Определение № 480 от 22.08.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 22.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000350 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. Л., гражданка на *******************, и В.К.Л., гражданка на *******************, и двете с адрес: гр. ******, ул. „*************************, чрез общия им пълномощник адв. В. срещу определение № 162/16.05.2025 г., постановено по електронно дело № 20243200900095(ТД95/20204г) на ОС – Добрич, в частите, с които са оставени без разглеждане искания за: 1) конституиране на В.К.Л. като съищец; 2) за конституиране на „БРОК – 1“ ЕООД като втори ответник, по предявени искове за установяване на несъществуващи обстоятелства, обявени по партида на първия ответник „ИМПЕРИАЛ 2011“ООД по заявление на новоназначен управител и установяване членствено правоотношение на наследниците на починал съдружник в същото ответно дружество и по новозаявени искания.

Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни(ищци), чрез надлежно овластен пълномощник, срещу определение, с което е отречено процесуалното право на защита, възприето от първата инстанция като искано от двете жалбоподателки изменение на иск, поради което въззивния съд я преценява за процесуално допустима(чл. 274 ал.1 т.1 ГПК). Внесена авансово дължимата държавна такса за обжалване в нормативно установен размер. Осъществена е размяна на книжа между насрещните страни.

Жалбоподателките Д. В. Л., гражданка на *******************, и присъединилата се към нея съищца В.К.Л. излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като обосновават неправилна квалификация на искането за конституиране на втората наследничка като съищец, въпреки конкретизирането му като отстраняване на нередовност на 1 исковата молба на Д. Л., продиктувано от възражението на ответника, наведено с отговора на исковата молба и произтичащото от общността на правата на наследниците на починалия праводател В.А.Л. качество на задължителни необходими другари и на двете жалбоподателки. Сочи се, че в нарушение на чл. 254, ал. 1 ГПК вместо да обсъди съвместна легитимация на наследниците, съдът необосновано се е произнесъл по искане за изменение на иска. Оплаквания са изложени и по неправилната преценка на искането за привличането на „БРОК – 1“ ЕООД като ответник, поради обуславящото значение на исковете спрямо него за изхода на спора. С доводи за своевременно упражняване на допустими права, жалбоподателките молят за отмяна на неправилното определение в обжалваните части и продължаване на производството по претенцията на съищците, евентуално за приложимост на правилото за отделяне на иска срещу новия ответник по чл. 210 ал.2 ГПК.

Като насрещна страна ответникът „ИМПЕРИАЛ 2011“ООД, чрез адв.

Г., упълномощен от вписан законен представител, в срока по чл.276 ГПК е оспорил частната жалба, с доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Счита за недопустимо при вече налично сезиране на съда да се предявява изцяло нов иск, като процесуално действие, насочено към конституиране на втори ищец – сънаследник на първия, както и за конституиране на нов ответник, като се позовава на ограничените възможности, предоставени с чл. 372, ал. 2 ГПК. Доводите на тази страна по отделянето на предявен инцидентен установителен иск въззивният съд преценява за неотносими, доколкото сезиращото настоящия съд изявление на жалбоподателките не включва тази част от определението и по него въззивен контрол не се осъществява.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Производството е било образувано по искова молба на Д. Владимирова Л. срещу „ИМПЕРИАЛ 2011“ ЕООД, в която са изложени обстоятелства относно неправомерни действия на управителни органи на дружеството, накърняващи правата на наследниците на починалия В.А.Л. – съдружник и контролиращ приживе непряко(чрез свое чуждестранно дружество) и другия вече прекратен съдружник „БРОК – 1“ ЕООД. Изложени са твърдения за придобиването по наследяване на правата върху всички дялове на починалия (общо 100 дяла с номинал от по 1 лв.) от две негови наследници, както и липсата на каквото и да е уреждане на имуществени последици от прекратеното членство. С тези твърдения се обосновава интерес на наследниците да установят по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ несъществуването на група от обстоятелства(намаляване на капитала с дяловете на починалия, заличаването на В.А.Л. като управител на дружеството, на вписването на Р.Г.М. като управител на дружеството, приемане на нов учредителен акт на дружеството, притежавано вече от едноличен собственик и промяна на седалището, и адреса на управление), заявени с № 20240516181611 от новоназначения управител въз основа на неистински документи и вписани по партидата на ответното дружеството въпреки постановено спиране на регистърното производство. Наред с това искане, ищцата е поискала и установяване по реда на чл. 71 ТЗ спрямо дружеството на членствени права на наследниците върху всички притежавани 2 приживе от наследодателя В. Л. 100 дяла с номинална стойност по 1 лв. всеки от тях, които според тях неоснователно се отричат от дружеството, отказало да ги приеме чрез своя орган (в нелегитимен състав), на осн. чл. 71 ТЗ.

Така обоснованите съединени искове съдът е приел да разглежда без да е констатирал противоречието в легитимацията на единствената ищца и заявеното искане, основано на недвусмислено твърдение за защита на права на повече от едно лице. Пренебрегнати са не само граматическия израз(използваните лични местоимения от първо и трето лице множествено число) на обстоятелствените твърдения и формулираният петитум, но и описаните и приложени пълномощни за процесуално представителство, издадени от две лица, съответни и на удостоверените наследствени права на две лица в удостоверение за наследници. При такова разминаване на искането на защита на правата на всички наследници, засегнати от оспореното вписване и отречено придобиване на всички дялове на наследодателя, въззивният съд намира сезирането на първата инстанция за нередовно и сам предприема дължимите от първата инстанция действия по обезпечаване на валиден процес. В този смисъл са разяснени правомощията на въззивната инстанция в мотивите към т. 5 от ТРОСГТК 1/2013 на ВКС.

В случая, указания до ищцата, отправила до съда нередовна искова молба не се налагат, тъй като нужните действия вече са били извършени по почин на самата страна. С отговора на исковата молба ответникът е възразил за нередовност на исковата молба именно поради различието в обозначаването на лицето, от което изхожда исковата молба с изложението на обстоятелствата, на които се основават отправените искания и по този повод в допълнителната искова молба, подадена вече от името на двете упълномощителки, е направено изрично изявление за конституиране като съищи в производството както на наследницата Д. В. Л., така и на В.К.Л., като друга наследница на починалия В.А.Л.. Настоящият състав на съда възприема това общо изявление на двете наследнички като недвусмислено уточняване, с което е поправена нередовността на исковата молба чрез отстраняване на противоречието между твърденията за процесуално легитимирани две лица, търсещи общо защита на сънаследствените си права и индивидуализацията на лицата, подали исковата молба. При това положение, при зачитане на редовността на сезирането с обратна сила, следва да се признае, че първоинстанционният съд изначално е сезиран с обща искова молба на двете наследници. Затова не може да се приеме извода на първостепенния съд, че искането за конституиране на Валентина Л. като съищец в допълнителната искова молба представлява изменение на начално редовно сезиране.

Напротив, с посочването на втората наследничка, чийто права вече са били предявени за защита, наред с тези на първоначалната ищца, искът на двете легитимирани ищци не се изменя, а се поправя, в съответствие с изисквания за редовност и затова ограниченията по чл. 372 ал.2 ГПК, допускащи само изменение на някой от елементите на вече предявен иск (основание или искане или размер) и привличане само на подпомагащи, но не и на главни страни изобщо не намират приложение в този случай. С отстраняване на нередовността по отношение на сезиращите страни (чл. 127 ал.1 т. 2 ГПК) при посочване и на втората ищца, упълномощила общият пълномощник, подписал 3 сезиращото изявление, вече е приложим чл. 215 ГПК, допускащ начално обективно съединяване на исковете на две наследнички, защитаващи свои наследствени права, придобити при общ фактически състав на наследяване на имущество на общ наследодател. При това положение е ирелевантно дали легитимацията на наследниците е съвместна(задължително необходимо другарство) или всяка от ищците е упражнила самостоятелните си права, наред с тези на другата съищца, в съответствие с притежаваната лично наследствена квота(обикновено другарство на сънаследници), какъвто е и настоящият случай.

В заключение, въззивният съд не намира никакви пречки за зачитане на обратното действие на изявлението на двете съищци, водещо до основателно поисканото признаване на права на главна страна и на Валентина Л., чрез конституирането й като ищец.

Достигайки до различен извод, първоинстанционната инстанция е постановила неправилен акт съдебен акт в тази част, който следва да бъде отменен и производството да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по поправената обща искова молба на двете наследнички, съответно след осигуряване на право на отговор на ответника по вече редовното сезиране на съда.

В останалата си част обаче, допълнителното изявление на съищците не може да се квалифицира нито като надлежно изменение на предявените и вече редовни искове, нито като предявяване на нов иск с преюдициално значение.

Добавяне на нов ответник по същество разширява предмета на спора с други правоотношения, възникнали с това ново лице, а това не може да се допуска по реда на чл. 372 ал.2 ГПК, тъй като допълнителните възможности на ищците са ограничени само до привличане на подпомагащи трети лица и предявяване на обратни искове спрямо тях(чл .219 ал. 3 ГПК), което не засяга предмета на спора между главните страни, както и обосноваване на инцидентен установителен иск за преюдициални отношения, съществуващи също само между същите страни(чл. 212 ГПК). Привличането на нов ответник винаги изисква както фактическа обосновка на връзката на правата на ищците с неговата правна сфера, така и допълнително искане за съдебна защита и затова не може да се приеме за надлежно изменение (чл. 214 ГПК). Затова и въззивния съд преценява, че в тази част от допълнителната искова молба съищците правят недопустимо искане за процесуална защита.

Същевременно, исканото конституиране на „БРОК – 1“ ЕООД като ответник не може да се приеме и за новопредявен иск, който да подлежи на самостоятелно разглеждане, тъй като не кореспондира на процесуалната легитимация на насрещна страна, както по иска за установяване на опороченото вписване, така и на оспореното членство на ищците. Само дружеството, титуляр на партидата, водена от длъжностно лице по регистрацията е пасивно легитимирано да отговоря по претенции по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото интересът от заличаването на вписани в публичния регистър обстоятелства за търговец се извлича именно от статута на предприятието или юридическото лице - негов носител и връзката на правната сфера на ищеца с този статут. В този смисъл такъв интерес не съществува спрямо други лица (Определение №1193/09.05.2024 на ВКС дело №755/2024, ІІ т.о., определение № 543 от 12.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2138/2019 г., I т. о., определение № 1061/23.11.2012 г. по ч. т. д. № 868/2012 г. на ВКС, II т. о., 4 определение № 244/08.04.2013 г. по ч. т. д. № 979/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 233/03.04.2013 г. по ч. т. д. № 1080/2013 г. на ВКС, II т. о.), а и такъв не може да бъде обоснован само с твърденията, въведени в първоначалната искова молба. Аналогично, само дружеството е пасивно легитимиран ответник и по иска за установяване на членство в него, независимо че правата се отричат от други лица, изпълняващи функции на негови органи (така решение № 516/21.05.2004 г. по гр. д. № 1624/2003 г., ТК на ВКС, решение № 708/21.10.2008 г. по т. д. № 404/2008 г., II т. о. на ВКС).