са взети мерки за обезпечаване на глобата и разноските по делото чрез налагане на запор по банкови и платежни сметки на жалбоподателката, подробно описани в определението на окръжния съд.

Предмет на настоящата касационна проверка, както се посочи по-горе е определението на окръжния съд в частта, с която е допуснато обезпечение върху наказанието „глоба“ и разноските по делото чрез налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателката до сумата от 5117,39 лв./2616,48 евро/.

3

За да уважи искането на прокурора от РП-гр. Благоевград относно допускане на обезпечения върху наказанието „глоба“ и разноските по делото, окръжният въззивен съд е изследвал детайлно предпоставките по чл.72 от НПК и по чл.73а от НПК, които са приложими за съответните хипотези, за които се искат обезпеченията, като се е позовал на законовите изисквания и тълкувателната съдебна практика по прилагането им, която е задължителна, а именно ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, съгласно която в тези производства субсидиарно се прилагат правилата на чл.389- чл.403 от ГПК, към които тези наказателно- правни норми препращат. В този смисъл възражението от частната жалба за липса на обсъждане на изискуемите законови предпоставки за допускане на обезпеченията, предмет на обжалване по настоящото дело е неоснователно.

Активно легитимирано лице да направи искане за налагане на обезпечителни мерки по чл.72 и чл.73а от НПК е прокурорът, като искането може да бъде направено по време на цялото наказателно производство до приключването му с окончателен съдебен акт.

Преценката за основателност на направеното искане се прави от съда, който следва да прецени наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на обезпеченията - санкционна част на престъплението, което включва наказание с имуществен характер; привличане на лицето в качеството на обвиняем; доказателствена обезпеченост на обвинението в достатъчна степен на вероятност на реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия; наличие на обезпечителна нужда./ по арг. от ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС/.

В частната жалба се възразява срещу нарушаването на принципа за невиновност на обвиняемата, като се твърди превратно тълкуване на презумпцията за невиновност и прилагане на формални критерии като привличането по чл.219, ал.1 от НК, както и на липса на доказана обезпечителна нужда.

Възражението не може да бъде възприето за основателно.

Съгласно материалите по делото жалбоподателката М. Г. Б. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК относно това, че на 17.08.2025 г. около 14,17 часа по ул. /улица/ в /населено място/, /област/, с посока на движение от кръстовището, образувано с ул. /улица/ към кръстовището, образувано с ул. /улица/ е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка /марка, модел/, с per. № /рег. номер/, нейна собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.68 на хиляда, установено по надлежния ред, който е предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въззивният съд е спазил стриктно задължителните предписания на тълкувателното решение и подробно е изследвал наличието на обосновано предположение спрямо обвиняемата Б. за извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение като предпоставка за допускане на обезпечението на наказанието „глоба“, което е кумулативно предвидено в санкционната част на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Доказателствата по делото в 4 подкрепа наличието на обосновано предположение относно повдигнатото спрямо Б. обвинение са изчерпателно изброени в определението на съда, като посочената доказателствена съвкупност правилно е оценена като създаваща достатъчна по обем и съдържание доказателствена основа, която е мотивирала съда да приеме, че тази предпоставка е налице. Преценката за наличие на обосновано предположение е при съобразяване с актуалната практика на ЕСПЧ относно изискването при обсъждане наличието на обосновано предположение да не се взема предварително отношение по съществото на обвинението, относно авторството на деянието и неговата доказаност с цел удовлетворяване на стандарта, който съдът в Страсбург поставя в практиката си, за да се избегне предварително произнасяне по въпросите, които се решават с присъдата по делото.