Решение № 131 от 08.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. С., 08.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110127139 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Л. Г. Й., ЕГН **********, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 2926,11 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.12.2020 г., лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 470,52лв. за периода от 15.09.2018 г. до 11.12.2020 г., сумата от 34,77 лв. главница за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.12.2020 г., както и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,08 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 11.12.2020 г. , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64712/2020 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л.Г. подава отговор, в който оспорва предявените искове за периода до 01.12.2017 г., с твърдение, че претенциите са погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „ПМУ И ” ООД заема становище за основателност на подадените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 64712/2020 г. по описа на СРС, 36 състав , се установява, че на 12.01.2021 г. е издадена заповед, в която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца за сумата от 2926,11 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.12.2020 г., лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 470,52лв. за периода от 15.09.2018 г. до 11.12.2020 г., сумата от 34,77 лв. главница за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.12.2020 г., както и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,08 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 11.12.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск.

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 58045/2018 г.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна 2 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че ответникът Л. Г. Й. е собственик на топлоснабден имот, находящ се находящ се в гр. С., ж.к. „Да“, бл.

58, вх. Г, ап. 50, аб. № 103530, както и че до процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в пренедираните от ищеца размери. Спорно между страните е само дали претендираното вземане е погасено по давност.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника и без да ги е приел изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ от 14.03.2014г.) е прието, че клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30–дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата, като след изтичане на 30дневен срок се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва, ако не са платени в срок.

В този ред на мисли, съдебният състав приема, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, така и по отношение на размера на претендираната реално потребена топлинна енергия за сумата от 2926,11 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от м. 5.2017 г. до м.04.2019 г. за реално потребена енергия.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.

На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната 3 инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.

От приетото заключението на вещото лице ЮЛ. ИВ. Н. по изготвената съдебносчетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите и вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите условия на ищеца, както и предвид липсата на извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., която е останала незаплатена от страна на ответника, е в размер на 2926,11 лева – топлинна енергия и 34,77 лева – дялово разпределение. За периода от м.05.2017 г. до м.10.2017 г. дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 303,60 лева, а лихвата за забава в размер на 66,62 лева.

Съдът приема за доказан изцяло искът за главница за топлинна енергия в размер на 2926,11 лева и искът за главница за дялово разпределение в размер на 34,77 лева.

По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.12.2020 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.12.2020 г., са погасени по давност.

По отношение на вземанията за периода от м.05.2017 г. до м. 04.2019 г. приложение намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

4

Както бе посочено за процесния период се прилагат ОУ от 2016 г., съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят като погасени по давност се явяват задълженията за периода 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., тъй като както бе посочено по-горе тригодишният давностен срок за задължението 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. е изтекъл на 15.12.2020 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение Съдът определя дължимата цена за 01.05.2017 г. – 31.10.2017 г., при условията на чл.