Решение № 5502 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5502 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110102202 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от 15.01.2025 г., уточнена с молби от 25.07.2025 г. и 25.08.2025 г., на П. Г. Г., с която срещу В.С.У.Л.К.“, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата о т 4606,81 лв., представляваща неизплатено трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното плащане; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 75,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 4606,81 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.; главен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 6251,34 лв., представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното плащане; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 102,98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6251,34 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.; главен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5110,62 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. – 33 дни, 2023 г.

– 48 дни и 2024 г. – 28 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното плащане;

1 акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 84,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5110,62 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.

Ищецът П. Г. Г. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника В.С.У.Л.К.“, в рамките на което е изпълнявал длъжността *** *“, като същото било прекратено със заповед № РД-00567 от 19.07.2024 г. Излага, че след прекратяване на трудовото правоотношение разбрал, че на основание на две постановления на Министерски съвет: ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. били одобрени допълнителни разходи – съгласно ПМС 169/20.05.2024 г. била одобрена сумата 40 226 552 лв., представляваща допълнителни разходи за увеличаване на възнагражденията на персонала на държавните висши училища за 2024 г. чрез бюджета на МОН, а с ПМС № 273 от 5.08.2024 г. – нова сума в размер на 152 141 035 лв., представляваща допълнителни разходи за увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища за 2024 г. чрез бюджета на МОН.

Поддържа, че след получаване на посочените парични средства по бюджета на Висше строително училище, работодателят започнал увеличаване на трудовите възнаграждения на служителите, но на ищеца не били заплатени допълнителни суми. Поддържа, че за периода, в който ищецът е бил част от персонала и от академичния състав на ВСУ – от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. му се дължи увеличение на трудовото възнаграждение, което се отразява и на размера на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Посочва, че извънсъдебно е поканил ответника да заплати посочените суми с покана с вх. № ВСУ-03441 от 07.10.2024 г., но ответникът не отговорил на поканата и не заплатил претендираните суми. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

С протоколно определение от 23.02.2026 г. на основание чл. 214, ал. 1 Г П К е допуснато увеличение на размерите на предявените главни искове, както следва: размерът на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. вкл., е увеличен от сумата 4606,81 лв., на сумата от 4878,13 лв., равняваща се на 2494,15 евро; размерът на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е увеличен от сумата 6251,34 лв., на сумата от 10573,68 лв., равняваща на 5406,24 евро; размерът на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е увеличен от сумата 5110,62 лв., на сумата от 5679,99 лв., равняваща се на 2904,13 евро, по молба на ищеца, депозирана в о.с.з. на 23.02.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – В.С.У.Л.К.“, с който исковете се оспорват по основание и размер.

Ответникът признава, че с ищеца са били в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 22/31.01.2000 г., прекратено със Заповед № РД-00567/19.07.2024 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 25.07.2024 г. Поддържа, че с Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г. ищецът е преминал на длъжност „***“, 2 като с Допълнително споразумение от 14.11.2023 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г., а с Допълнително споразумение от 07.03.2024 г. ищецът бил назначен временно на длъжност „***“ във В.С.У.Л.К.“ до провеждане на избор за длъжността „***“, но не по-късно от 07.06.2024 г. Оспорва твърденията на ищеца, че с Постановление на МС № 169/20.05.2024 г. е одобрена сума от над 40 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на държавните висши училища за 2024 г., като посочва, че посочената сума е задЕ. от държавния бюджет за увеличаване на стипендиите на докторантите от държавните висши училища и научни организации и на персонала на държавните висши учебни заведения, като от посочената сума, сума в размер 152 797 лв. била постъпила по бюджета на В.С.У.Л.К.“, а от заделените с Постановление на МС № 273 от 05.08.2024 г. 184 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 ЗВО в държавните висши училища и научни организации, по бюджета на ответника били постъпили 252 612 лв. Твърди, че за разпределяне на средствата, постъпили съгласно Постановление на МС № 169/20.05.2024 г. в размер на 152 797 лв. Академичният съвет на В.С.У.Л.К.“, на заседание от 02.08.2024 г., разгледал и приел актуализация на бюджета за 2024 г., включително разпределение на средства за увеличение на възнагражденията на персонала, отразено в ново длъжностно разписание. Съгласно заповед на ректора от 03.08.2024 г., новото разписание било утвърдено и влязло в сила със задна дата от 01.01.2024 г., като отговорните лица следвало да предприемат действия по изпълнението му до 30.08.2024 г. За длъжността „***“, заемана от ищеца, не било предвидено увеличение на възнаграждението, което останало 1200 лв. месечно, колкото било определено възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност с допълнително споразумение от 07.03.2024 г. Посочва, че за разпределяне на средствата, постъпили по бюджета на ответника на основание Постановление на МС № 273 от 05.08.2024 г., на проведено на 06.11.2024 г. заседание на Академичния съвет на В.С.У.Л.К.“ била приета нова актуализация на длъжностното разписание, утвърдена със заповед на ректора и влязла в сила със задна дата от 01.04.2024 г. Посочва, че изпълнението следвало да се осъществи до 30.11.2024 г. Въпреки това, към момента на приемане на разписанието правоотношението с ищеца вече било прекратено, считано от 25.07.2024 г. Поддържа, че увеличенията, предвидени в ПМС № 273 от 05.08.2024 г., не обхващат длъжността „заместник-ректор“, заемана от ищеца, а дори и да се приеме обратното, в утвърденото разписание не е предвидено повишение на възнаграждението за тази позиция. Счита, че размерът на трудовите възнаграждения за всяка от длъжностите по щатно разписание се определя от академичния съвет на В.С.У.Л.К.“ в рамките на предоставените средства по бюджетна сметка и целевото им предназначение, но нито едно от двете постановления няма пряко действие върху размера на трудовото възнаграждение на съответните служители. Поддържа, че към момента на разпределение на получените парични суми на основание ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. на Министерски съвет, което се извършило с цитираните решения на Академичния съвет на ответника, 3 трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, поради което е било обективно невъзможно увеличаването на възнаграждението и обезщетенията, дължими на ищеца. Въз основа на посоченото, поддържа, че не се дължи увеличен размер на възнаграждението и обезщетенията при прекратяване на договора. Счита, че искането за заплащане на увеличен размер на обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, са неоснователни, тъй като основа за определяне на посочените обезщетения е полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение, когато не са действали увеличените размери на трудовите възнаграждения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което е престирал съобразно уговореното, както и размера на трудово възнаграждение, в това число, че е налице основание за увеличаване на трудовото възнаграждение въз основа на ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. на Министерски съвет, респективно – че възнаграждението, определено въз основа на посочените постановления, е в по-висок размер от платения.

В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на претендираните от ищеца суми, респективно – положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи – Трудов договор № 22/31.01.2000 г., Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., Допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., Заповед № РД-00567/19.07.2024 г., че през процесния период – от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. (вкл.), страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, прекратено, считано от 25.07.2024 г. Видно от Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г. в процесния период ищецът е заемал длъжността „***“, като с Допълнително споразумение от 14.11.2023 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г.

Видно от Допълнително споразумение от 31.05.2021 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., изменено с Допълнително споразумение от 17.11.2022 г. ищецът е изпълнявал допълнително към длъжността по основания си трудов договор, длъжността „Ръководител катедра“ на катедра „***“, срещу което е получавал допълнително възнаграждение в размер 600 лв.

Видно от Допълнително споразумение от 07.03.2024 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., ищецът е изпълнявал временно и длъжността 4

„***“ във В.С.У.Л.К.“, на основание чл. 32, ал. 1, т. 9 ЗВО, до провеждане на избор за длъжността „***“, но не по-късно от 07.06.2024 г., срещу което е получавал допълнително възнаграждение в размер 1200 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че по силата на посоченото допълнително споразумение ищецът е бил преназначен на длъжност „***“. Видно както от допълнителното споразумение, съобразно което клаузите на трудовия договор остават в сила и непроменени, така и от фишовете за работни заплати на ищеца за м. май 2024 г. и м. юни 2024 г., приети по делото, и от приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, през посочения в допълнителното споразумение период от 07.03.2024 г. до 07.06.2024 г. ищецът е заемал длъжността „***“ *“ на Строителния факултет към В.С.У.Л.К.“, като в този период освен възнаграждение за заеманата от него длъжност „***“ *“, е получавал и допълнително възнаграждение (допълнителна натовареност със срок) за временно изпълняващ длъжността „***“. Обстоятелството, че и след сключването на Допълнително споразумение от 07.03.2024 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., ответникът е продължил да начислява и заплаща на ищеца трудово възнаграждение за длъжността „***“ *“ на Строителния факултет към В.С.У.Л.К.“ като такава по основен трудов договор и допълнително възнаграждение за временно изпълняващ длъжността „***“, представлява извънсъдебно признание за това, че и през посочения период ищецът е продължил да заема и да изпълнява длъжността „***“ *“. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът е изпълнявал временно и допълнително към длъжността „***“ по основания си трудов договор, длъжността „***“, с оглед на което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.

Разпечатката съдържа 22 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb6cfbe9-916a-4b76-ab39-68e806844193