Определение № 2315 от 30.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2315 гр. София, 30.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20268003900597 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

По делото е постъпила молба, подадена от „Стара сокс“ ЕООД, имащо качеството на ответник по частната жалба, с която се иска от съда да измени постановеното по делото определение в частта за разноските, като присъди в негова полза направените такива в производството по разглеждане на частната жалба.

Посочва, че присъждането на разноски е поискано в отговора на частната жалба и са представени доказателства за заплащане от дружеството на възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат в размер на 300 евро.

Жалбоподателят в производството С. К. Н. оспорва молбата. Заявява, че „Стара сокс“ ЕООД не е заявител в заповедното производство, поради което няма качеството на страна и в производството по възстановяване на изгубени или унищожени документи. Това означава, че дружеството няма право на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

С определение № 1277 от 07.05.2026 г., постановено по ч.т.д. № 597/2026 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., е потвърдено разпореждане на въззивния съд, с което върната подадената от С. К. Н. частна касационна жалба срещу определение на същия 1 съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първата инстанция, с което е оставено без уважение искането на това физическо лице, имащо качеството на длъжник в заповедното производството, за възстановяване на изгубени или унищожени съдебни актове и книжа по него.

Изгубените документи, чието възстановяване е предмет на развилото се производство пред първоинстанционния съд, са такива, които са част от материалите по образувано заповедно производство. С оглед на това и определението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по възстановяването на изгубени документи, е постановено в заповедното производство.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение от длъжника и е образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, направени от страните в заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

От материалите по заповедното производство, по което е разгледано искането за възстановяване на изгубени документи, е видно, че длъжникът С. К. Н. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, както и че с оглед на това на 12.06.2023 г. кредиторът на вземанията по заповедта за изпълнение, е предявил пред съда искове по чл. 422 ГПК за установяване на тяхната дължимост. С оглед на това и съгласно дадените в тълкувателното решение задължителни указания единствено в правомощията на съда, който разглежда тези искове, е да разпредели отговорността за направените от страните разноски в заповедното производство, в които се включват и тези, които са сторени за защита по искането за възстановяване на изгубени документи, по което е направено произнасяне в рамките на заповедното производство.

Това означава, че настоящият съдебен състав не може да се произнася по въпроса за присъждане в полза на „Стара сокс“ ЕООД на направените от дружеството разноски за защита по частната жалба срещу акта на въззивния съд, който е постановен във връзка с разглеждането на искането на длъжника в заповедното производството за възстановяване на изгубени съдебни актове и книжа по него. По присъждане на тези разноски следва да се произнесе съдът, разглеждащ исковете по чл. 422 ГПК, като съобрази крайния изход на делото.

Предвид изложеното следва да се заключи, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските и искането за това по чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на „Стара сокс“ ЕООД за изменение на определение № 1277 от 07.05.2026 г., постановено по ч.т.д. № 597/2026 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3