Решение № 4687 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330117822 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Е. Й. О., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 11 344, 35 лева- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., сключен между „***“ ЕАД и Е. Й. О., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от ***г. към Договор за покупкопродажба на вземания / цесия / от ***г.; сумата от 5998, 06 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2019 г. до 25.06.2022 г.; сумата от 4610, 25 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.07.2019 г. до 02.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6781/ 04.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14085/ 2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „***“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***г. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 13296, 64 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва до дата 25.06.2022г. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда всички вземания по същия са падежирали. С Приложение № 1 от ***г. към Договор за покупкопродажба на вземания / цесия / от ***г., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това 1 да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Изтъква се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че кредиторът въвежда длъжника в заблуждение досежно общо дължимата по договора главница, доколкото в договора е посочено, че предоставената сума е в размер от 10 000 лева, а в действителност кредиторът претендира като част от главното вземане и такса за оценка на риска в размер от 1424, 64 лева и застраховка в размер от 1872 лева.

Сочи се, че при формиране размера на ГПР по договора, вземанията за такса оценка на риска и застраховка не са включени. Изтъква се, че непосочването на конкретните компоненти, формиращи ГПР по договора води до недействителност на кредитното правоотношение. Излага и аргументи, че с включване на таксата за оценка на риска и застраховката, ГПР по договора превишава императивно разписания чл. 19 ЗПК максимум. Възразява и че по договора са осъществени плащания от страна на ответника, като моли същите да бъдат съобразени в случай, че се приеме, че се дължи главницата.

Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „***“ ЕАД като заемодател и Е. Й. О. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***г. / л. 5- 10 /, в който е отразено, че на ответника е предоставена сума в размер на 13 296 лева ( чистата стойност на усвоения финансов ресурс е 10 000 лв., като в сумата от 13 296 лв. кредиторът включва 1872 лв. застрахователна премия и 1424, 64 лв.- такса оценка на риска ), като усвояването е осъществено чрез превод на паричните средства по открита сметка на потребителя в „***“ ЕАД ( кредиторът неправилно формира размера на дължимата от потребителя главница- обстоятелство, което ще бъде обсъдено по- долу в настоящото изложение). Отразеният в договора лихвен процент е 31, 84 %, годишният процент на разходите е 46, 28 %, а задължението следва да се погаси на 48 месечни вноски до 25.06.2022г. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника О. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „***“ ЕАД на *** г. по силата на Приложение № 1 и Анекс към Рамков договор за продажба на вземания ( цесия) от ***г. ( в Приложение № 1 към договора за цесия изрично е отразено вземането по процесния договор за кредит- л. 38 от делото ). Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането ( пълномощно- л. 41, потвърждение за цесията- л. 37 и уведомление до ответника О. за осъществената цесия –л. 42 от делото ).

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 124- 128/ и защитата му в ОСЗ, проведено на 07.11.2023г. се изяснява, 2 че чистата стойност на усвоената от длъжника сума ( преведена по банковата му сметка ) възлиза на 10 000 лв. Допълнително, кредиторът е финансирал премията по застраховка „Живот“ в размер от 1872 лв. ( преведена на ЗК „***“ АД ) и еднократна такса „оценка на риска“ в размер от 1424, 64 лв. ( която е в полза на първоначалния кредитор „***“ АД. ). В своето заключение експертът е посочил, че при формиране на ГПР по договора, кредиторът е взел предвид единствено вземането за възнаградителна лихва. Отразено е, че вземанията за „такса оценка на риска“ и застрахователната премия не са включени при формиране на ГПР по договора за кредит. С включването им, ГПР се равнява на 65, 12% ( оскъпяване с 18, 84 %). В своето заключение, както и в открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че по процесният договор за кредит, длъжникът е заплатил сума в общ размер от 6010, 20 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Рамков договор за продажба на вземания от ***г. ( л. 16- 20 ), Анекс към него ( л. 25- 26 ), потвърждение за извършената цесия ( л. 37 ), Приложение № 1 ( л. 39) уведомление до ответника за извършената цесия ( л. 42 ) и пълномощно ( л. 41 ) се установява, че именно ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е титуляр на процесните вземания. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит- първоначалният кредитор “***“ EAД, прехвърля вземанията по процесния договор именно на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съдът счита за нужно да посочи и че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия чрез упълномощения си процесуален представител с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзка- Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение). В процесния случай, към исковата молба освен договора за цесия и приложенията към него, са представени потвърждение и уведомление за осъществената цесия, поради което съдът счита, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл.

235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

Следва да се посочи и че първоначалният кредитор е банкова финансова институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за потребителския кредит.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между “***“ EAД като заемодател и Е. Й. О. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Досежно размера на заетата сума съдът счита за нужно да акцентира върху следното: в договора за кредит е посочено, че размерът на кредита е 13 296, 64 лв. като от заключението на вещото лице се установява, че сумата се формира по следния начин: 10 000 лв. са преведени по сметка на ответницата в 3

„***“ АД, 1872 лв. са заплатени на ЗК „***“ АД като застрахователна премия ( застрахователна полица на л. 15 от делото) и 1424, 64 лв., „***“ ЕАД е получил като „такса за оценка на риска“. Досежно таксата за оценка на риска, съдът счита, че същата не следва въобще да бъде включвана към размера на усвоената от длъжника главница, тъй като на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По своята същност, „таксата оценка на риска“ е свързана с присъщата дейност на кредитора по оценка кредитоспособността на длъжника, което е действие по усвояване на кредита. Отделно от това, чрез събирането на „таксата за оценка на риска“ се прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 4046 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014г. по дело C-565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orléans (Франция). Предвид изложеното, съдът приема, че по силата на процесния договор за кредит длъжникът е усвоил сума в общ размер от 11 872 лв.

( включваща 10 000 лв. усвоени по банкова сметка и 1872 лв. финансирана от кредитора застрахователна премия ). Съдът не счита, че сумата от 1424, 64 лв. представлява реално предоставена на длъжника услуга, за която кредиторът „***“ ЕАД би могъл да търси заплащане ( и да включва вземането в размера на главницата, поддържайки, че го финансира предварително ).

По възраженията за недействителност на процесния договор за кредит: съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза- в тази връзка Решение на СЕС от 30.06.2022г. по дело С- 170/ 21 и Определение на СЕС от 17.01.2023г. по дело С- 379/ 21.