Решение № 7540 от 24.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7540

Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180700897 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. М. С. с [ЕГН], депозирана чрез адвокат Ж. Й. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-6207-000055 от 06.03.2026 г. на В. Я. И. на длъжност ВПД Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно отнемане на СУМПС.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноски по делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С изпратената административна преписка са изложени съображения относно законосъобразността на оспорената заповед и е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия АД № 704177 от 06.03.2026 г.

Установено е, че на 06.03.2026 г., около 23:10 часа, в [населено място] на [улица], управлява лек автомобил Мерцедес Е 350 ЦДИ с рег. № [рег. номер], собственост на К. И. А., като извършва следното нарушение: управлява с 0 (нула) точки, като са отнети всичките му контролни точки с наказателни постановления.

В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 150, от ЗДвП.

На 06.03.2026 г. е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена на Г. М. С. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

С административната преписка са представени и заповеди за компетентност на органа, издал оспорената заповед: Заповед № 8121к-11419 от 15.10.2025 г. на главния секретар на МВР и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР-Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На основание законовата делегация на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОДМВР-Пловдив е оправомощил длъжностните лица от ОДМВР-Пловдив, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП. Сред тях са и началници на група „Охранителна полиция“ към РУ. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Съгласно същата разпоредба за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление“ на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Следователно за законосъобразното прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП следва да са налице едновременно две предпоставки – водачът да е загубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки и да не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление.

В процесната заповед е посочено единствено, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с наказателни постановления. В нея не са индивидуализирани наказателните постановления, въз основа на които административният орган е формирал този извод, не са посочени номерата и датите им, както и датите на влизането им в законна сила. По този начин в самия административен акт липсват конкретни фактически основания, позволяващи да бъде проследен начинът, по който органът е достигнал до извода за изчерпване на контролните точки на жалбоподателя.

Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическите основания на административния акт има за цел адресатът на акта да узнае въз основа на кои конкретни факти са породени неблагоприятните за него правни последици, както и да бъде осигурена възможност за ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на административното волеизявление.

Липсата на конкретни фактически основания в процесната заповед представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Този порок не може да бъде преодолян чрез представяне на доказателства едва в хода на съдебното производство, тъй като мотивите на административния акт следва да съществуват към момента на неговото издаване.

Независимо от изложеното, от представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин и настъпването на материалноправната предпоставка по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя. От изпратената от РУ Труд справка е видно, че административният орган е формирал извода за изчерпване на контролните точки въз основа на наказателни постановления № 21-1030-009610/08.10.2021 г., № 22-5697-000233/15.08.2022 г., № 24-5697-000201/15.04.2024 г., № 24-3389-000527/09.10.2024 г. и № 24-1030-011103/14.01.2025 г., с които общо са отнети 42 контролни точки. В проведеното съдебно заседание на 28.05.2026 г. жалбоподателят е оспорил редовността на връчването и влизането в сила на НП № 24-5697-000201/15.04.2024 г., с което са отнети 10 контролни точки, като е заявил, че същото е връчено на трето лице и е предмет на съдебно оспорване. При това положение по делото не се установява по несъмнен начин, че към датата на издаване на процесната заповед наказателно постановление № 24-5697-000201/15.04.2024 г. е породило правни последици, респективно че отнетите с него контролни точки законосъобразно следва да бъдат включени при определяне на наличния брой контролни точки на водача. При наличие на спор относно влизането в сила на наказателно постановление, административнонаказващият орган носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин настъпването на това обстоятелство. След като това не е сторено, не може да се приеме за доказано, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят е бил с изчерпан максимален брой контролни точки и е загубил придобитата правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Наред с това по делото не са представени доказателства, от които да се установява по безспорен начин неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Липсват данни жалбоподателят да е бил уведомен за настъпилата загуба на правоспособност поради изчерпване на всички контролни точки, както и доказателства за предприети действия от страна на административния орган за връщане на свидетелството за управление преди издаването на процесната заповед.

Самото наличие на справка за нарушител/водач и на наказателни постановления не е достатъчно, за да обоснове автоматично извод за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Административният орган носи доказателствената тежест да установи всички факти, обуславящи прилагането на принудителната административна мярка, включително настъпилата загуба на правоспособност и неизпълнението на задължението за връщане на свидетелството за управление.

При така изложените съображения и в рамките на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, тъй като е издадена в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическите основания на акта, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при недоказаност на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Поради това жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-6207-000055 от 06.03.2026 г., издадена от В. Я. И. – ВПД Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. От представените доказателства се установява заплащането на държавна такса в размер на 5,11 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 383,46 евро.

Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото същото съответства на минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-6207-000055 от 06.03.2026 г., издадена от В. Я. И. – ВПД Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Труд.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Г. М. С., [ЕГН], сумата от 388,57 евро (триста осемдесет и осем евро и петдесет и седем евроцента), представляваща сторените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�