Решение № 265126 от 29.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ … гр.

София, 29.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана

Станкова при секретаря

Диана

Борисова, като разгледа гр.д. № 10706/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищците

С.Р.Н., лично и в качеството си на законен представител на Д.Д.Н. и М.Д.Н. твърдят, че при пътно транспортно произшествие на 06.04.2018 г. е настъпила смъртта на Д.С.Н., съпруг на първия ищец и баща на останалите двама.

Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на М.М.А. като водач на т.а. „Мерцедес“, с ДК №*****, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ответника ЗК ЗАД „ОЗК -

Застраховане” АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитвали постоянна мъка и страдания от загубата на своя родственик и опора на семейството. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на по 250 000,00 лева на всеки един от тях.

Претендират разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК -

Застраховане” АД оспорва исковете.

Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди произшествието да е настъпило при изключителна вина на пострадалия мотоциклетист, евентуално при съпричиняване от него, поради нарушаване от страна на пострадалия на правилата за движение по пътищата ограничаващи скоростта на движение, както и поради неизползване на предпазна каска и защитно облекло. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че произшествието е настъпило единствено в следствие противоправното поведение на другия водач, евентуално при съпричиняване, като докаже конкретно нарушение от негова страна на правилата за движение по пътищата, което е в причинна връзка с настъпване на противоправния резултат/размера/интензитета му.

На 06.04.2018 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 12,50 ч., в гр.

Хасково, на бул.

Съединение, № 98 срещу „Ауто бокс“ е настъпило

ПТП между участник 1 – марка „Мерцедес”, с рег. №***** управляван от М.М.А. и участник 2 мотоциклет „Ямаха“, с рег. № *****, като в протокола са посочени видими щети по участвалите моторни превозни средства, както и че от произшествието починал водачът на мотора Д.С.Н..

Според показанията на свидетеля М.М.А., той се е движел със скорост около 30-40 км.ч. преди да предприеме маневра пристрояване в ляво, с цел извършване на обратен завой за преминаване в насрещното пътно платно, където искал да зареди в намиращата се там бензиностанция.

Свидетелят сочи, че е погледнал в страничното си огледало и в далечината видял само един

„Фолксваген Шаран“, който се движел зад него на около 50 метра.

Тогава подал ляв мигач, погледнал в двете огледала и преминал в лявата лента, за да направи обратен завой, на място, където имало знак, който разрешавал извършването на тази маневра.

Когато вече бил изцяло в лявата лента за движение и бил спрял с идеята да завива усетил удар в лявата джанта.

Според заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза произшествието е настъпило в гр.Хасково, бул. *****, който е предназначен за двупосочно движение с две самостоятелни платна за движение, разделени с остров, като в зоната на местопроизшествието е прав хоризонтален пътен участък, като в края на разделителния остров, преди кръстовището, е разположен пътен знак „Г 9“, както и е валидно ограничение на скоростта за движение от 50 км.ч..

Вещите лица сочат, че ПТП е настъпило при следния механизъм: т.а. Мерцедес се е движел със скорост около 38 км.ч. към центъра на града в северната лента на северното пътно платно и наближавайки кръстовището, намиращо се в непосредствена близост до цех „Яневи“ предприема преминаване в южната лента на северното платно с цел промяна посоката на движение.

Намалявайки скоростта преминава северната лента на южното платно и се установява в южната лента на северното платно, където пропуска движещите се превозни средства в посока запад – изток в южното платно.

В същата тази лента – южна, лява на северното платно за движение се е движел мотоциклет „Ямаха“ със скорост от около 94,36 кв.м. При възприемане на опасността водачът на мотоциклета предприема екстремно спиране, като след изминаване на 16,80 м спирачен път губи контрол при управлението и мотоциклетът губи контрол при управлението и продължава движейки плъзгайки се с лявата си страна по асфалта, като е последвал удар на предната част на мотоциклета в задната част на товарния автомобил.

След което двете провозни средства извръшват транслационно и ротационно движение до установяването им в покой.

При извършената аутопсия на Д.Н. е установена съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, които са непосредствена причина за смъртта.

В о.с.з., проведена на 23.03.2020 г. вещите лица сочат, че след депозиране на заключението са изгледали приетият като веществено доказателства запис от камери в близост до произшествието, според който към момента на настъпването му товарният автомобил е бил все още в движение, с ниска скорост около 10 км./ч., но това не променяло крайните изводи за предотвратимостта на произшествието и причините за настъпването му. Вещото лице автотехник М. сочи, че водачът на товарния автомобил е имал видимост назад на около 200 м. и е могъл да види мотоциклетиста, но скоростта на мотоциклетиста е била много висока. В открито съдебно заседание вещото лице М. сочи, че ако водачът на мотоциклета е управлявал същия с допустимата за съответния пътен участък скорост от 50 км.ч. той е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като мотоциклетът е отстоял на разстояние около 60 м. от момента на предприемане от страна на водача на товарния автомобил на маневрата за пристрояване.

Според отговорите на вещите лица в о.с.з. водачът на мотоциклет е управлявал същия с каска, която е паднала към момента на удара с товарния автомобил, като наличието на предпазно облекло не би предотвратило настъпилите при ищеца счупвания, станали причина за смъртта му.

Предвид събраните по делото писмени, гласни доказателства и автотехническата експертиза, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение, както на свидетеля М.М.А. като водач на т.а.

„Мерцедес“, с ДК №*****, който е нарушил правилото на чл. 25, ал.1 ЗДвП, като е предприел маневра за извършване на пристрояване в ляво, без да пропусне движещия се по тази пътна лента мотоциклет, така и на поведението на водача на мотоциклет „Ямаха“, Д.С.Н., който е нарушил правилото на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е управлявал същия със скорост над допустимата за съответния пътен участък.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК /

Решение № 97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.

При преценка приноса на двамата участници съдът взема предвид обстоятелството, че преди предприемане на маневрата от страна на водача на товарния автомобил той е обезопасил същата, като се е огледал и е подал светлинен сигнал, както и това, че предприетата от него маневра „обратен завой“ е на място, което е разрешено за извършването й.

Противоправното поведение на водача на т.а.

Мерцедес е свързано с недостатъчната му преценка на скоростта на движение на мотоциклет „Ямаха“, който се е движел със скорост съществено надвишаваща разрешената за съответния пътен участък – 98 км.ч. при разрешена 50 км.ч., като водачът на товарния автомобил е отнел предимството му. Съдът взема предвид, посоченото по-горе съществено превишение на скоростта за движение на водача на мотоциклета, както и обстоятелството, че при движение с разрешената за съответния пътен участък скорост произшествието е било предотвратимо от негова страна. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия Д.С.Н. в настъпване на произшествието и вредоносния резултат следва да бъде определен в размер на 50%.

Не е спорно между страните, че към момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е застраховател.

Установява се от удостоверението за наследници на Д.С.Н., че ищецът С.Р.Н. е негова преживяла съпруга, а ищците Д.Д.Н. и М.Д.Н.

– негови деца.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на преките искове.

Според показанията на свидетеля И.Д.тя познава Д.и С. Н.от 12 години, като Д.е работел в тяхната фирма.

Свидетелката сочи, че двамата били прекрасно и задружно семейство и много се обичали. Д.бил прекрасен баща и се грижел за децата си, вземал ги от училище, водел ги на разходки и децата много го обичали. Д.помагал в домакинството, готвел и основно осигурявал издръжката му.

Свидетелката сочи, че тя отишла заедно със С. до болницата и когато полицаите й съобщили, че съпругът й е починал тя се строполила на земята.

Децата по това време били при баба си, но присъствали на погребението на баща си.

Свидетелката сочи, че никой от ищците не може да приеме загубата и говорят за Д.все едно е още жив. Големият син станал затворен и мълчалив, но брат му споделял, че го виждал да плаче сам.