Решение № 3466 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3466 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110210386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. В. В. депозирана чрез адв. Д. Ц. от САК, редовно упълномощена, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332027193 от 22.12.2022 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя С. В. В. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата от С. В. В. депозирана чрез адв. Д. Ц. от САК се релевират доводи в посока издаване на наказателното постановление при липса на извършено нарушение, в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретика се сочи, че отразената и в двата процесуални документа фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като се сочи друга версия на случилото се.

В жалбата се въвеждат твърдения, че едва при навлизане в зоната на кръстовището на автомобила на жалбоподателя светнал жълт сигнал на светофарната уредба, което, взето в съвкупност с лошите метеорологични условия, провокирало водача да се изнесе от зоната на кръстовището възможно най-бързо, избягвайки по този начин евентуално настъпване на ПТП. Ангажират се аргументи в посока липсата на таймер на светофарната уредба, който да показва оставащото време при смяна на сигнализацията от „зелена“ на „жълта“ светлина. Предвид последното и като се отчита обстоятелството, че автомобилът е бил в движение, приближавайки светофарната уредба при „зелен сигнал“, се изтъква невъзможността за 1 придвиждане на оставащото време на зеления сигнал на светофара.

На следващо място в жалбата се навеждат доводи за липса на пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на вмененото за извършено административно нарушение. Изрично се посочва, че така направеното описание на санкционираното поведение на водача – „приближава, навлиза и преминава на червен сигнал“ е оскъдно, абстрактно изложено и несъответстващо на обективната истина. В този смисъл се твърди, че при квалифициране на посоченото поведение на водача отсъства съответно допълване на отразената в процесните АУАН и НП квалификация с необходимата релевантна подзаконова нормативна уредба, а именно с относимата разпоредба от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. Предвид липсата на възприети лично от полицейския служител обстоятелства

– последователността на подаване на светлинните сигнали и конкретното местонахождение на управлявания от жалбоподателя С. В. автомобил, се прави извод за недоказаност на повдигнатото срещу лицето административнонаказателно обвинение. В допълнение се излагат и съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените – в частност свързани с процедурата по съставяне на АУАН в присъствието на двама свидетели, липса на част от реквизитите, посочени в чл. 42, т. 6 от ЗАНН и неспазване разпоредбата на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

С оглед на изложеното и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по жалбоподателят С. В., уведомен не се явява като същият се представлява от адв. Д. Ц. от САК.

Последната поддържа подадената жалба на изложените в нея основания и прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В допълнение навежда доводи в посока на това, че от депозираните устно в съдебна зала показания се доказва липсата на извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя В..

В постъпили от процесуалния представител на въззивника на 04.02.2026 г. писмени бележки от адв. Д. Ц. от САК се излагат допълнителни пространни доводи в подкрепа на изложените в жалбата съображения за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна - Началник Група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като обаче взема становище по съществото на делото, депозирайки писмени бележки чрез процесуален представител – главен юрисконсулт В.П. и прави искане съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. В процесните бележки се предявяват претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и са прави възражение за прекомерност на евентуално поискания от въззивника адвокатски хонорар.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

2

На 11.12.2022 г. около 12:09 часа в гр. София на бул. “Цар Борис III”, с посока на движение от бул. “Никола Петков” към ул. „Белоток“, жалбоподателят С. В. В. управлявал лек автомобил марка и модел “,,***''” с рег. № ,,***''. В колата, на пасажерското място до него пътувал свидетелят С.С.. Движейки се направо, на кръстовището на ул. „Планинец“ и бул. “Цар Борис III”, жалбоподателят В. приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща в нормален режим. Незабавно след извършване на забранената маневра същият бил спрян за проверка от пътуващия/намиращия се вдясно патрулен автомобил.

В тази връзка на жалбоподателя С. В. В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с бл. № 828023 от 11.12.2022 г. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а именно за това, че на същата дата не е съобразил поведението си със светлинните сигнали. Актът бил съставен от Н. К., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец /М. Д./. В акта, на мястото където следвало да бъде положен подписа на нарушителя, било отбелязано, че последният отказва да подпише процесния процесуален документ, като „маркираният“ отказ бил удостоверен с посочване на три имена и подпис на един свидетел – Г.Б.Д..

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното Наказателно постановление № 22-4332-027193 от 22.12.2022 г., от Началник на Група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя С. В. В. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Посоченото административнонаказателно производство е било вече веднъж предмет на съдебен контрол от страна на друг състав на настоящия първоинстанционния съд, като тогавашното съдебно производство е приключило с постановяване на съдебно решение от 27.04.2023 г., с което процесното наказателно постановление е било отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В резултат на постъпила от въззиваемата страна касационна жалба решението на СРС е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първостепенен съд.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел С.С., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция възприе с доверие показанията на свидетеля С.С.

3 касателно метеорологичните условия и пътната обстановка по процесното време, момента на спиране на автомобила от полицейските служители, посоката на движение на процесния автомобил и най-вече позиционирането на същия спрямо патрулния автомобил, разгледано в пространствено отношение. В указаната им част, съдът прецени показанията на С. за вътрешно непротиворечиви, добросъвестно изложени и в достатъчна степен информативни.

Макар и с липсваща детайлност относно събитийната подреденост, показанията на свидетеля в посочената им част допринасят значително за изясняване на релевантни обстоятелства от предмета на доказване. Тук е мястото да се обърне внимание на заявеното от свидетеля по отношение посоката на движение на двата автомобила /управляваният от жалбоподателя и патрулният/. С оглед съобщената от свидетеля информация, а именно „ние пътувахме направо, полицаите бяха вдясно от нас, т.е. „не са били спрели някъде да се крият, а по скоро са били участници в движението“, може да се направи извод за непосредствената възможност на полицейските служители да възприемат действително предприетата забранена маневра от жалбоподателя. В тази връзка съобщеното от свидетеля С. досежно факта, че контролните органи са били участници в движението и са се намирали вдясно от движещия се автомобил на жалбоподателя В., поставя под съмнение изложената от санкционираното лице в жалбата фактическа обстановка. По отношение изнесената от свидетеля информация относно отсъствието на предприета от жалбоподател забранена маневра /преминаване на червен сигнал на светофара/, съдът намира същата за доказателствено необезпечена и по-скоро посочена с цел обслужване на изградената вече защитна позиция на жалбоподателя.

За цялостното изясняване на релевантните обстоятелства по делото способстват и писмените доказателства, приобщени по делото, които са надлежно приложени към останалите доказателствените материали, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира, доколкото същите допълват събрания от съда гласен доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация санкционирано лице с атакуваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.

4 чл. 84 от ЗАНН.

Видно от приложените копия от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и Заповед № 513з-6301/08.09.2015 г. безспорно е налице компетентност на издателя на НП и лицето съставило акта за установяване на административно нарушение.

На следващо място обаче, в съответствие с част от инвокираните в жалбата възражения, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя С. В..

В тази връзка съдът счита за необходимо да отбележи, че при съставяне на процесния АУАН, на мястото, предвидено за полагане подписа на нарушителя, е отбелязан отказ от страна на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН „когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта“. Именно указаното изискване, според настоящата съдебна инстанция, не е изпълнено, доколкото видно от разписката към процесния акт в нея фигурират единствено три имена и подпис на свидетеля Г.Б.Д., без посочване на останалите законоустановени реквизити, индивидуализиращи същия свидетел – в частност негов точен адрес. Наред с това нормата на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН въздига в императивно задължение посочването на имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, без да прокарва разграничение между отделните категории свидетели. Поради изложеното, констатирайки наличието на указания съществен процесуален недостатък, свързан с неотразяване на императивно изискуемите данни за свидетеля, удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта и/или разписката, съдът намира за опорочена и самата процедура по удостоверяване отказа на нарушителя. Във връзка с последното съдът, считайки за компрометирана цялостната процедура по удостоверяване отказа на санкционираното лице да подпише процесния акт, намира, че е налице процесуално нарушение от категорията на съществените – такова, довело до нарушаване правата на жалбоподателя С. В.. Предвид това и издаденото въз основа на посочения процесуален документ наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно на формално основание.