Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16623 от 25.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5755/2025
Вид
Решение № 16623
Подписан
25.08.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 154, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 16623 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110105755 по описа за 2025 година

Ищецът „Т***************“ ЕАД води настоящия установителен иск срещу А. Б. А.. В исковата молба се твърди, че задълженията за доставена енергия за топлоснабден имот – помещение за социални контакти, находящ се в гр. София, община „********************* за периода м.05.2022г. до м.04.2023г., абонатен № ***** не са погасени. Заявява, че с Разпореждане по ч.гр.д. № 41131/2024 г. по описа на СРС, 38 състав е уважено искането на ищеца и е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК със съобщение е указано на ищеца, че може да предяви иск относно своето вземане.

Твърди се, че ответницата не е подписала договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество, въпреки отправената покана, поради което счита, че длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Поддържа, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Изтъква, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от ищеца на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № 1

ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.Заявява, че в глава IV от ОУ – „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Изтъква, че ищецът е изпратил писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако ответницата, не я заплати в 7 – мо дневен срок от получаване на писмото, ищцовото дружество ще пристъпи към принудителното им събиране по чл. 154, ал. 1 от ЗЕ. Поддържа, че въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено.С исковата молба е предявен следния петитум:

„да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на А. Б. А., че дължи на „Т***************“ ЕАД сумата в размер на ******лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от ******* лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2022 г. до 26.06.2024 г. като претендира и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата А. Б. А.. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че ищецът не е представил по делото доказателства относно реално потребление на ТЕ от ответника за процесния имот и процесния период. Оспорва процесните задължения за главница да са некоректно и неправилно отчетени и изчислени.

Оспорва законната лихва за забава, тъй като по делото няма доказателства ищецът да е изпратил и ответникът да е получил покана за заплащане на процесните задължения. Възразява общият топломер в абонатната станция да е бил с изтекъл срок на годност в процесния период. Счита, че не е необходимо да се назначава ССчЕ. Не възразява да се назначи СТЕ.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства, намира иска за основателен и доказан.

Приетата неоспорена техническа експертиза, както и писмените доказателства депозирани от ищеца и третото лице установяват 2 колическтвото и качеството на доставената в процесния период топлинна енергия. Ответната страна не е навела правопогасяващи или правоизменящи факти. Съгласно приетата неоспорена счетоводна експертиза стойносттана незаплатените дооставки и обезщетенията за забава са в посочения от ищеца размер. Не са представени доказателства за погасяване или преобразуване на дълга. Иска следва да бъде уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД. По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Задължението за обезщетение неоснователно обогатяване със сумите за спестени разходи от потребена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение, е задължение без срок, т. е. изискуемостта настъпва веднага без покана и ищецът може да иска изпълнение към момента на ползването на услугата.Същевременно настъпването на изискуемостта на вземането не поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без определен ден за изпълнение /падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е необходима покана /арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/.В конкретния случай, не се твърди и не се установява по делото ищецът да е изпращал, респективно – ответникът да е получавал покана за плащане на процесните задължения /представените от ответника фактури касаят други, погасени от него задължения за процесния имот/ поради което съдът намира предявените искове за неоснователни и подлежащи на отхвърляне.Всички задължения, установени с настоящото решение следва да се заплатят в евро съобразно официалния курс.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, но такива не са сторени, тъй като е представлявана от особен представител и не е реализирала разходи за разноски, не е заявила и искане за присъждането им.

Ответната страна дължи на ищцовата ***** евро разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Б. А. с ЕГН: ********** дължи на “Т***************” ЕАД както следва: ****** лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия 3

/ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от ******* лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2022 г. до 26.06.2024 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ответника ***** евро разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на ищцовата страна - „*****“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4