Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 593 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6511/2025
Вид
Решение № 593
Подписан
11.05.2026
В сила
07.10.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104А · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330206511 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-001198 от 02.09.2025г. на Началник сектор в 01 РУ на ОДМВР Пловдив, с което на Ц. Т.

Б., ЕГН **********, е било наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно е незаконосъобразно. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията.

Жалбоподателят Ц. Т. Б. се явява, редовно и своевременно призована като моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като оспорва извършването на нарушението за което е издадено НП. В съдебно заседание се представлява от адв. Митева която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

1

Въззиваемата страна – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В приложено по делото становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 04.08.2025г., около 19.45 часа жалбоподателката Ц. Т. Б. управлявала в гр. П., по бул. „Н. В.“ до № ***, към ул. „С. С.“, посока югсевер, лек автомобил „Волво В70“ с рег. № ********, лична собственост. При управлението на автомобила използвала мобилния си телефон, без да използва устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Действията му били забелязани от полицейски служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив – свидетеля Д. Г. С. и негов колега В. С. Л.. Поради изложеното на жалбоподателя била извършена проверка. При проверката били установена самоличността на нарушителя и за установеното нарушение по чл. 104а от ЗДвП му бил съставен АУАН. АУАН бил подписан от нарушителя и на същия му бил връчен препис за което подписал нарочна разписка. В акта било отразено че нарушителя има възражения. По реда на чл. 44 от ЗАНН нарушителя направил възражение което било заведено с входящ номер УРИ 432000-11896/06.08.2025г. по описа на 01 РУ. По възражението била извършена проверка във връзка с която били изискани записите от бодикамерите на полицейските служители установили нарушението. След преценка на събраните по преписката доказателства, административнонаказващия орган приел същото за неоснователно.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с начина даден в съставения АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД, оправомощителна заповед, докладна записка от извършена проверка, както и от свидетелските показания на свидетеля Д. С., които се кредитират изцяло от съда. Свидетеля С. макар и да заяви че не помни 2 конкретния случай, тъй като в работата му е ежедневие да работи с нарушители на ЗДвП, беше категоричен че след като е съставил акт, значи категорично е видял извършеното нарушение. Свидетеля разказа по какъв начин се установяват нарушения от този тип, и посочи че е изключено ако не е видял нарушението да състави акт. Свидетеля подкрепи думите си с изявлението че е носил боди камера по време на работа, с което искаше да подчертае че казва истината и няма никакво съмнение че е установил извършеното нарушение и именно затова е съставил и акт. В подкрепа на думите на св. С. се явява и приобщения по делото запис на СД от бодикамерите които са ползвали служителите на датата на нарушението, видно от която не се съдържат данни които да опровергават извършеното нарушение. Настоящия състав напълно кредитира показанията на разпитания по делото свидетел доколкото същите са съответни на събраните по делото доказателства. Те произхождат от безпристрастен свидетел, служител на полицията който е призван да спазва законите и да следи за нарушаването им, като по делото не се събраха каквито и да е доказателства да е заинтересован от изхода на делото и умишлено да иска да влоши положението на жалбоподателя. Поради изложеното и съдът дава вяра на показанията на този свидетел.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, жалбата се преценя като

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушението се доказва и от свидетелските показания на актосъставителя С., който беше категоричен че е видял с очите си как жалбоподателя управлява МПС и едновременно с това ползва мобилен телефон без устройство позволяващо това да се случва без 3 участието на ръцете му. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП указва че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му и това използване включва всички възможни дейности с мобилен телефон тъй като всичко би могло да отвлече вниманието на водача от управлението на МПС.

Думата която употребява законодателя в посочената разпоредба е „използва“ и това недвусмислено показва че е имал предвид всякакъв вид дейност без устройство „Свободни ръце“. В настоящия случай безспорно се установява че жалб. Б. е използвал мобилен телефон което е било възприето от полицейския служител С.. Закона не въвежда задължение за служителите на реда да установят точно за какво е бил употребен мобилния телефон. В противен случай това нарушение би станало недоказуемо, доколкото няма начин служителите на реда да установят дали нарушителя си пише в някоя социална мрежа, дали говори по телефона, дали прослушва съобщение или нещо друго.

Очевидно не такава е била целта на законодателя. Поради изложеното и настоящия състав приема че в съставения АУАН и издаденото НП, нарушението е описано достатъчно ясно и точно, и по никакъв начин не нарушава правото на защита на нарушителя. Без значение е по какъв начин е бил спрян автомобила на жалбоподателя – с палка, с ръка, или дали той сам е спрял и непосредствено след това му е била извършена проверка от св. Б..

Факт е че св. С. е категоричен че е възприел извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 140а от ЗДвП, за което е съставил АУАН и че няма как да състави акт на човек който не е извършил нарушение, още повече когато е бил и с бодикамера. Актът е подписан от жалбоподателя с отбелязване че има възражения, но такова макар и подадено не съдържат конкретни твърдения.

Съдът не споделя възражението направено от страна на жалбоподателя че когато е била спряна полицейския автомобил се е движел зад нея, поради което и няма как служителите да са видели дали тя използва мобилен телефон или не. Свидетеля С. обясни подробно как се извършва контрола в движение и начина по които полицейските служители го установяват. Факта че полицейския автомобил е бил зад нарушителя, не доказва по никакъв начин че по време на движението му преди това полицейските служители не са били в позиция позволяваща им да видят жалбоподателката, още повече че тя сподели че е управлявала МПС с отворен прозорец. Неоснователно е и 4 възражението че жалбоподателката била с подута ръка поради което не било възможно да управлява автомобила с една ръка, а с другата да държи телефона тъй като очевидно наличието на подута ръка не й е попречило да шофира. В настоящия случай безспорно е установено извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което и административнонаказващия орган правилно е издал обжалваното НП.

Съдът не възприема защитната теза на жалб. Б., че тъй като автомобила който управлявала бил с изградена система хендс фри, няма как да е било извършено посоченото нарушение. Какви са техническите характеристики на конкретния автомобил е без каквото и да е значение, тъй като наличието на такава система не създава задължение за водача да я използва. Това става по желание и по преценка на всеки човек.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът прие, че същия съответства на закона, тъй като е определен в твърд размер и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера му.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се определи като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид. Напротив с оглед изложеното от жалб. Б. че по време на управлението на автомобила е била и с подута ръка, с която се е затруднявала да борави, използването на мобилен телефон по време на управлението на МПС се явява още по укоримо.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Само за пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при 5 извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, не подлежи на съдебен контрол. Доколкото обаче е възможно броя на токите които следва да се отнемат да е неточно определен, следва да се отбележи че на основание чл. 6, т. 17 от посочената по-горе Наредба, за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП изразяващо се в използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача се отнемат 8 точки. От изложеното следва че броя на точките е правилно отразен.

При този изход на спора, право на разноски би имала единствено възиваемата страна, но доколкото такова искане не е направено и не са ангажирани доказателства за направени разноски, то съдът не следва да се произнася в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0432-001198 от 02.09.2025г. на Началник сектор в 01 РУ на ОДМВР Пловдив, с което на Ц. Т.

Б., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /с еврова равностойност 25,56 евро/, за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.