Решение № 230 от 20.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110103481 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Образувано е по предявен от А. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. .... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., срещу „Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. .... № ....., вх. ...., ет. ...., ап. ...., иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 5744,27 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 11/13817501 от 13.04.2007 г., сключен между ищцата и „Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 457,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2012 г. до 21.05.2013 г., 156,77 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 12.02.2013 г. до 21.05.2013 г., 60,00 лева, представляваща такса изискуемост, както и 460,90 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 128,36 лева за държавна такса, и 332,54 лева за юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 186/2017 г. по описа на ЧСИ И. С. Н., рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, и изпълнително дело № 1179/2023 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувани въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 7241/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

1

В исковата молба ищцата твърди, че на 15.03.2017 г. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 186/2017 г. по описа на ЧСИ И. С. Н., с която била уведомена, че дължи процесните суми, за които бил издаден изпълнителен лист от 14.06.2013 г. по ч. гр. д. № 7241/2013 г. по описа на Районен съд – Варна. С поканата й било изпратено и уведомление за извършено на 26.09.2013 г. прехвърляне на вземанията в полза на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД. На 04.06.2020 г. по изпълнителното дело постъпила молба от „Е. М.” ЕООД, с която настоящият ответник уведомявал ЧСИ за извършено последващо прехвърляне на вземанията от страна на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД в негова полза и искал да бъде конституиран като взискател по делото. ЧСИ конституирала „Е. М.” ЕООД като взискател, след което с разпореждане от 08.06.2020 г. прекратила изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. За горното на ответното дружество било изпратено уведомление, получено на 30.06.2020 г., в което било посочено и че последното валидно изпълнително действие е с дата 15.02.2017 г. На 20.01.2022 г. от „Е. М.” ЕООД била депозирана молба за връщане в оригинал на изпълнителния лист от 14.06.2013 г., като същият е получен от дружеството на 26.01.2022 г. На 20.09.2023 г. е входирана молба от ответното дружество с приложен към нея ИЛ пред ЧСИ Д. П.-Я. и е образувано ново изпълнително дело № 1179/2023 г. Поискано е и налагане на запор върху банкови сметки и трудовото възнаграждение на длъжника.

Поддържа, че перемпцията по първото изпълнително дело е настъпила по силата на закона на 15.02.2019 г., като дори и да са осъществени след тази дата изпълнителни действия, същите следва да се считат за незаконосъобразни и неизвършени, тъй като валидни изпълнителни действия могат да се извършват само по непрекратено изпълнително дело. С оглед на това счита, че като се вземе предвид и спрялата да тече погасителна давност съгласно §13 от ПЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНСПП, процесните вземания са погасени по давност на 25.04.2022 г.

Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Е. М.” ЕООД е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявената претенция. Поддържа, че по отношение на процесните вземания е приложим общият петгодишен давностен срок, който не бил изтекъл, тъй като в хода на изпълнителното производство по дело 186/2017 г. са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността, с оглед на което и новото изпълнително дело № 1179/2023 г. е образувано преди да изтече установеният давностен срок, като с молбата за образуване от взискателя е поискано и извършването на изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането му. Навежда доводи и че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността то да бъде принудително изпълнено.

Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът А. В. Н. не се явява лично, представлява се от адв. С. И.Б. от АК – Варна, редовно преупълномощена от адв. С. А. от АК - Пловдив. Поддържа 2 исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „Е. М.” ЕООД не изпраща представител. С молба вх.

№ 93087/19.11.2024 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

Между страните по делото не е спорно, че от „Б.“ ЕАД срещу А. В. Н. е инициирано заповедно производство, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 7241/2013 г. по описа на ВРС и е издадена Заповед № 4281/23.05.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.06.2013 г., с които настоящата ищца е осъдена да заплати на банката сумите, както следва: 5744,27 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 11/13817501 от 13.04.2007 г., сключен между ищцата и „Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 21.05.2013 г., до окончателното изплащане на вземането, 457,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2012 г. до 21.05.2013 г., 156,77 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 12.02.2013 г. до 21.05.2013 г., 60,00 лева, представляваща такса изискуемост, както и за съдебно деловодни разноски в размер на 460,90 лева, от които 128,36 лева за държавна такса, и 332,54 лева за юрисконсултско възнаграждение; че вземането е прехвърлено на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, по чиято молба е образувано изп. д. № 186/2017 г. по описа на ЧСИ И. С. Н., че впоследствие от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД вземането е прехвърлено в полза на ответното дружество с Приложение № 1 от 30.10.2017 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата, за което ЧСИ е уведомена на 04.06.2020 г. Горното се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от молба изх. № МАЗ 00022664/02.06.2020 г. от „Е. М.” ЕООД до ЧСИ И. С.

Н., налична по присъединеното към настоящото производство изп. д. № 20177120400186, със същата дружеството уведомява ЧСИ за прехвърлянето на процесните вземания, моли на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК да бъде конституирано като взискател по делото, както и иска да бъде наложен запор върху сметките на длъжника А. В. Н. в посочени банки. С Разпореждане от 08.06.2020 г. ЧСИ конституира „Е. М.” ЕООД като взискател по делото и прекратява изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Прекратяването на посоченото основание е постановено с Протокол от 08.06.2020 г. на гърба на Изпълнителен лист от 14.06.2013 г., наличен по присъединеното към настоящото производство изп. д. № 20237110401179, като в същия е отразена дата на последното изпълнително действие 15.02.2017 г. В доктрината и съдебната практика е трайно 3 установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Т. е. в случая перемпцията, както поддържа и процесуалният представител на ищцата, е настъпила на 15.02.2019 г. Съдът не споделя обаче застъпеното становище в исковата молба, че дори да има предприети изпълнителни действия след тази дата, същите са без правно значение за прекъсване на давността.

По въпроса откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с т. 10 от ТР № 2/2013 от 06.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

В Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, е разяснено:

„Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.

Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.“ С Решение № 127 от 12.07. 2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО, е прието, че при настъпила перемпция, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.

Настоящият състав споделя разрешенията, дадени в цитираната съдебна практика.

Отнесени към разглеждания казус, същите водят до извод, че с поискания от 4 новоконституирания взискател запор на банкови сметки на длъжника с молба изх. № МАЗ 00022664/02.06.2020 г. и с входящ № на ЧСИ от 04.06.2020 г. давността е прекъсната, независимо че ЧСИ по неизяснени причини не е предприела приложение на поискания способ, макар, както е изяснено в посочените решения, да е била длъжна да го приложи. По изпълнителното дело не са налични данни непредприемането на способа да е станало по причина, за която взискателят отговаря; твърдения в този смисъл не са наведени и в исковата молба – в нея се твърди единствено, че предприетите изпълнителни действия след перемпцията не следва да се зачитат, което твърдение съдът намира за неоснователно.