Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 466 от 28.11.2022, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 330/2022
Вид
Определение № 466
Подписан
28.11.2022
В сила
28.11.2022
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Десислава Георгиева Петрова, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Силистра, 28.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20223400500330 по описа за 2022 година Производство е по чл.247, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева против разпореждане №2229/07.10.2022г. постановено по ч. гр. д. № 1203/2022г. на РС - Силистра, с което се отхвърля искането по чл.410 ГПК против А. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес с.Главиница, общ. Пазарджик, ул. „Устрем” №17.

Жалбоподателят счита постановеният съдебен акт за незаконосъобразен, като счита, че е индивидуализирал вземането в достатъчна степен. Моли съда да отмени разпореждането, като върне делото на районния съд за издаване на заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.

За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице.

Силистренски районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу А. Р. Ю., ЕГН ********** за сумата от 5884.43лв. главница по договор за потребителски кредит №7000995601/19.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /27.07.2022г./ до окончателното изплащане на задължението, 2540.29лв. – договорна лихва за периода 17.09.2020г. до 25.06.2023г., 1121.40лв. – обезщетение за забава, за периода 18.09.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, вземанията 1 по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С разпореждане № 1203/18.08.2022г. заповедният съд е констатирал налични противоречия в посочените от заявителя обстоятелства досежно претенциите си, като е дал срок за отстраняването на нередовностите.

Изрично е изложено, че видно от договор за потребителски кредит отпуснатият кредит е в размер на 5000лв., а общият размер е 6648.32лв.

Същевременно заявителят претендира 5884.43лв. като твърди, че това е получената в заем сума.

С молба вх. № 6425/30.08.2022г. заявителят посочва, че главницата е 6648.32лв. /без уточнение как е формирана същата/, че договорната лихва е за периода 17.09.2020г. до 25.11.2021г. и че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на 13.06.2022г.

С разпореждане №2229/07.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1203/2022г. на РС - Силистра, съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е счел, че дадените указания до заявителя за конкретизация на обстоятелствата, от които произтича вземането, не са изпълнени. Посочва, че неясно остава как е формирана претендираната главница от 6648.32лв., доколкото от договора се установява, че заетата сума е 5000лв. Несъответствие се констатира и по отношение на общия размер на претенцията, която е посочена като 12 181.51лв., а се претендират общо 9546.12лв. Мотивира отказа си с противоречията и неяснотите в изложението, които не дават възможност на съда да извърши преценка за основателността на искането.

По основателността на жалбата, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според препращащата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, заявителят следва да изложи обстоятелства, на които основава искането си.

Последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.

Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора, като в случай че установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или се обосновава вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по аргумент от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откажe издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.

В настоящия случай заявлението не е надлежно индивидуализирано от 2 заявителя, чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича, още повече след като заповедният съд е поставил акцент върху разликата в размера на главницата, посочена от заявителя и установена от представения договор. Ясното означаване както на обстоятелствата, на които се основава вземането, така и на размера на претенцията и в случая начина на формирането й, е от съществено значение.

Характеристиката на заповедното производство съвсем не изключва изискването кредиторът да индивидуализира вземането си в степен, осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по - късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта. Последният следва да направи добре информиран извод дали да се противопостави или не на претенцията на кредитора.

Предвид това и въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК и претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде издадена по нередовното заявление нито за главницата, нито за акцесорните вземания.

Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна, същата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2229/07.10.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1203/2022 г. на РС- Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3