Определение № 185 от 14.07.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 249/2026
- Вид
- Определение № 185
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Румяна Панталеева, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 157, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 157, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.6 · Наказателен кодекс
- чл. 341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185 гр. Варна, 14.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600249 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба, саморъчно изготвена от ос.л. Н. Д., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 676 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 24.06.2026г. по ЧНД № 882/2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Н. Ж. Д. с ЕГН **********, не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда № 10/18.04.2024г. по НОХД № 21/2023г. на Районен съд – Провадия, изменена с Решение № 88/26.03.2025г. по ВНОХД № 1281/2024г. на ОС – Варна, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години.
В частната жалба са изложени съображения за поправянето на Д., награждаванията му, липсата на наказания. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяването на ново, с което да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.
Постъпило е и писмено становище от Началника на Затвора – гр. Варна.
Изложени са доводи досежно основателността на молбата за предсрочно освобождаване на Д. като е подчертан завършен поправителен процес спрямо молителя.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:
Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество жалбата се преценява и като основателна поради следните съображения:
1
С присъда № 10/18.04.2024г. по НОХД № 21/2023г. на Районен съд – Провадия, изменена с Решение № 88/26.03.2025г. по ВНОХД № 1281/2024г. на ОС – Варна, подс.Д. бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 157, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 157, ал. 6 от НК. На Н. Д. му било наложено общо наказание по реда на чл. 23 НК в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Началото на наказанието започнало на 16.04.2025г.
С протоколно определение № 676/24.06.2026г. на Окръжен съд – Варна била оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието в размер на 6 /шест/ месеца.
Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, Д. бил изтърпял срок на „лишаване от свобода“ в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил в цялост.
ОС – Варна формирал изводите си въз основа на откъс от един от докладите на затворническата администрация, употребен извън действителния му контекст. Същевременно време всички останали доклади и становища по делото последователно сочат обратното - наличие на устойчив корекционен процес и ясно постигната положителна промяна. В тази връзка Апелативен съд – Варна не споделя изводите на първата инстанция предвид следните съображения:
Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 29.04.2025г. била отчетена като средна стойност от 46 т. Към датата на последната оценка на риска от рецидив била отчетена стойност на риска в размер от 40 т. /на границата между ниска и средна стойност/. Т.е. налице е спад с шест пункта от предходно изготвения профил.
Актуалният риск от вреди бил отчетен като вероятен, но не непосредствен за обществото, с оглед характера на деянието.
Изготвените становища от инспектор Валентин Апостолов от ИСДВР при ЗО „Варна“, от гл. инспектор Георги Негойчев - НС СДВР при Затвора – гр.
Варна, от гл. инспектор Иван Тодоров – НС ЗО „Разделна“ и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали като първоначални дефицитни зони отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. След изготвяне на актуалната оценка се наблюдава понижение в посочените зони, както и започнал процес по преодоляване на криминогенните нагласи и зоните с дефицити. Д. започнал да приема отговорността за собственото си криминално поведение, осъзнал вредния ефект от извършеното престъпление и бил мотивиран към положителна промяна, проявявайки нужната настойчивост за нейното 2 постигане. Същият не се поддавал на влиянието на лица от криминалното обкръжение, като в същото време притежавал множество ресурси при евентуалното му предсрочно освобождаване – подкрепа от близките, с които поддържа контакт, трудоспособна възраст и трудови му умения, наличието на образование и липсата на зависимост към алкохол и наркотични вещества.
Неактуални се явяват изведените в началния етап от изтърпяване на наказанието опасения във връзка с нарушение на задълженията и податливостта към контрол. Напротив, видно от поведението му в пенитенциарните заведения, Д. изразил положителни нагласи към процеса на корекционно поправително въздействие. Спазвал реда и дисциплината, изпълнявал разпорежданията на НОС и администрацията. Отнасял се към затворническия персонал с уважение и добронамереност. Активно и съзнателно сътрудничил за изпълнението на плана по присъдата. Липсват прояви на агресивно или конфликтно поведение. Л. св. показвал изградена и устойчива воля за промяна и за водене на законосъобразен начин на живот извън контролираната рестриктивна среда.
По време на престоя си в затворническото общежитие Алексиев бил многократно награждаван. Не допускал дисциплинарни нарушения и не бил наказван.
Ос.л.Д. полагал доброволен труд в района на МЛС, като и към настоящия момент работи на външен обект - фирма „Интерком груп“ ООД. Д. демонстрирал изградени трудови навици, изпълнявайки с желание и отговорност поставените задачи. Не били констатирани допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Показал мотивация за положителни прояви и безпроблемно изтърпяване на присъдата. Д. преминал програма за адаптация в индивидуален план. С него се провеждали индивидуално-корекционни тематични срещи, целящи постигане на качествен анализ на досегашния начин на живот и мислене и подпомагащи процеса на ресоциализация. Д. често инициирал провеждането на разговори и беседи по различни въпроси и проблеми. Същият участвал в колективни мероприятия в ЗООТ „Варна“.
Ежедневната му трудова ангажираност и участието му в специализирани програми за индивидуална и групова работа дали добри резултати в корекционно-поправителното въздействие.
Всичко изложено сочи, че този състав на АС-Варна не споделя изводите за първостепенния съд за незавършила корекционна политика. Напротив – констатира се тъкмо обратното.
Като краен извод в становищата било предложено молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св. Д. да бъде подкрепена с налагане на съответните пробационни мерки. В процеса на пенитенциарното третиране били постигнати добри компенсации в променливите зони на оценката на риска от рецидив и на риска от вреди, което свидетелствало постигнатата позитивна промяна. Изтъкнато е, че предвид наличието на достатъчно доказателства за приключен процес на превъзпитание, оставането на Д. в 3 затворническото заведение би било в негов ущърб доколкото предсрочното освобождаване само по себе си има превъзпитателно значение.
В изготвената и представена на 14.05.2026г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. се изтъква едно добро ниво на социална адаптация, като криминалното поведение на Д. било определено като по-скоро ситуативно детерминирано. Л. св. заявил нагласи за преосмисляне и преоценка на водещите го мотиви и стимули и заемане на позряла и отговорна позиция в ежедневен план. Предвид трудовата му ангажираност и желанието му за адекватна социална реализация, били изразени оптимистични очаквания за положителна реализация.
В своя обем, поведението на Д. цялостно покрива изискването и на чл.439а от НПК, съобразно който доказателствата за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Въз основа на изложеното горе въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на реални доказателства за поправяне и превъзпитаване на осъдения, което от своя страна сочи на изпълнение на законовите критерии за допускането на условно предсрочно освобождаване по чл.70 ал.1 от НК. Т.е. Н. Д. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание и е дал категорични доказателства за поправянето си.
Видно от писмо на Началника на ОЗ – Варна от 14.07.2026г., остатъка от наложеното на л.св. Н. Ж. Д. наказание „Лишаване от свобода” към 14.07.2026г. възлиза на 5 (пет) месеца и 6(шест) дни. В рамките на изпитателния срок, въззивната инстанция намира, че следва да бъде продължено корекционното наблюдение по отношение на осъдения, чрез налагане на пробационна мярка по смисъла на чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамките на установения изпитателния срок, препоръчани от Доклада за пробационен надзор, изготвен и одобрен от три лица на затворническата администрация (л.24 от ЧНД). В него е препоръчана мярката по чл.42а ал.2 т.2 от НК в рамките на изпитателния срок.
Водим от горните съображения въззивният съд намира определението на решаващия съд за незаконосъобразно и неправилно, което налага неговата отмяна и постановяване на ново такова по съществото на делото. Мотивиран от изложеното и на основание чл.440 ал.2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 676 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 24.06.2026г. по ЧНД № 882/2026г. по описа на същия съд.
4
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО л.св.Н. Ж. Д. с ЕГН
********** от изтърпяване на останалата част в размер на 5 (пет) месеца и 6(шест) дни, от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години.
УСТАНОВЯВА изпитателен срок в размер на 5 (пет) месеца и 6(шест) дни.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.70 ал.6 от НК, за срок от 5 (пет) месеца и 6(шест) дни в рамките на изпитателния срок, пробационна мярка по смисъла на чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5