Решение № 135 от 21.07.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Габрово, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Минка Л. Г. като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20264210200382 по описа за 2026 година Жалбоподателят „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово, ЕИК *********, седалище и адрес на управление Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, ул. „Б.та” № 60, представлявано от Д.Ш.Х. - изпълнителен директор, чрез адвокат К. Б., е обжалвал наказателно постановление №072600030/26.02.2026 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, с което за това че на 05.01.2026 г., в гр. Габрово, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ е начислил, но не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2025 г., в размер на 986,16 лв. на наетото лице Р.Ц.Д., ЕГН: **********, на длъжност „крояч дървени модели", код по НКПД 75222011, в двустранно договорения между него и работодателя срок - до последното число на месеца, следващ месеца, за който е начислено трудовото възнаграждение, т.е. до 31.12.2025 г., за нарушение на чл.128 т.2 КТ във вр. с чл.270 ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 150 евро.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция. Сочи се, че към настоящия момент дължимото трудово възнаграждение на работника е 1 изплатено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Б. – АК – гр. Хасково, която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Станева, която оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 05.01.2026 г., 07.01.2026 г., 09.01.2026 г. и на 12.01.2026 г. на „АРТМОБЕЛ" АД, ЕИК *********, от М. И. А. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" -гр.Габрово, в присъствието на свидетелите: Б. И. Т. и М. Н. Б., в Дирекция „Инспекция по труда" - Габрово, е установено, че „АРТМОБЕЛ" АД, ЕИК *********, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е начислил, но не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2025 г., в размер на 986,16 лв. на наетото лице Р.Ц.Д., ЕГН: **********, на длъжност „крояч дървени модели", код по НКПД 75222011, в двустранно договорения между него и работодателя срок - до последното число на месеца, следващ месеца, за който е начислено трудовото възнаграждение, т.е. до 31.12.2025 г.

От представените в хода на проверката документи – ведомост за заплати, платежно нареждане, РКО, било установено, че има нарушение на трудовото законодателство.

До дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН, която била получена. На 21.01.2026 г. в ДИП било входирано уведомително писмо, че представляващия не може да присъства и не може да изпрати представител. В отсъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН №072600030 от 21.01.2026 г. В законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение срещу съставения акт, което е било обсъдено от АНО и прието за неоснователно по подробно изложени съображения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

В хода на проверката нарушението било отстранено, на наетото лице Радослав Димов било изплатено дължимото възнаграждение, ведно със 2 законна лихва за забава за периода 01.01.2026 г – 09.01.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М. И. А., Б. И. Т. и М. Н. Б., както и приложените писмени такива - Протокол за извършена проверка №ПР2549931 от 14.01.2026г.; Фишове за заплати за м.ноeмври 2025 г.; Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец Ноември 2025 г. на персонал, назначен на трудов договор; Справка за начислени, изплатени и дължими възнаграждения на персонала, работещ по трудов договор за м.11.2025 г., 1 бр. платежнo нарежданe за изплатенa сумa, Трудов договор № 8 от 02.12.2024 г., Покана за съставяне на акт за установено административно нарушение, Известие за доставяне ИД PS 5300 00R6H5 8; Заповед №ЗБУТ-2/01.07.2025 г.;

Писмо вх.№26007296/21.01.2026 г.; Констативен протокол ; Призовка до Артмобел АД; Писмо за връчване на АУАН № 07-2600030/21.01.2026 г., ведно с известие за доставяне ИД PS 5300 00R6HB E; Заповед №ЧР-008/08.01.2020 г.; Длъжностна характеристика за длъжност "Директор" на ДИТ гр. Габрово;

АУАН №07-2600031/21.01.2026 г.; Възражение с вх.№26017096/06.02.2026 г.;

Платежно нареждане от 09.01.2026 г. за плащане към С.В.В.; Платежно нареждане от 30.01.2026 г. за плащане към С.В.В.; НП №072600031/26.02.2026 г.; Известие за връчване на НП №07-2600030/26.02.2026 г., Писмо за връчване на НП с изх.№26015907/04.03.2026 г.; Обратна разписка И Д PS 5300 00R6I1 5; Пратка с номер R PS BULP 001MAV O; Писмо за връчване на НП с изх.№26064699/29.04.2026 г.; Жалба с вх.

№26074862/13.05.2026 г., Пощенски плик от Артмобел до ДИТ гр. Габрово с номер R PS 80002R4AA7 D.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от обективна страна е осъществен съставът на вмененото административно нарушение. Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка 3 на работника или служителя.

В случая не се спори, а и от представените от самото дружество документи се установява, че възнаграждението на Р.Ц.Д. за месец ноември 2025 г. е било начислено, но не е било изплатено в уговорения срок до 31.12.2025 г. Плащането е извършено едва на 09.01.2026 г., поради което към момента на изтичане на уговорения срок работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ. Горното се установява, както от приложените писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели М. И. А., Б. И. Т. и М. Н. Б.. Показанията им са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като кореспондират с писмените доказателства. Свидетелите подробно изясняват начина на започване и провеждане на проверката, представените от работодателя документи, установяването на неизплатеното в договорения срок трудово възнаграждение и последващото му изплащане на 09.01.2026 г.

Не се установиха основания достоверността на тези показания да бъде поставена под съмнение. Съобщените от тях факти намират непосредствено потвърждение в документите, представени от самия работодател.

Неоснователно е възражението, че нарушението не било извършено, тъй като възнаграждението било изплатено преди съставянето на АУАН.

Последващото изпълнение на задължението не заличава факта, че трудовото възнаграждение не е било изплатено в уговорения срок. Нарушението е осъществено с изтичането на срока за плащане при неизпълнено задължение от страна на работодателя, а извършеното впоследствие плащане има значение за приложимия санкционен състав и за индивидуализацията на наказанието, но не води до отпадане на административнонаказателната отговорност.

Неоснователно е и възражението за неправилно посочена дата на нарушението. В АУАН и наказателното постановление изрично са отразени месецът, за който е начислено възнаграждението, размерът му, работникът, на когото се дължи, договореният срок за плащане до 31.12.2025 г. и обстоятелството, че към 05.01.2026 г. задължението не е било изпълнено.

Посочената дата съответства на първата дата, на която в рамките на проверката е било констатирано продължаващото неизпълнение на задължението. Описанието позволява еднозначно да се установят времето, съдържанието и предметът на нарушението и не е ограничило възможността 4 на санкционираното дружество да разбере обвинението и да организира защитата си. Фактът, че в отделни части на материалите по преписката се посочват няколко дати на извършване на проверката, също не създава неяснота относно нарушението. Това са датите, на които са осъществявани отделни действия по продължилата във времето документална проверка, а не твърдение за извършването на няколко отделни нарушения.

Самото нарушение е индивидуализирано чрез конкретното неизплатено възнаграждение, конкретния работник, размера на сумата и определения срок за нейното изплащане. Неоснователен е и доводът, че не е било отразено последващото изплащане на възнаграждението. В акта е описано неизпълнението на задължението в уговорения срок, което представлява съставомерният факт. Изплащането на сумата на 09.01.2026 г. е било известно на контролните органи, отразено е в протокола от проверката и изрично е съобразено от административнонаказващия орган чрез прилагането на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ. Следователно липсата на изрично отбелязване на последващото плащане в описателната част на АУАН не е довела нито до неяснота относно предмета на обвинението, нито до ограничаване правото на защита на дружеството.

Правилно административнонаказващият орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 415в, ал. 1 КТ. Нарушението е било отстранено в хода на проверката чрез изплащане на дължимото трудово възнаграждение на 09.01.2026 г., преди приключването на проверката и преди съставянето на АУАН. От нарушението не се установяват други вредни последици за работника, които да не могат да бъдат отстранени незабавно, като работодателят е изплатил и обезщетение за периода на забавата. Поради това законосъобразно е приложена специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 КТ, предвиждаща значително по-лек санкционен режим за нарушения, отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работниците и служителите.

В конкретния случай не може да бъде приложен чл. 28 ЗАНН като нарушението бъде квалифицирано като маловажно. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ представлява специален привилегирован състав, чрез който законодателят вече е отчел по-ниската степен на обществена опасност на нарушенията на трудовото законодателство, които са отстранени 5 своевременно и от които не са настъпили неотстраними вредни последици.

Когато конкретното деяние попада в обхвата на тази специална разпоредба, по-ниската му тежест следва да намери отражение чрез предвидената в нея санкция, а не чрез освобождаване от административнонаказателна отговорност по общия ред. Освен това неизплащането в уговорения срок на трудово възнаграждение засяга едно от основните задължения на работодателя и насрещното имуществено право на работника по трудовото правоотношение. Обстоятелствата, че забавата е била кратка и че впоследствие са изплатени както възнаграждението, така и обезщетение за забава, не правят нарушението маловажно, а са именно основанията за прилагането на по-благоприятния състав по чл. 415в, ал. 1 КТ.

Съдът не установи при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление да са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице, а наказателното постановление – от компетентния директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово. Актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като са посочени работодателят, работникът, длъжността му, месецът, за който се дължи възнаграждението, неговият размер, срокът за плащане и обстоятелството, че плащането не е извършено в този срок. Не представлява процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на представител на дружеството. Работодателят е бил редовно поканен да се яви за съставянето на акта, получил е поканата и е уведомил контролните органи, че негов представител няма възможност да присъства. При това положение актът законосъобразно е бил съставен в отсъствието на нарушителя. Впоследствие същият е бил надлежно връчен и срещу него е постъпило писмено възражение, което е било разгледано от административнонаказващия орган. Следователно правото на защита на дружеството не е било ограничено.