Решение № 1317 от 31.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. Пазарджик, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101844 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си Г. С. С.-К., против Е. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г. С.

Р.“ № 32, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество главница – 511,47 лева; непогасено договорно възнаграждение – 85,80 лева, дължимо за периода от 10.01.2023 г. до 10.10.2023 г.; лихва за забава – 54,61 лева за периода от 11.11.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10.10.2023 г. и законна лихва в размер на 49,04 лева, дължима от 10.10.2023 г. (датата на изтичане на погасителния план) до 27.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 28.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предявени са и осъдителни искове, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество дължимите суми за възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 180 лева и възнаграждението за закупена услуга Флекси в размер 180 лева, дължими до 10.10.2023 г, ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Посочена е и банкова сметка, по която може да се заплатят претендираните суми:

IBAN: BG77BUIN95611000316182 BIC: BUINBGSF.

Излагат се обстоятелства, че на 14.10.2022 г. след като ответникът е бил запознат с Общите условия на ищеца и получил необходимата преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр е сключен Договор за потребителски кредит 1 между страните с № 40012721066 – ищецът в качеството на кредитор и ответникът в качеството на длъжник. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: Общо задължение по договора – 734,89 лева, от които 600 лева сума на кредита, срок на заема 12 месеца, размер на вноска 61,24 лева, годишен процент на разходите (ГПР %) 48,65%, годишен лихвен процент 41,00%; лихвен процент на ден 0,11%, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 240 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ 240 лева, с размер на вноската по 40 лева. Посочва, че общото задължение, включвайки и допълнителните услуги било в размер на 1214,89 лева, месечна вноска в размер на 101,24 лева, с дата на погасяване 10 ден от месец.

Излагат се твърдения, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита.

Сочи, че договорът за кредит, погасителния план, СЕФ са получени от ответника.

Общата платена сума по процесния договор била в размер на 363,54 лева, като с нея били погасени 257,62 лева две пълни вноски и частично третата в размер на 55,14 лева.

Посочва, че поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 120,53 лева, които към момента са заплатени частично. Дължали се още 54,61 лева лихви за този период. С плащанията си ответникът заплатил и 40 лева начислени такси по Тарифа.

Твърди, че след изтичането на погасителния план започнало начисляване на обезщетение за забава, както и че крайният срок на изпълнение на задълженията по договора е настъпил на 10.10.2023 г..

Твърди, че кредитополучателят е избрал доброволно процесните допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ и дължи възнаграждение за тях, каквото било уговорено в процесния договор за кредит. Излага подробни съображения какви възможности се предоставят на ответника, посредством допълнителните услуги.

Смята, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

Претендират се разноски.

В проведените съдебни заседание, при редовност на призоваването представител на ищцовото дружество не се явява. Депозира молба, с която изразява съгласието си да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, както и предявените искове да бъдат уважени от съда.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба, но е депозирал възражение по чл.414 ГПК.

В проведеното съдебни заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се 2 явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д. № 847/2024 г. по описа на РС Пазарджик, че със заявление от 27.02.2024 г. ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед № 488 от 29.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. Б. ответник по настоящото дело/ да заплати на „П. К.

Б.“ЕООД главница в размер на 511,47 лева, договорно възнаграждение в размер на 85,50 лева за периода 10.01.2023 г. до 10.10.2023 г., лихва за забава в размер на 54,61 лева за периода 11.11.2022 г. до 10.10.2023 г. и законна лихва в размер на 49,04 лева за периода от 10.10.2023 г. до 27.02.2024 г..

С разпореждане № 1712 от 29.02.2024 г., постановено по същото заповедно производство, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за заплащане в полза на заявителя на неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 180 лева, дължимо до 10.10.2023 г. и неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 180 лева, дължимо до 10.10.2023 г. и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 200 лева, начислени на 11.04.2023 г..

В т.12 от заявлението са изложени фактически твърдения досежно вземанията, очертаващи предметните рамки на заявлението по чл.410 от ГПК, които са тъждествени с фактическите твърдения, залегнали в обстоятелствената част на исковата молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.03.2024 г. и в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение.

Разпореждане № 1712 от 29.02.2024 г. е връчено на заявителя на 05.03.2024 г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки това обаче заповедният съд не е дал на заявителя указания, че за отхвърлените вземания може да бъде предяви осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

С разпореждане № 2628 от 28.03.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Това разпореждане е връчено на заявителя на 01.04.2024 г. и в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК заявителят е предявил положителен установителен иск по чл.422,във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК за вземанията, по отношение на които заявлението е било отхвърлено.

Предвид гореизложеното настоящият исков съд приема, че предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит, по отношение на което ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение и на осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК за заплащане на суми по същия този договор за 3 потребителски кредит са процесуално допустими. Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, във вр.с чл.415, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за част от предявените вземания, респективно е отказано да бъде издадена такава за част от предявените вземания.

Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства /искане за отпускане на потребителски кредит, договор за потребителски кредит „П. К. стандарт“, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, общи условия, преводно нареждане, погасителен план, извлечение по сметка към процесния договор/, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „П. К. стандарт“ № 40012721066 на 14.10.2022 г., по силата на който ищецът в качеството на заемодател е предоставил на ответника в качеството на заемател сумата от 600 лева в заем, а ответника се задължил да я върне на заемодателя на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 61,24 лева при ГПР 48.65 % и ГЛП 41,00 % и лихвен процент на ден 0,11 % .Общата дължима сума по кредита е 734,89 лева.

Съгласно раздел VI „Параметри“ от договора за потребителски кредит и кредитолучателят е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги - услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“ срещу заплащане за услугата „Фаст“ възнаграждение в размер на 240 лева и за услугата „Флекси“ възнаграждение в размер на 240 лева, платимо на вноски в размер на по 40 лева, като тази вноска е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 1214,89 лева а общия размер на всяка една от погасителните вноски е 101,24 лева. От договора се установява, че допълнителната услуга „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ се изразява в отлагане на вноски съгласно погасителния план, намаляване на размера на погасителните вноски и промяна на датата на падежа. Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 10 то число на месеца. Месечната погасителна вноска е в общ размер от 101,24 лева, който е формиран по следния начин: вноска по кредита 61,24 лева, съдържаща два компонента главница и лихва и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 40 лева. Съгласно погасителния план падежът на първата погасителна вноска е 10.11.2022 г., а на последната погасителна вноска е 10.10.2023 г..

С преводно нареждане от 14.10.2022 г. кредиторът „П. К. Б.“ ЕООД е превел на кредитополучателя Е. Джмов Б. сумата от 600 лева, с посочено основание 40012721066.

От приложеното по делото извлечение по сметка към процесния договор, издадено от ищцовото дружество, се установява, че общо платената сума по кредата е 363,54 лева, а остатъчното задължение е в размер на 1060,92 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

4

Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени искове по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, във вр. чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Основателността на установителните искове предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит, предоставяне на заемната сума на кредитополучателя и настъпване на срока за плащане, а на осъдителния иск - съществуване на валидна уговорка за закупуване на пакет от допълнителни услуги и предоставянето им на кредитополучателя В доказателствена тежест на ищеца е да установи тези юридически факти.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. За да бъде валидно сключен договорът е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.712 и т.20, и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно , за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК.